Защо плачат американските президенти

К азват, че големите и богатите също плачат. Обикновено обаче сме свикнали да виждаме световните лидери във възможно най-добрата им публична форма.

Вероятно мнозина от тях са имали сериозни поводи за отрицателни емоции, но те рядко са ги правели достояние на публиката.

Вчера обаче американският президент Барак Обама ни напомни, че дори лидерът на най-силната държава е по човешки слаб, може да скърби и не се притеснява да покаже това пред света - особено когато има причина.

Обичайно ведър, прибран и спокоен при обръщенията си, този път той не залегна само на фактите, но

"използва" и емоциите си, за да изгради своята теза

Докато обявяваше нови мерки за притежаването на огнестрелно оръжие в САЩ, Обама се разплака, припомняйки за убитите 20 деца и шестима възрастни в начално училище в Нютаун, Кънектикът, през 2012 г., както и за редица други жертви на стрелби през годините, много от които млади хора и деца, както например в колежа в Санта Барбара, в гимназията "Колумбайн" и др.

"Всеки път когато се замисля за тези деца, ме обзема гняв", призна той, докато избърсваше сълзите си и няколко пъти повтори думата "първокласници".

Както отбеляза "Тайм", макар и да е най-пресният, този случай съвсем не е единственият, в който Обама е плакал. Този път обаче освен от тъга, сълзите му идват и от усещането за безсилие към сериозността на проблема.

На събитието Обама предвидливо бе поканил и роднини на загинали в нападения с огнестрелно оръжие. На американският президент демократ не му е лесно да осъществи мерките, разчитайки на подкрепа в Конгреса, предвид съпротивата на републиканците и оръжейното лоби, и затова трябва да прибегне до налагането им с президентски укази.

Миналата година Барак Обама се просълзи, докато говореше на погребението на Бо Байдън, синът на американския вицепрезидент Джо Байдън. Той поплака и на церемонията по пенсионирането на правосъдния министър Ерик Холдър - първият чернокож, заемал този пост. Както и по време на обръщение към изборния си щаб в деня след преизбирането му за президент на САЩ.

Провокирани от този изблик, припомняме някои други случаи, в които американски президенти са се разчувствали на публични места:

- Бившият президент Джордж Буш се разплака през 2009 г., докато си припомняше публично как петима бивши президенти са му позвънили за подкрепа, след като съпругата му Барбара Буш претърпя сърдечна операция.

- Пак той се просълзи по време на церемония за посмъртно награждаване на американски морски пехотинец в Белия дом през 2007 г. 23-годишният войник загина по време на войната в Ирак, когато при атака нарочно пресреща с тялото си метната граната, за да предпази другарите си. Той е тежко ранен и почива след осем дни.

- Президентът Джордж Буш-старши пък се разплака по време на реч през 1999 г. пред Южната баптистка конвенция, докато си припомняше моментите преди започването на военновъздушната намеса в Ирак и операция "Пустинна буря" от 1991 г.

- Президентът Бил Клинтън се просълзи, държейки ръката на силната си съпруга Хилари Клинтън. Това стана по време на среща в Белия дом през 1993 г. с представители на един от 16-те т.нар. Health Security Express автобуси, промотиращи законопроект за здравна реформа, предложена от него.

Клинтън се разплака от разказа на мъж за починалата му от рак на стомаха съпруга, която нямала застраховка и съответно достъп до здравни грижи.

- Президентът Джералд Форд пък се просълзи през 2000 г. при отдаване на почит към съпругата му Бети Форд по време на републиканска конвенция във Филаделфия. Бети Форд почина година по-късно.

- Сенатор по онова време, Ричард Никсън се просълзи при среща през 1952 г. с кандидат-президента Дуайт Айзенхауер, разрешил успешно скандал със събирането на средства за Никсън от страна на бизнесмени и запазил кандидатурата му за вицепрезидент.