Р епубликанците спечелиха контрола над Сената за първи път от осем години насам и не само запазиха, но и увеличиха мнозинството си в Камарата на представителите, съобщиха световните агенции, като се позовават на прогнозни резултати
Това стана ясно след междинните избори, които определят кой ще има мнозинство в Сената и ще зададат насоката на управлението през последните две години от мандата на президента демократ Барак Обама.
Решаваща беше победата на републиканския претендент за Сената – Том Тилис,
над досегашната сенаторка Кей Хейгън от Демократическата партия в Северна Каролина. Победата на Тилис даде на републиканците шестте допълнителни места, от които се нуждаят за мнозинство в Сената, който встъпва в длъжност от януари.
Преди това републиканците спечелиха места в Арканзас, Колорадо, Монтана, Южна Дакота и Западна Вирджиния.
Републиканката Джони Ърнст, 44-годишна, ветеран от войната в Ирак, отне още едно (седмо) сенаторско място от демократите, като спечели в Айова, и ще бъде първата жена, представляваща щата в Сената на САЩ.
Републиканците ще разполагат с мнозинство от най-малко 52 места в 100-местния Сенат,
според прогнози на Ройтерс/Ипсос, съобщи Ройтерс. В Камарата на представителите републиканците добавят най-малко 10 места към сегашните си 234, а демократите засега са си осигурили едва 157 места, съобщи в. „Ню Йорк таймс“.
Така обновеният Конгрес, който ще започне работа през януари 2015 г. напълно ще бъде контролиран от републиканците. Това означава, че те ще оглавяват всички комисии в двете камари и ще определят законодателния дневен ред.
Началото на изборния ден беше поставено в няколко източни щата, където гласуването започна във вторник в 11 ч. по Гринуич (13 ч. наше време), а последни пред урните ще се явят жителите на Аляска и Хавай, където гласуването приключва в 5 ч. по Гринуич днес (7 ч. наше време). Американците гласуват за обновяване на една трета от Сената (36 сенатори) и за всички 435 членове на Камарата на представителите, а също за 36 от 50 щатски губернатори и за хиляди представители на местни законодателни събрания.
Изборите са централна тема на днешния световен печат.
Според „Уолстрийт джърнъл“ изборите бяха „референдум за отношението на американците към политиката и резултатите от управлението на Обама. Избирателите отидоха към урните дълбоко разочаровани от политическата система и дадоха решителна победа на републиканците. Обама бе ключова фигура в отделните съревнования по места, в които републиканците успяха да спечелят, критикувайки неговата политика. Това разби надеждите му да преодолее политическата безизходица във Вашингтон“, пише вестникът.
Точно обратната позиция застъпва анализатор на британския „Гардиън“. Според Гари Янг тези избори не бяха референдум за Обама. Или ако са били такива, то резултатът от него не е ясен, а е по-скоро отражение на неговото президентство. Вторият мандат на Обама се оказа лишен от ясни цели и посока. Имаше люшкане от криза към криза, като редица от тези кризи – с Агенцията за национална сигурност, с Националната данъчна служба, със сигурността на Белия дом – бяха самопредизвикани. Там, където той зае ясна позиция, като например по въпроса за контрола над огнестрелните оръжия в САЩ след кървавите стрелби в редица американски щати, той не успя да наложи законодателни промени (поради обструкциите на републиканците в Конгреса). Там, където той не зае твърда позиция, например по въпроса за имиграционната реформа, сега избирателите го наказват.
Допитванията сочат, че електоратът фактически подкрепя Обама, а не републиканците, по ключови въпроси, включително внасянето на поправки, но не и отхвърляне на закона за всеобщото здравно осигуряване, известен като Обамакеър, по имиграционната реформа, по вдигането на минималното почасово заплащане, по еднополовите бракове и по редица други въпроси. Проблемът е в това, че малцина вярват, че Обама ще успее да прокара тези мерки, отбелязва авторът на „Гардиън“.
Не може да се говори за републиканска вълна. Несъмнено, републиканците спечелиха изборите, но това не бе разгромяваща победа. В този изборен цикъл се гласуваше главно в консервативно настроени щати, както и най-вече в такива, в които досегашните конгресмени демократи се оттегляха. Тези освободени от тях места се оказаха лесни за обиране плодове, за откъсването на които републиканците се хвърлиха с особено настървение и с още повече пари, пише „Гардиън“.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
