ЕНП остава най-голямата политическа сила в Европейския парламент

Е вропейската народна партия (ЕНП) остава най-голямата група в новия Европейски парламент с 212 места.

Социалистите (Прогресивен алианс на социалисти и демократи, ПАСД) са втори със 185, а Алиансът на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) печели 71, сочи обобщен екзитпол за ЕС. 

Най-големите партии губят депутати – в предишния парламент ЕНП са имали 273 членове, ПАСД – 196, а АЛДЕ – 83. 

Крайната левица (Европейска обединена левица/Северна обединена левица) също увеличава досегашната си бройка – от 35 на 45. 

Сериозно намалява групата „Европейски консерватори и реформисти“ - от 57 на 40. 

Членовете, които са новоизбрани и не са от партии, които принадлежат към някое от големите партийни семейства, са 67.

Като цяло броят на депутатите в ЕП бе леко намален – от 765 на 751 члена.  

За пръв път от 1979 г. насам е преодолян постоянният спад в активността на изборите за ЕП. 

Средната активност в ЕС на изборите е била 43,11%. 

Тя е само с 0,11 процентни пункта по-висока от изборите през 2009 г.,

когато е била средно 43% – рекордно ниско равнище. За сравнение, през 1979 г. активността е била 61,99%.

Разбира се, най-висока днес е била активността в държавите, където гласуването е задължително – 90%. Най-слабо са гласували в Словакия – 13%. 

Ето как се разпределя активността в държавите от ЕС: 

Люксембург – 90%; 
Белгия – 90%; 
Малта – 74,8%; 
Италия – 60%; 
Гърция – 57,4%; 
Дания – 55%; 
Ирландия – 51,2%; 
Швеция – 51%; 
Германия – 47,9%; 
Австрия – 45%; 
Испания – 44,7%; 
Франция – 43,5%; 
Кипър – 42,4%; 
Финландия – 40,9%; 
България – 40,2%; 
Литва – 37,3%; 
Холандия – 37%; 
Естония – 36,4%; 
Великобритания – 36%. 
Румъния – 34,7%; 
Португалия – 34,5%; 
Латвия – 30%; 
Унгария – 29,2%; 
Хърватия – 24,3%; 
Полша – 22,7%; 
Словения – 21%; 
Чехия – 19,5%; 
Словакия – 13%.

Председателят на Европейската народна партия (ЕНП)

Жозеф Дол изрази задоволство от данните за избирателната активност. 

В изявление в пленарната зала на ЕП в Брюксел пред стотици журналисти той заяви, че повишената за пръв път от 35 години насам активност в тези избори е добра, макар и засега слаба тенденция. 

Дол настоя, че ЕП следва да обсъди най-напред кандидатурата на ЕНП за следващ председател на Европейската комисия – на Жан-Клод Юнкер. 

Председателят на групата на социалистите и демократите в досегашния състав на ЕП Ханес Свобода определи повишената избирателна активност с 0,11 процентни пункта като стъпка напред. 

Той заяви, че повечето избиратели в ЕС искат да определят пряко председателя на ЕК. 

По неговите думи ЕНП е претърпяла „драматична загуба“ на изборите – с 20-25%. 

„Ако Юнкер иска да бъде следващият председател на ЕК, а чувам, че не иска, той трябва да предприеме промени в ЕС, не към икономии, а към създаването на заетост“, заяви Свобода. 

„Ако Юнкер иска да оглави Комисията, трябва да представи своята програма, иначе няма да го подкрепим и ще трябва да се съюзява с крайната десница“, допълни водачът на парламентарната група на социалистите. 

Той поясни, че социалистите ще участват в динамични мнозинства в ЕП и няма да влизат в коалиции. 

Досегашният председател на групата на АЛДЕ и кандидат за следващ председател на ЕК Ги Верхофстат

заяви, че ЕП няма да подкрепи друг кандидат за ръководител на Комисията, освен някой от участвалите в предизборната надпревара за този пост. 

„Иначе няма да бъде демократично, иначе ще означава, че се играят игрички“, коментира той. 

Верхофстат също изрази желанието на следващите избори председателят на ЕК да бъде излъчен чрез пряко гласуване.