Нов проблем с еболата - да бъде открит източникът на вируса в природата

З ад трескавите опити да не се допусне предаването на еболата от човек на човек се крие още един плашещ проблем - никой не знае откъде точно идва вирусът, нито как да бъде спрян, за да няма нови взривове на болестта.

За този тревожен факт сигнализират Майк Стоби и Мерилин Маркионе от Асошиейтед прес.

От появата си за пръв път през 1976 г. еболата е имала двайсетина огнища в Африка.

Вирусът идва от някъде - може би от прилепите - но експертите са съгласни, че трябва да се определи съвсем точно източникът му в природата.

Това трябваше да остане на заден план, докато експертите успеят да овладеят сегашните огнища, причинили смъртта на над 1100 души в четири страни - най-големия брой жертви на ебола в историята.

"Първото и най-важно нещо е да се постави сегашният взрив под контрол. Като се реши този проблем, трябва да се върнем назад и да открием какъв е източникът", заяви Джонатан Таунър, учен, помогнал да се установи, че прилепът е източникът на друга подобна на еболата болест, наречена Марбургска хеморагична треска.

Таунър работи за Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията.

Други казват, че откриването на причинителя на еболата е нещо повече от задоволяване на научно любопитство.

"Наистина би било важно да бъде потвърден източникът", каза доктор Ричард Уензъл, учен от Университета на Вирджиния, който е бил ръководител на Международното дружество по инфекциозни болести.

Някои от най-големите победи в битката срещу заразните болести са били удържани не само чрез ограничаване на разпространението на болестта сред хората, но и чрез намиране и контролиране на източниците им в природата.

Чумата е била спряна, след което е било установено, че бацилът ѝ е свързан с бълхите по плъховете. При респираторното заболяване САРС се оказа, че важна роля играят цибетките. При тифа са въшките, а при птичия грип - пазарите за живи птици.

В рамките на усилията за овладяване на МЕРС (Близкоизточния респираторен синдром) - вирус, който причинява спорадични взривове в Близкия изток - се изследва ролята на камилите.

Що се отнася до еболата, здравните експерти смятат, че първите случаи при всеки взрив на болестта са се заразили чрез ядене или пипане на инфектирани животни.

Те смятат, че вирусът може да идва от някои прилепи, а в определени части на Африка те са смятани за деликатес.

Но прилепите може би не обясняват целия проблем и не разкриват създанието, което го е разпространило сред хората.

Световната здравна организация (СЗО) казва, че е възможно известна роля за това да имат шимпанзетата, горилите, маймуните, винторогите антилопи (известни още като горски антилопи) и бодливото прасе.

Дори свинеферми може би разпространяват зараза поради живеещите там белоивичестите широконоси прилепи, казва СЗО.

"Не е ясно кое е животното. Ще са необходими доста изследвания", заяви д-р Робърт Гейнс, специалист по заразни болести от Университета "Емъри", който повече от 20 години е работил за Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията.

Част от пъзела е въпросът откога вирусът е в Западна Африка.

Предишните огнища на заразата са били в източните и централните региони на континента.

Сегашният взрив започна в селските райони на Гвинея, а първият случай, за който бе съобщено, бе на двегодишно дете, починало в префектура Гуекеду през декември, писаха през април изследователи в изданието "Ню Ингланд джърнъл ъф медисин". Те не изразиха предположения как може да се е заразило детето. Според някои учени вирусът от години "е дебнел" в района.

Те цитират случая на самотен учен, който се разболял през 1994 г., след като направил аутопсия на диво шимпанзе в Кот д'Ивоар, както и неотдавнашно изследване за възможността предишни случаи на ебола в региона просто да не са били диагностицирани.

Учени в САЩ и Сиера Леоне са се върнали назад и са прегледали отново стотици кръвни проби, които са били изпращани за изследване в лаборатория в източната част на Сиера Леоне от 2006 до края на 2008 г.

Пробите първоначално били изследвани само за треската на Ласа, която се среща често в Западна Африка.

Но когато учените наскоро отново изследвали тези проби и за други зарази, открили, че близо 9 процента носели вируса на еболата.

Една или повече разновидности на вируса вероятно са съществували от известно време в комбинация с други вируси, но по някаква причина до тази година не са довели до избухване на епидемия в Западна Африка, каза Стивън Морс, експерт по заразни болести в Колумбийския университет.

Смята се обаче, че вирусът на еболата рядко се прехвърля от животни на хора.

Според експерти много е възможно заразяването да се дължи просто на лош късмет - в пещера, свързвана с взрива на Марбургска треска, Таунър открил наличие на вируса само в 3 процента от изследваните от него прилепи.

Дори да бъде ясно идентифициран животинският източник и хората да бъдат предупредени, "винаги е вероятно да има някакво единично заразяване - някой, който е "свърнал от главния път", заяви Морс.

Но при други заболявания мерките за контрол сработиха.

През 2003 г., когато цибетките бяха свързани със САРС, просто стана ясно, че болестта може да се предава от животно на човек на пазарите за животни, където ги продават и ги колят за храна.

Тогава контролът върху тези тържища в Южен Китай помогна да се ограничи болестта, каза д-р Джефри Коплан, преподавател в Университета "Емъри" и бивш ръководител на Американските центрове за контрол и превенция на заболяванията.

"Ако може да се елиминира пазарът, или като се осигури друг източник на протеини", или като се забрани продажбата на това месо, "тогава може да има ефект", каза Коплан.

Това е трудно постижимо, освен ако не е възможно да се осигури друга храна, посочи Таунър. "Може да се окаже доста трудно" да убедите хората, които се опитват да хранят семействата си, да стоят далеч от нещо, което може да е опасно, отбеляза той.