Ядрените мускули на Русия и САЩ

П рез последните две години руско-американските отношения, а също и отношенията на Русия с НАТО, стигнаха рекордно ниска точка. В резултат на това въпросът за ядреното оръжие отново излезе на преден план.

В най-сериозни декларации вече се говори за това, че страните водят подготовка за нанасяне на ядрен удар една срещу друга. Във видеото: изстрелване на руска ракета с ядрен заряд.

Например, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг неотдавна публикува своя годишен доклад, в който се твърди, че руските ВВС през 2013 г. са извършили учебен полет, по време на който било отработено „нанасяне на ядрен удар срещу Швеция“, пише Леонид Нергисян в „Нешънъл интерест“ (The National Interest)

В доклада е отбелязано, че за изпълнение на това задание участвали свръхзвукови бомбардировачи с голям обсег Ту-22М3, действащи под прикритието на изтребители Су-27. Освен това членът на НАТО Турция се намира само на няколко крачки от война с Русия, което определено не опростява ситуацията.

При такава обстановка не би било излишно да бъде оценено състоянието на ядрените сили на САЩ и Русия. Как тази ситуация влияе на стратегическия баланс, убеждавайки страните в неразумността от започване на конфликт? И какви са перспективите на развитие на ядрените сили на двете свръхдържави?

„Епохата на хората”: какво ще оставим след себе си

Часовникът на Страшния съд е на три минути преди полунощ

Как би изглеждала София, ако беше Хирошима

И двете страни изпълняват Договора за стратегическите нападателни оръжия (СНВ-3)

Договорът за мерките по по-нататъшното съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия, подписан на 8 април 2010 г. от президентите Барак Обама и Дмитрий Медведев, задължава страните по него да съкратят количеството на ядрените си бойни глави до 1 550.

Количеството на разгърнатите междуконтинентални балистични ракети и тежки стратегически бомбардировачи се ограничава до 700 броя.

Съгласно публикуваните на 1 април от Държавния департамент на САЩ данни, страните вече са достигнали или са близо до достигане на споменатите числа. Съединените щати разполагат със 741 установки за пуск на 1 481 ядрени бойни глави, а Русия има 521 носители с 1 735 бойни глави. Разликата е незначителна и не влияе на стратегическия баланс. Русия в момента разполага с по-малко пускови установки, но това неравенство се обяснява с това, че междуконтинентални балистични ракети  с разделящи се бойни глави на части с индивидуално насочване имат по-широко поле за приложение – една междуконтинентални балистични ракети  може да носи до десет бойни глави.

Американските междуконтинентални балистични ракети  с наземно базиране са от 70-те години на миналия век

На въоръжение САЩ имат междуконтинентални балистични ракети  с наземно базиране само от един тип – LGM-30G Minuteman-3. Всяка ракета има по един заряд W87 с мощност до 300 килотона (но може да носи до три бойни глави). Последната ракета от този тип е била произведена през 1978 г. Това означава, че „най-младата“ от тях е вече на 38 г. Тези ракети нееднократно са модернизирани, а срокът им за използване изтича през 2030 г.

Новата система за междуконтинентални балистични ракети в САЩ с наименованието GBSD (средство за стратегическо сдържане с наземно базиране) изглежда замръзна на етапа на обсъждането. ВВС на САЩ поискаха 62,3 млрд. долара за разработването и производството на нови ракети и се надяват през 2017 г. да получат 113,9 млн. долара. Само че Белият дом не поддържа тази заявка. На практика много от хората там са против идеята. Разработването е отложено с година, а сега перспективите на GBSD ще зависят от резултата на президентските избори през 2016 г.

Трябва да се отбележи, че американското правителство има намерение да изразходва за ядрено оръжие огромна сума - около 348 млрд. долара до 2024 г., от които 26 млрд. ще отидат за междуконтинентални балистични ракети. Но за GBSD 26 милиарда не стигат. Реалните разходи за нова система могат да се окажат по-високи, отчитайки обстоятелството, че САЩ отдавна не произвеждат междуконтинентални ракети с наземно базиране.

Последната такава ракета с името LGM-118А Peacekeeper, влезе на въоръжение през 1986 г. Но към 2005 г. САЩ едностранно свалиха от бойно дежурство всичките 50 ракети от този тип, макар че без преувеличение може да се каже, че LGM-118A Peacekeeper е по-добра в сравнение с LGM-30G Minuteman-3, тъй като можеше да носи до 10 бойни глави.

