Балерината Соня Димитрова за магията на танцовото изкуство

"Аз мисля, че магията на балетното изкуство се крие в това, че ние изразяваме своите чувства чрез тялото, което е един невероятен инструмент и има огромен потенциал. Разбира се, в съчетание с музика, светлини и драматургия. Необходими са и много талантливи балетни артисти, много талантливи хореографи, подходяща музика", казва известната балерина Соня Димитрова.

Тя е дъщеря на Емил Димитров, основател на Международен балетен конкурс-Варна. Започва да учи в Музикалното училище в София на 5-годишна възраст със специалност "Виолончело", а същевременно с това посещава балетни спектакли и е запленена от магията на балета.

В III-IV клас едновременно учи и в музикално, и балетно училище. По-късно заминава за Москва, където учи в балетното училище към Болшой театър. Връща се в София за една година, но случващото се не е на висотата на очакванията ѝ и се връща в Москва.

Записва във Висшия театрален институт, където в продължение на пет години изучава история на балета и на изкуството. След това заминава за Париж. Там изучава съвременно изобразително изкуство в Сорбоната.

Член е на ADIAF (Association pour la Diffusion Internationale de l’Art Français – Асоциация за международно разпространение на френското изкуство), както и на танцовия комитет към ЮНЕСКО (UNESCO).

Поводът ни за среща е, че емблематичният Летен театър на Варна първото в света балетно състезание ще отпразнува 50 години от създаването си с бляскаво издание в присъствието на едни от най-големите световни звезди на танца. 

Какво ни разказа Соня за магията на балета, живота на балерината и как протича организацията по Международния балетен конкурс във Варна, вижте в интервю с Димитрова на Наталия Такова от Vesti.bg:

- Помните ли как и кога точно се зароди любовта Ви към балетното изкуство и с какво най-ярко Ви очарова то?
- Бях много малка, когато моите родители ме заведоха за първи път на балетен спектакъл. Това беше в Софийската опера и спектакълът беше "Лебедово езеро". Емоцията беше огромна, аз веднага бях запленена от декорите, от костюмите, от музиката и от прекрасното изпълнение на софийските солисти. Грабна ме това невероятно, емоционално изкуство с неговата грация, с неговата красота и съвкупността от различни емоции и това без съмнение оказа дълбоко влияние върху по-нататъшното ми формиране. Така, на 4-5 годинки, започна моята голяма любов към балета.

Впоследствие реших да се посветя изцяло на това изкуство, независимо от факта, че първоначално се бях занимавала с музика. Двете изкуства много се допълват, носят много красота в себе си. Основата винаги остава емоцията. Когато реших да се откажа от заниманията си в Музикалното училище, бях доста напреднала с виолончело, но си помислих, че балетът дава по-голяма възможност човек да изрази чувствата си, усещанията си, мислите си в съчетанието на известна драматургия, костюми, движения на тялото, плюс музиката. Тогава изцяло продължих да се занимавам с балетно изкуство.

В нашето семейство музиката и балетът наистина имаха определящо място. Всичко беше подчинено на тези изкуства, на красотата, която носят в себе си. Така сме и възпитавани - чрез изкуството да изразяваме себе си, проблемите, които ни вълнуват, идеите, които бихме искали да предадем на публиката.

- Това е един танц, който изглежда тъй фееричен, но зад него се крие страхотна самодисциплина и хиляди часове практикуване до съвършенство. Какво дава и какво отнема балетът?
- Балетът преди всичко учи на дисциплина – подобно на спорта. Дисциплината е основен момент, залог за успехи. Има и много работа, изключително голяма концентрация и работа над самия себе си - т.е. непрекъснато усъвършенстване. И независимо от това, че днес аз вече не се занимавам с балет, професията дава своето отражение. Дори да правя баница или да пиша нещо, няма значение какво правя, винаги се стремя това да е направено възможно най-добре.

Това, което балетът отнема, е свободното време, което човек би посветил на други занимания. Може би не разполагаме с достатъчно време за контакти с приятели, но пък репетициите са творчески срещи и ние се обогатяваме чрез самата работа, чрез самите образи, които създаваме в балета.

