САЩ наложиха нови, по-строги, санкции на Русия

С АЩ въведоха допълнителни санкции срещу Русия заради ситуацията в Украйна, предадоха световните агенции, като се позоваха на съобщение на американското министерство на финансите. 

В допълнителния списък със санкции

са включени няколко физически лица, както и компании и организации в Русия и Украйна. 

В числото на физическите лица са зам.-председателят на Държавната дума Сергей Неверов, министърът по кримските въпроси Олег Савельов, сътрудникът на президента на Русия Игор Щьоголев, ген.-полковникът от Федералната служба за сигурност Сергей Беседа, както и един от лидерите на самопровъзгласилата се за независима Донецка народна република – Александър Бородай. 

Новите санкции засягат и руския енергиен гигант „Роснефт“, банката на руския газов гигант „Газпром“ – „Газпромбанк“, Външноикономическата банка, както и други водещи банки и енергийни и отбранителни компании. 

Енергийната компания „Новатек“ също е засегната от новите санкции. Сред засегнатите оръжейни фирми са осем руски производителя на леки оръжия, минометни снаряди и танкове. 

Специално засегнатите банки не са със замразени в САЩ активи, но се ограничава техният достъп до американските капиталови пазари,

уточниха американски представители. 

Новината за санкциите дойде малко след като представител на Пентагона – полковник Стив Уорън, заяви пред репортери, че според САЩ сега по границата на Русия с Украйна има 12 хил. руски военни, което

говори за непрекъснато увеличаване на руските военнослужещи там в последните седмици,

предаде Асошиейтед прес. 

На 30 юни командващият силите на НАТО в Европа ген. Филип Брийдлав заяви, че по границата на Русия с Украйна има около 8000 военнослужещи, припомня агенцията. 

Украйна и Западът обвиниха Русия, че подклажда бунта в източната част на Украйна, като изпраща там оръжия и военни, в това число танкове и ракетни установки – нещо, което Москва отрича. 

Русия определи новите американски санкции като скандални и напълно неприемливи,

предадоха ИТАР-ТАСС и Франс прес. 

„Новото решение на американската администрация да въведе санкции под един фалшив и неверен претекст срещу определен брой руски физически лица и компании може да бъде определено само като скандално и напълно неприемливо“, заяви руският зам.-министър на външните работи Сергей Рябков. 

Той посочи, че Москва ще вземе мерки, които ще бъдат посрещнати във Вашингтон по сериозен и болезнен начин.

Новите санкции на САЩ срещу Русия са незаконни,

заяви руският вицепремиер Дмитрий Рогозин (@Rogozin), информира ИТАР-ТАСС. 

„Санкциите на Вашингтон срещу водещи предприятия от руския отбранителнопромишлен комплекс са незаконни и говорят само за безчестната конкуренция, водена от САЩ на оръжейния пазар“, пише Рогозин в „Туитър“. 

„Американците вече няма как да спрат програмата за превъоръжаване на армията и флота на Русия, нито да разклатят износния потенциал на руската отбранителна промишленост“, убеден е той. 

Световният финансов сектор е застрашен от „балканизация“, а усилията на страните от групата Г-20 за реформирането му могат да попаднат в задънена улица заради действията на САЩ спрямо руски и европейски банки, казва пък ръководителят на руската банка ВТБ Андрей Костин, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Като примери за подобни действия той посочи американските санкции срещу редица руски банки, както и рекордната глоба от 9 млрд. долара, наложена на френската банка Бе Ен Пе Париба. 

Лидерите на страните от ЕС също се договориха да затегнат санкциите срещу Русия

заради кризата в Украйна, предадоха световните агенции. 

Санкциите ще бъдат въведени срещу руски фирми и физически лица, които подкопават или застрашават суверенитета на Украйна, териториалната цялост и независимостта на тази страна, посочват ДПА и Асошиейтед прес.

Европейските лидери наредиха на външните министри на страните членки да съставят до края на юли „черен списък“ на такива физически и юридически лица, посочват агенциите. 

Решението може да засегне руски олигарси или хора от Кремъл, посочва АП. 

Европейските лидери освен това приканиха външните министри да обмислят санкции срещу хора и компании, които активно предоставят материална или финансова подкрепа на онези хора в Русия, които взимат решения и са отговорни за присъединяването на Крим към Руската федерация или за дестабилизирането на Източна Украйна, допълват ДПА и АП. 

Европейските лидери се съгласиха да работят заедно, за да суспендират финансирането на нови програми на Европейската банка за възстановяване и развитие в Русия, допълва АП. 

Лидерите освен това призоваха Европейската инвестиционна банка да не подписва нови финансови споразумения с Москва. 

Досега ЕС прие санкции срещу 72 души в Русия и Украйна, включващи визови забрани и замразяване на авоари, както и срещу две базирани в Крим компании, чиито авоари в европейски страни бяха също замразени. 