Независимо от провала на Договора за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия СНВ-2, който забраняваше касетъчни бойни глави с индивидуално насочване, САЩ доброволно се отказаха от тях. Причината е голямата им себестойност, а също и поради скандала, по време на който се изясни, че тези ракети в продължение на четири години (1984-88 г.) не са имали система за насочване AIRS (усъвършенствана инерционна опорна сфера). Освен това компанията-производител на ракетите се опитала да прикрие забавянето на доставката – във времето, когато Студената война вървеше към своя край.

Руските междуконтинентални балистични ракети  с наземно базиране - нови технологии против ПРО

В настоящия момент Русия има голям спектър междуконтинентални балистични ракети  с наземно базиране, в това число и на мобилни пускови установки. През 2015 г. ракетните войски със стратегическо предназначение на Русия получиха 24 нови батареи РС-24 „Ярс“, както разположени в шахти, така и мобилна версия. Тази ракета може да носи 3-4 касетъчни бойни глави с индивидуално насочване, които са в състояние да преодоляват системата за противоракетна отбрана. С голяма доза сигурност може да се предположи, че доставката на такива ракети през 2016 г. няма да е по-малка от тази през 2015 г. През 2020 г. Русия ще може да замени ракетите „Топол“ (всъщност това е еквивалента на Minuteman-3) с по-новите модификации, които са в състояние да преодоляват системата за противоракетна отбрана (ПРО) на противника.

Също така Русия притежава междуконтинентални балистични ракети  с течно гориво и наземно базиране. Добре известна е ракетата Р-36М2 „Воевода“, намираща се на въоръжение от 1988 г. Тя може да носи до 10 бойни глави, всяка от които с мощност до 750 килотона. Тази година ще бъдат извършени изпитания на най-новата ракета – РС-28 „Сармат“, която през 2020 г. трябва да замени „Воевода“ и ще притежава възможности за преодоляване на ПРО. Преди всичко се очаква тази ракета да извежда бойния заряд на суборбитална траектория (тя е малко по-къса от кръгова орбита, която е забранена от международни споразумения). Тази ракета може да нанася удари отвсякъде, даже от Южния полюс.

Това принуждава противника да създаде интегрирана система за ПРО, която е крайно скъпа дори и за САЩ. Освен това бойните глави влизат в атмосферата със свръхзвукова скорост и се движат по по-удължена траектория, маневрирайки при скорост 7-7,5 км/сек. Времето на предстартова подготовка на тези ракети ще бъде сведено до минимум, и ще бъде около минута след получаването на заповед за пуск.

Русия също така има тайнствена ракета – РС-26 „Рубеж“. Информацията за нея е оскъдна, но по-скоро този ракетен комплекс е по-напреднало развитие на проекта „Ярс“, имащ възможност да нанася удари с междуконтинентален и със среден обсег. Минималният обсег на тази ракета е 2000 км., и това е достатъчно за пробиване на американската ПРО в Европа.

Съединените щати възразяват срещу разгръщането на тази система на основание, че това ще бъде в нарушение на договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег. Но тези твърдения не издържат на критика - максималният обсег на РС-26 надвишава 6 000 км., а това значи, че това оръжие е междуконтинентална балистична ракета, а не балистична ракета със среден обсег на действие.

Имайки предвид казаното дотук става очевидно, че САЩ съществено изостават от Русия в разработването на междуконтинентални балистични ракети  с наземно базиране. Съединените щати разполагат само с една, при това стара междуконтинентална балистична ракета Minuteman-3.

А перспективите за разработването на нов образец за подмяната ѝ са доста неопределени. Ситуацията в Русия е съвсем различна. Междуконтинентални балистични ракети  с наземно базиране се обновяват редовно – на практика процесът за разработка на нови ракети върви без прекъсване. Всяка нова междуконтинентални балистични ракети  се разработва с цел пробив на противниковата ПРО, поради което европейската ПРО и наземната система за противоракетна отбрана в средната част от полета на нападателя (комплекс за противоракетна отбрана на САЩ, предназначен за прихващане на приближаващи се бойни единици) в обозримо бъдеще ще бъдат неефективни против руските ракети.