Французинът Серж Арош и Дейвид Уайнленд от САЩ са тазгодишните лауреати на Нобеловата награда за физика.
Двамата бяха отличени за работата им по създаване на нови методи за измерване и боравене с отделни частици, запазвайки тяхната квантова природа - нещо, което допреди тях е изглеждало немислимо.
Двамата лауреати отвориха вратата пред нова ера на експерименталната квантова физика, като доказаха, че е възможно прякото наблюдение на отделни квантови частици, без това да ги извади от т. нар. суперпозиция, т.е. едновременното им съществуване в две състояния.
Трудно е отделни квантови частици да бъдат извадени от средата им, а освен това при тази операция те губят "мистериозните" си квантови свойства. Затова те не могат да се наблюдават пряко, а за да се доказват свойствата им, трябва да се правят умозрителни експерименти.
Чрез разработените нови методи обаче Арош и Уайнленд успяват да измерят и контролират много крехки квантови състояния, които в миналото се е смятало, че не могат да бъдат наблюдавани пряко.
Методите им, които двамата развиват независимост един от друг, имат много общи черти.
Уайнленд успява да "улови" електрически заредени атоми или йони, и да ги контролира и измери посредством фотони. Арош използва обратния подход: той контролира фотони, а за да ги улови, използва атоми.
И двамата учени работят в областта на квантовата оптика, занимавайки се с изследването на взаимодействието между светлината и материята.
Тяхната работа позволява да се направят важни стъпки към създаването на нов тип супер бърз компютър - квантов, за който се смята, че може да преобърне живота ни в бъдеще - така, като "класическият" компютър го направи през XX в.
Миналата година трима учени си поделиха Нобеловата награда за физика за откритието, че разширяването на вселената се ускорява.
Сол Пърлмутър, Брайън Шмит и американецът Адам Рийс достигнали до този извод и са го доказали, като наблюдавали далечни супернови.
