ЕС затегна значително финансово-търговските си санкции срещу Иран в опит да накара Техеран да възобнови преговорите по спорната му ядрена програма, които са в застой от три години.
На срещата си в Люксембург външните министри на ЕС одобриха нова поредица от наказателни мерки, които се прибавят към многобройните вече приети санкции, включително влязлото в сила през юли петролно ембарго.
Новият пакет засилва санкциите срещу иранската централна банка и забранява всякакви транзакции между европейските и иранските банки.
Дават се изключения за конкретни случаи при парични преводи на частни лица, при хуманитарни плащания и плащания, свързани със закупуване на хранителни продукти и медицинско оборудване.
Един ирански министър и 34 фирми, главно от петролния и газовия сектор, са прибавени към черния списък на ЕС за замразяване на авоари и визова забрана.
Освен това европейските корабостроителници вече няма да могат да доставят петролни танкери на Иран.
Забранява се и износът на суровини като графит и алуминий, които може да се използват от иранската ядрена и ракетна програма.
27-те външни министри решиха също да забранят вноса на ирански природен газ. Тази мярка е символична, тъй като няма сключени договори за такива доставки от Иран.
Външните министри на ЕС подчертаха, че ако Иран не се върне на масата за преговори, те са решени да увеличат натиска в тясна координация с международните партньори.
27-те са принципно съгласни да бъдат санкционирани телекомуникационните компании, свързани с Корпуса на гвардейците на ислямската революция и с ядрения сектор, но тези решения ще бъдат взети по-нататък, уточни европейски дипломат.
Шефката на европейската дипломация Катрин Аштън, която е представителят на големите сили по иранското ядрено досие, заяви, че продължава да полага всички усилия за постигане на уреждане с Иран по пътя на преговорите.
"Въпреки всички усилия за водене на преговори Иран продължава да се опитва да печели време. Все пак санкциите започват да дават резултат и това показва, че има възможност за мирно решение", посочи германският външен министър Гидо Вестервеле.
След като дълго време отричаха въздействието на санкциите, иранските управници започват да признават, че те нанасят щети и от лятото критикуват водената "икономическа война" срещу Иран.
Техеран обаче продължава да твърди, че никога няма да се откаже от ядрената си програма, която според западните сили прикрива военен компонент.
Държавите от групата 5+1 (петимата постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН САЩ, Китай, Русия, Великобритания и Франция плюс Германия) искат от Иран да преустанови обогатяването на уран до 20%, считан за опасно близък до обогатения до 90% уран, който може да се използва за направа на ядрени оръжия, да изпрати количествата си обогатен уран в чужбина и да закрие подземния обект във Фордо, където се извършва това обогатяване.
СПРИ!" />
