А строноми, работещи с космическия телескоп "Хъбъл", са открили най-отдалечената и най-древна галактика, разстоянието до която е потвърдено със спектроскопични методи.
Сега ние я виждаме такава, каквато е била само 700 милиона години след Големия взрив, съобщи сп."Нейчър".
Астрономът Стивън Финкелщайн - от Тексаския университет в Остин, и неговите колеги са използвали данните от инфрачервения спектрограф на 10-метровия телескоп "Кек" и тези от орбиталния телескоп "Хъбъл", за да определят т.нар. червено отместване и разстоянието до 43 галактики - кандидати за най-отдалечените.
Те бяха определени по проекта CANDELS. Една от тях бе глактиката z8_GND_5296.
Изследванията показват, че сега ние я виждаме такава, каквато е била 700 милиона години след Големия взрив.
Досега астрономите са откривали две свръхдревни галактики - UDFy-38135539 с червено отместване 10,3, което съответства на 600 милиона години след Големия взрив, а също галактиката MACS 1149-JD с отместване 9,6.
Данните и за двете обаче бяха получени чрез косвени измервания.
При по-точно измерване бе установено, че z8_GND_5296 е с червено отместване не повече от 7,215, заради което тя бе обявена за най-древната и отдалечена от Земята.
"Всичко това наистина ни дава възможност да разберем своя произход“, споделя Финкелщайн.
"Отивайки все по-назад във времето, ние научаваме все повече за произхода на нашата галактика“, продължава специалистът.
Галактиката се отличава и с рекордно голяма "производителност" - количеството на звездите, които се образуват в нея, съответстват на 330 слънчеви маси на година. А това е около 100 пъти повече, отколкото в Млечния път.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!