П рез цялата история границите са предизвиквали неизмерими кръвопролития, вековни вражди и точещи се с десетилетия правни спорове, което прави забележително намерението на Белгия и Холандия за приятелска размяна на земя, пише Раф Касерт за Асошиейтед прес.
Причината за подобно великодушие? "Защото е разумно",
обяснява Марсел Невен, кмет на белгийския град Визе.
Така е. Малко помощ обаче може би е оказал обезглавен труп.
Въпреки че Белгия ще загуби парче земя с прекрасна природа на река Мойзе, разделяща двете страни, същевременно тя ще се отърве от свързан с юрисдикцията кошмар, възникнал с времето, докато криволиченията на реката са превърнали парчето земя с размерите на 15 футболни игрища в полуостров, свързан единствено с Холандия.
През годините, както гласят слухове,
на тази територия се е възцарило беззаконие и тя се е превърнала в рай за наркодилъри и за сексуални приключения.
А преди около три години хора, минаващи от там, се натъкнали на обезглавено тяло. "Те уведомили холандските власти, които обаче им отговорили, че това е белгийска територия", казва Жан-Франсоа Дюкхезне, полицейски комисар в окръга Долен Мойзе.
С други думи холандците не можели да отидат там, защото е белгийска територия, а според белгийските полицейски и съдебни органи достъпът до там бил изключително труден. Те нямат право да преминават в Холандия без специално разрешение, а освен това на полуострова липсва подходящо място за лодки или екипировка, пристигаща по вода.
"Така че се наложи да отидем до там с лодка с всичко необходимо - прокурор, съдебен лекар и съдебна лаборатория, правейки периодични турове по вода. Наистина не беше удобно", каза полицейският комисар.
А освен това, му припомни Невен, се налагаше да скачате от лодката на брега, а за това трябваше да сте във форма.
Скоро обаче няма да има повече газене във вода, мирната размяна ще бъде факт.
"Отдавна трябваше да го направим", каза Невен.
Подготвителната работа е свършена и парламентите на двете страни ще могат да приключат сделката по някое време през 2016 г. близо два века след установяването на гранични постове през 1843 г., добави Невен. И всичко това с усмивка на лицата, въпреки че Белгия ще получи само част от шлюз, построен да улеснява трафика между двете страни.
"По същество е голяма рядкост, но може да се случи",
коментира адвокатът Малкълм Шоу, експерт по международни гранични спорове. Той напомни как сложната история е оформила границите в района близо до мястото, където Белгия, Холандия и Германия се допират, оставяйки анклави и странно виещи се граници.
Размени на територии стават, но най-често след остри кавги.
На индийско-бангладешката граница това лято беше уреден спор, датиращ от независимостта на Индия от бившите британски колониалисти през 1947 г., като двете страни си размениха повече от 150 терена.
В началото на декември се наложи най-висшият съд на ООН да се намеси да реши спор между две централноамерикански страни. Съдът постанови, че Никарагуа е нарушила териториалната цялост на Коста Рика в продължителна битка за малко парче земя близо до карибските брегове.
Белгийският военен историк Люк де Воз заяви, че
разликата е в приятелството между Белгия и Холандия.
"Това е възможно между Белгия и Холандия, защото тези страни са поддържали много връзки от векове, а и след Втората световна война територията не е от толкова голямо значение", каза Де Воз.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!