Петролните войни в Близкия изток придобиват ново измерение

Н апрежението между Иран и Саудитска Арабия ще повлияе на мирните преговори за Сирия. Това заяви зам.-външният министър на ислямската република Хюсен Амир Абдулахиан.

„Грешното решение на Саудитска Арабия ще се отрази на преговорите за Сирия във Виена и Ню Йорк, но Техеран ще продължи да участва”, каза Абдулахиан.

„Иран не иска никакво напрежение в региона и винаги би приветствал диалог със съседите си”, заяви иранският външен министър Джавад Зариф на съвместна пресконференция с иракския си колега Ибрахим ал Джаафари в Техеран.

Иракският външен министър Ибрахим ал Джаафари посочи, че неговата страна ще се опита да посредничи за разрешаването на дипломатическия конфликт между Иран и Саудитска Арабия.

По думите на Зариф всички страни от региона трябва да се обединят, особено в борбата срещу сегашните терористични заплахи, но според него Рияд редовно блокира конструктивното сътрудничество.

През последните дни Саудитска Арабия, Бахрейн и Судан прекратиха дипломатическите си взаимоотношения с Техеран, а Кувейт отзова посланика си.

Причината за новото напрежение в региона е екзекуцията на влиятелния шиитски духовник Нимр ал Нимр от саудитските власти. Тя предизвика недоволството в Иран, където протестиращи атакуваха консулството на Саудитска Арабия.

„Не можем да си позволим да загубим напредъка в политическите преговори за Сирия”, заяви вчера посланника на ООН Стафан Мистура след срещата си със саудитския външен министър Адел ал-Джубейр и сирийската опозиция в Рияд.

Мистура получи уверение от Джубейр, че кралството също ще продължи активното си участие в преговорите за Сирия.

Екзекуцията на шиитския духовник шейх Нимр ан Нимр от Саудитска Арабия извади наяве опасните политически, религиозни и социологически разделителни линии, разсичащи кралството и Залива.

Новината разпали вълнения в богатата на петрол Източна провинция на Саудитска Арабия и в съседен Бахрейн, както и в Южен Ирак.

Иранският върховен лидер призова за сваляне на саудитската монархия и предизвика яростен отговор от саудитското правителство, което пък обвини Ислямската република в намеса във вътрешните работи на кралството.

Гневни протестиращи в Иран щурмуваха саудитското посолство в Техеран, а Саудитска Арабия отвърна, като скъса дипломатическите отношения и подтикна сунитските правителства на своите съюзнички да направят същото.

Посланикът на Саудитска Арабия в ООН каза пред репортери в понеделник: „ние не сме врагове по рождение на Иран”. Но възстановяването на дипломатическите отношения ще бъде възможно само ако Техеран „престане и се въздържа от намеса във вътрешните работи на други страни, включително и в нашата”.

Съперничеството между двете големи сили в Залива често опростенчески се свежда до надпревара между една консервативна сунитска монархия и една революционна шиитска република. Реалността обаче е по заплетена и по-обезпокоителна.

Най-източната провинция на Саудитска Арабия е разположена върху опасен възел на съперничество на големи сили, на верски конфликт между сунити и шиити, на икономически и социални противоречия. Причината е , че в нея се намират най-богатите петролни залежи в света.

Изследователи в Колумбийския университет съставиха чудесна колекция от карти, илюстриращи културните, религиозните, племенните и езиковите разделения в района на Персийския залив.

Те показват районите с шиитско мнозинство, образуващи дъга, започваща от Иран, през Южен Ирак и надолу по източния бряг на Саудитска Арабия към Бахрейн, с допълнително разклонение към планините на Северен Йемен.

Иран проявява специален интерес към шиитските общности във всички тези страни. В някои случаи правителството в Техеран, особено Корпусът на стражите на революцията и други консервативни структури, се опитват да експортират своето влияние и да подклаждат вълнения.

Ясно е също, че много от тези шиитски общности имат наболели проблеми и голяма част от недоволството им е обосновано, а не е просто подклаждано от Иран.

Шиитските общности в Ирак, Бахрейн и Саудитска Арабия - всички те през последното столетие страдат от дискриминация от страна на сунитските правителства. Към този дестабилизиращ коктейл се прибавя и фактът, че именно в тези райони са повечето от запасите на петрол и газ в региона.

В населения предимно с шиити Южен Ирак има много повече петрол и газ, отколкото в районите със сунитско мнозинство в северната част на страната. А в Саудитска Арабия повечето от петролните и газови залежи са именно в Източната провинция.

Какво точно е положението в Източната провинция остава относително неясно, защото достъпът и новините оттам се контролират строго от саудитското правителство, което всячески се опитва да ограничи международните дискусии за политическите рискове, засягащи кралството. Потенциалът за сериозни вълнения е един от онези малко вероятни, но вещаещи сериозни последствия рискове, които трудно могат да бъдат преценени, но не трябва и да бъдат игнорирани.

Никой няма да спечели, ако заложи на политическа нестабилност в Саудитска Арабия или на вълнения по петролните полета просто защото вероятността за това е ниска.

Рискът от вълнения може да бъде 5 на сто или дори 1 на сто, но все пак не е нула. Същото обаче би могло да се каже и за риска от социални вълнения в Египет или Тунис преди 2011 г. Тези рискове са достатъчно реални, за да се възприемат като сериозна заплаха от саудитското правителство, което продължава да поддържа силно присъствие на сили за сигурност в шиитските райони, и това обяснява защо конфронтацията между Рияд и Техеран е толкова остра и непримирима.

В повечето части на Близкия изток националните граници не съответстват на религиозните, културните, езиковите или племенните разделения, и Саудитска Арабия не е изключение.

Кралството е амалгама от консервативния централен регион Наджд със западното крайбрежие Хиджаз и източните оазиси по брега на Залива Ал Хаса - всички те сравнително доскоро бяха управлявани поотделно.

Крал Абдулазиз, управникът на Наджд, завладя Ал Хаса през 1913 г. при разпада на Отоманската империя и прибави към тях Хиджаз през 1924-25 г., за да обедини накрая страната през 1932-а. Между тези региони обаче, а дори и вътре в самите тях, все ще остават големи културни и религиозни различия.

Голяма част от политическия и религиозен елит се попълва от Наджд, а именно този регион се идентифицира и с най-строгата уахабитска форма на исляма. Хиджаз е средището на по либерални интерпретации на исляма, докато мнозинството от населението в Ал Хаса следва шиитската форма на исляма.

Като част от усилията по изграждане на държавата консервативните религиозни възгледи от Наджд бяха наложени на другите части на страната. Според Комисията по международните религиозни свободи в САЩ днешната саудитска държава „дава предимство на своята собствена интерпретация на сунитския ислям пред всички други интерпретации” и „ограничава повечето форми на публичен религиозен израз, които не съответстват на неговата специфична интерпретация на сунитския ислям”.

Един от резултатите е дългата история на дрязги между сунитите, особено тези, които следват стриктната уахабитска интерпретация, и шиитските общности в Ал Хаса, която вече е преименувана на Източна провинция.

„Властите продължават да репресират и дискриминират духовниците дисиденти и членовете от шиитската общност”, се казва в последния годишен доклад на щатската комисия. „Шиитската общност се сблъсква още с дискриминация в образованието, при наемането на работа, в армията, в политическото представителство и в съдебната система”. (International Religious Freedom Report 2015).

След екзекуцията на Нимр, стотици протестиращи излязоха по улиците на Катиф, родния град на екзекутирания духовник ал Нимр, твърдят очевидци. Протестите са били потушени със сила от саудитската полиция.