П оредното доказателство за престъпното мълчание на европейците по отношение на новия турски султан, след като Ангела Меркел и Реджеп Ердоган подписаха договора, по силата на който Турция се задължава да удържа бежанския поток от Сирия и Ирак, пише Мишел Коломес в сп. „Льо Поан“.
Ердоган поведе битка срещу Асад, изчезнаха турски войници
Турция: Кюрдите извършват етническо прочистване
Ще бутне ли Турция "Ислямска държава" с "Щита на Ефрат"
На 20 ноември в Истанбул се проведе заседание на Парламентарната асамблея на НАТО. По този повод Турция, без да информира преди това никого, заяви, че във връзка с промени в демографската ситуация иска да увеличи своите представители в асамблеята на алианса от 12 на 17 души.
Така тя на практика ще се равнява по брой на представителите с Германия и Франция, които имат по 18, докато САЩ имат 36. Бързото разглеждане на въпроса показа, че мнозинството в асамблеята, както англосаксонци, така и европейци, нямат нищо против разширяването на турското представителство.
Мнозинството, но без французите – при тях по този въпрос и левицата и десницата са на едно мнение. Те отбелязаха, че сега не е моментът за такова решение, особено на фона на репресиите на президента Реджеп Ердоган към опозицията в Турция и като цяло твърде съмнителното поведение по отношение на Русия и сирийския въпрос.
След като мнозинството представители се оказаха глухи за тези възражения, лидерът на френската делегация Жилбер льо Бри съобщи на колегите си, че Франция може да не гласува за продължаване мандата на генералния секретар на Асамблеята – британеца Дейвид Хобс.
На фона на заплахата да се лишат от англосаксонски генерален секретар, британците и американците отстъпиха. Разглеждането на искането на Турция беше отложено за по-късен етап.
Този случай прекрасно илюстрира слепотата на администрацията на Барак Обама и на мнозинството европейски страни пред амбициите на Турция.
За изненада на всички Ердоган се помири с Путин през юни 2016 г. Само че от началото на конфликта през 2011 г. турците подкрепят противниците на Башар Асад, на когото руснаците помагат. В замяна на готовността да забрави за приятелите-бунтовници Анкара получи от Путин картбланш за операции в северната част на Сирия. И докато руските бомбардировачи атакуват бунтовническите райони в Алепо, турската армия се установи на територията от над 1500 квадратни километра между градовете Аазаз и Джараблус. Международната общност обаче се прави, че не забелязва тази инвазия.
В резултат президентът на Турция вероятно е останал с впечатлението, че сега вече никой и нищо няма да попречи на неговите планове. Турското настъпление продължава и заплашва да погълне още 1500 кв. км. от Сирия. Така Ердоган следва своята фикс идея във външната политика. При това територията, която завзема, както и източна Турция е населена предимно с кюрди.
Като цяло Ердоган сега действа в Сирия точно така, както преди две години Путин в Крим. С незачитане на международното право и без консултации със засегнатите. Целта е да се възползва от конфликта. А Европа мълчи, уплашена от бежанците.
