Защо в Европа ще дойдат още повече мюсюлмани

Б умът на раждаемостта сред мюсюлманската общност в Европа, демографският подем в страните от Близкия и Средния изток, както и екологичният фактор там - суша, настъпление на пустините, са сред причините са увеличаването на мюсюлманската общност на Стария континент. Това се посочва в анализ на Дмитрий Добров за руското издание inoСМИ.Ru. 

Добров е историк и арабист, специалист е по международни отношения. 

На фона на това стават все по-силни настроенията сред определени страни в ЕС да не приемат бежанци мюсюлмани, а политическата нервност на германския канцлер Ангела Меркел прозира в призива й всички членки да си разпределят отговорността за мигрантите. 

Борисов: Неволно се превърнах в медиатор между ЕС и Турция

След срещата на Борисов с Меркел - ще говорят отново

Според информация на германското правителство през 2007 г. в цяла Европа са живеели 53 млн. мюсюлмани, сред които 16 млн. в ЕС и 25 милиона – в Русия. По информация на американския изследователски център PEW през 2010 г. най-големите мюсюлмански общности в Западна Европа са се намирали в Германия (4,8 млн. души или 5,8% от населението) и във Франция (4,7 млн. души или 7,5% от населението). 

Със стремителни темпове расте делът на мюсюлманската общност сред населението на Евросъюза: 4% през 1990 г., 6% през 2010 г. и, според прогнозите, 8% към 2030 г. Мюсюлманите се концентрират в големите градове: в Париж – 1,7 млн. души, в Лондон – около 1 млн. души. В Редица градове на Европа техният дял от населението е особено висок: Амстердам (14%), Антверпен (16,9%), Брюксел (до 25%), Бирмингам (26,9%), Марсилия (25%), Стокхолм (20%), Кьолн (12%). А някои квартали на тези градове, като печално известния Моленбек в Брюксел или Сен-Дени в Париж, са почти напълно мюсюлмански.

Увеличаването на мюсюлманската общност в Европа във връзка с високата раждаемост на фона на намаляване на коренното европейско население води до

радикален срив на социокултурния и етническия баланс, а също така и към неизбежни търкания,

способни да прераснат в граждански конфликт. Перспективите за интеграция в европейското общество и трудова среда са без значение както за „старите“, така и за „новите“ мигранти-мюсюлмани. На европейската икономика не й е необходима неквалифицирана работна сила в такива количества. Вече има примери – както в Германия, така и във Франция, където през 60-те и 70-те години на миналия век пристигат милиони мигранти от страните на Африка и Близкия изток, получаващи работа в сектора на обслужването, на строежи и в автомобилната промишленост. С времето нуждата от тази работна сила отпада, само че мигрантите остават в Европа и минават на социални помощи. Именно сред тези мигранти, предимно мюсюлмани, се образува градската субкултура, която отрича европейските трудови и цивилизационни ценности. Във Франция интеграция на мюсюлманите не е извършена и след 50 години, след като са се сменили най-малко три поколения мигранти.

Почти всички мюсюлмани в ЕС са изселници от Близкия и Средния Изток,

Северна Африка и от Балканите. Независимо от дългогодишното пребиваване в Западна Европа, те упорито се придържат към традиционните за тях религиозни и семейни ценности. Предвид по-високата раждаемост сред европейските мюсюлмани е високо процентното отношение на младежите, особено възприемчиви към пропагандата на войнстващия ислямизъм и традиционните ислямски ценности. Радикалният ислям се разпространява стремително сред мюсюлманските младежи в Европа – както сред новодошлите, така и при представителите на второ и трето поколение мюсюлмани. Да воюват на страната на "Ислямска държава" (ИД) в Сирия и Ирак заминаха хиляди млади мюсюлмани от Франция, Германия и Великобритания.

Новото нашествие на бежанци е неизбежно.

Демографският бум в арабските страни и в Турция продължава – т.е. по целия периметър на Европа. Например населението на Египет нараства с 2 млн. души годишно, то вече надмина 90 млн. и ще стигне 100 млн. души в близките години. Страната се задъхва от презаселване, не достига вода, подходящата за живот земя е 7% от цялата територия на страната. С аналогични проблеми се сблъскват и други страни от арабския свят, числеността на чието население надминава 400 млн. души, в това число Алжир (около 40 млн. души), Сирия (22 млн.), Ирак(35 млн.).

Харесваме парите им, но бурките им - не

Сблъсъкът на исляма край Босфора

Особена роля за изострянето на днешните проблеми в Турция също изигра демографският фактор. През последните 25 г. населението на страната се увеличи от 50 на почти 80 млн. души. Източник на високата раждаемост остават вътрешните райони на Анадола, където населението води традиционен начин на живот, изповядва консервативния ислям и дава на бял свят много деца.

В условията на граждански конфликти, социални сътресения и обща безперспективност все повече млади мюсюлмани се устремяват към Европа в търсене на по-добър живот. Европейските страни явно не са готови да приемат толкова големи бежански потоци. При това Турция вече предупреди Европа, че в случай, че до октомври не й бъде предоставен безвизов режим от ЕС, тя ще отслаби граничния контрол и Европа ще бъде залята от нови бежански потоци.

Надигащата се екологична катастрофа в Близкия изток

(засушаване, настъпление на пустинята, недостиг на вода) и кървавите конфликти за контрол на водните ресурси може да доведат до ново „преселение на народите“, и до появата за първи път на категорията „климатични бежанци“. Наблюденията на американската космическа агенция НАСА показаха, че за периода от 1989 до 2012 г. страните в Близкия изток са преживели най жестокото засушаване от 12 века. То стана причина за много катаклизми и граждански войни. В частност в Сирия в резултат на засушаването почти напълно беше унищожен селскостопанският сектор, стотици хиляди хора се преселиха в предградията на Дамаск, Алепо и Хомс, където се създаде взривоопасна обстановка. През март 2011 г. това стана една от причините за въстанието срещу баасисткия режим в Дамаск.

Въпреки „упоритите“ факти, западноевропейските политици продължават да пренебрегват демографската заплаха, произтичаща от Средиземноморието. Създава се впечатлението, че нито зачестилите терористични действия, нито миграционната криза, нито надигащият глава ислямски радикализъм няма да заставят политическото ръководство на Евросъюза и страните от Западна Европа да се откажат от идеологическите догми „мултикултурност“, политическа коректност и толерантност.