Базираната в Люксембург Европейска инвестиционна банка е отпуснала 1,6 млрд. евро заеми на Русия по проекти от 2003 г. насам, припомня Франс прес. 

Европейската банка за възстановяване и развитие, базирана в Лондон, пък финансира около 790 проекта в Русия на стойност 24 млрд. евро, добавя агенцията. 

На срещата си на върха европейските лидери са обсъдили и

поставянето под въпрос на проектите за сътрудничество между ЕС и Русия,

посочва Франс прес. 

Лидерите решиха освен това да вдигнат ембаргото, наложено от 20 февруари върху износа към Украйна на защитно оборудване, като каски и бронирани жилетки. 

В съвместното си изявление лидерите на 28-те призовават за намирането на мирен и политически изход от кризата в Украйна и приканват Москва да използва активно влиянието си върху въоръжените групи в Източна Украйна и да спре потока от оръжия и бойци през границата, за да се стигне до бърза деескалация на напрежението. 

Санкциите, наложени на Русия от администрацията на президента Барак Обама, засягащи „Роснефт“ и други важни фирми,

целят да изцедят силите на вече изпитващата затруднения руска икономика и финансова система,

коментира  „Уолстрийт джърнъл“. Те обаче далеч няма да пречат на международните бизнес връзки, нито ще блокират сделките с цели сектори на руската икономика, подчертава изданието. 

Ежедневните бизнес отношения между компаниите и съвместните им бизнес проекти се запазват, подчертава в. „Уолстрийт джърнъл“. 

Изданието цитира думите на руския президент Владимир Путин, че „ефектът на бумеранга“ ще навреди на дългосрочните интереси на американското правителство и американския народ. 

Новите мерки бележат връщането към конфронтация, след като Путин беше предприел стъпки за сближаване с европейските страни. Налагането им показва и засилващото се недоволство на САЩ и европейските им съюзници от сепаратисткия конфликт в Източна Украйна и провала на краткото прекратяване на огъня. 

Те обвиняват Русия, че тайно оказва значителна подкрепа на сепаратистите. 

Групи, представляващи американския бизнес, се опасяват, че компаниите от САЩ ще бъдат уязвими за руски ответни мерки,

ако санкциите на Вашингтон за Москва се окажат по-сурови, отколкото тези на Брюксел.

Националната асоциация на производителите на САЩ е разочарована от едностранното засилване на санкциите срещу Русия. 

По-скромните санкции, приети от ЕС, намаляват европейските инвестиции в Русия и подготвят обстановката за възможни по-нататъшни действия през идните седмици. 

Предишните американски санкции, насочени предимно срещу физически лица, бяха омаловажени като дребно неудобство от засегнатите, посочва в. „Вашингтон пост“. 

Новата серия от санкции на САЩ

има за цел да нанесе тежки удари на руската икономика и да промени из основи глобалните ѝ финансови връзки,

смята изданието. 

През последните седмици руските депутати и анализатори говорят за два лагера, които се създават около Путин: единият включва прозападния бизнес елит, който се притеснява от загубата на чужди инвестиции в руската икономика. 

В другия лагер са по-крайните представители на силовите органи, които искат повече помощ за украинските бунтовници или директна интервенция, посочва в. „Вашингтон пост“. 

Обама е решил да вземе по-стриктни мерки от предприетите от европейските му съюзници, които имат далеч по-тесни икономически връзки с Русия, пише в. „Ню Йорк таймс“. 

На срещата си в Брюксел лидерите на ЕС отказаха да приемат аналог на американските мерки и вместо това предпочетоха по-умерен план,

блокиращ заемите за развитие за Русия. 

Различният подход подсказва наличието на нарастващи различия в реакцията на кризата в Украйна и може да намали ефекта от американските санкции, смята вестникът. 

И двете страни обаче подчертаха, че са солидарни по основните искания – Москва да спре потока от бойци и оръжие през границата с Украйна, да подкрепи прекратяването на огъня и да улесни освобождаването на заложниците, задържани от проруските сепаратисти, припомня „Ню Йорк таймс“. 

Целта на санкциите срещу Русия според френския в. „Нувел обсерватьор“ е да бъдат отслабени и проруските сепаратисти. 

Вестникът изтъква, че европейските санкции са насочени срещу фирми, оказващи материална или финансова подкрепа на действия, заплашващи украинския суверенитет. 

Това обаче не са мащабни мерки,

подчертава „Монд“. 

Решението на европейските лидери може да лиши Русия от значителни средства, смята британският в. „Гардиън“. 

Общо ЕИБ и ЕБВР са обещали на Москва над 2,8 млрд. евро. Освен това решението може да засегне и руски олигарси. Известно е, че националистически настроени руски олигарси са финансирали сепаратистите в Крим. 

Бивши служители на такъв бизнесмен сега оглавяват правителството на самопровъзгласената Донецка народна република, посочва изданието.