- Много често на голям екран виждаме филми, които представят трудната, понякога дори черна страна на балета. Пресен пример е „Черният лебед”. Вярвам обаче, че „зад кулисите” на това изкуство има и много забавление. Права ли съм и как се забавлявате с танцьорите, разкажете ми.
- Когато има творческо съревнование, неминуемо благородно се създават определени обстоятелства за ревност, за задкулисни интриги. Много зависи от колектива и много е важно човек да се наложи най-вече със способностите си, но това съществува във всяка една сфера, не само в сферата на балета, така че по-скоро е присъщо на човешкия характер. Когато човек е уверен в себе си, той прави добре нещата, а оценката идва с признанието на колегите и публиката.

Интересни случки с известни балетисти - да, има много. Но това, на което бих искала да се спра, е свързано с Балетния конкурс във Варна. На едно от неговите издания бяхме поканили на супер гала концерта "Среща на поколенията" голямата звезда на аржентинския балет и носител на златен медал от Варна Максимилиано Гера да вземе участие като гост. Той изпълни две класически вариации и съвременното танго на Астор Пиацола, което имаше невероятен успех.

Но за да изпълни това танго, аз трябваше да му намеря шапка, тъй като той не беше предвидил този танц. Аз го помолих най-настоятелно, тъй като това беше негова коронна роля по време на участието му в конкурса. А да му се намери подходяща шапка, за да танцува тангото, се оказа някаква непосилна задача. Звънях в Операта, търсих в техния реквизит, търсех по всички възможни магазини, но беше абсолютно невъзможно да се намери нещо подходящо. В хотела вече с последни сили, пия едно кафе, преди да бързам да тичам за театъра за началото на спектакъла, напълно отчаяна, че няма да мога да намеря шапка, което означаваше, че той нямаше да може да изтанцува въпросното танго, един господин, чужденец, пиеше на бара своето питие и на главата си имаше точно такава шапка, каквато всъщност ми трябваше!

Аз му предложих да я купя или временно той да ми я даде - уви, сделката не се получи. И тогава ми проблесна една идея – в моята лична кола бях оставила моята лична шапка, сламена шапка, но тя можеше да се окаже подходящият аксесоар. За съжаление тя не беше черна, а беше като всички сламени шапки – светла. Въображението обаче понякога прави невероятни неща – боядисах я с черна вакса за обувки и побързах да я занеса в театъра.

Максимилиано Гера каза "ок", изтанцува своето танго и предизвика фурор в публиката. Беше изключително емоционално преживяване, 20 минути след концерта не успявах да се добера до него, тъй като тълпата беше толкова екзалтирана, че имах чувството, че съм на концерт на Майкъл Джаксън. Добирайки се до него доста време, след като всички негови поклонници постепенно започнаха да се разотиват, първото нещо, което исках да направя, след като го поздравя, разбира се, беше да си прибера шапката като трофей от това невероятно преживяване. Но, уви, шапката беше вече изчезнала - явно друг поклонник я беше взел преди мен. Беше останала една черна линия върху челото на Максмилиано Гера – от ваксата, с която бях боядисала моята сламена шапка.

- А защо според Вас почти всяко малко момиченце иска да стане балерина, когато порасне? С какво е магично това изкуство?
- Предполагам, защото майките водят момиченцата си повече на балет, на гимнастика, на всичко, което е свързано с женската красота, докато момченцата - бащите им ги водят повече на футбол. Може би това е причината.

Аз мисля, че магията на балетното изкуство се крие в това, че ние изразяваме своите чувства чрез тялото, което е един невероятен инструмент и има огромен потенциал. Разбира се, в съчетание с музика, светлини и драматургия. Необходими са и много талантливи балетни артисти, много талантливи хореографи, подходяща музика. Всъщност, целта на Международния балетен конкурс Варна е именно тази - откриването и лансирането на млади балетни таланти.

- Поводът за разговора ни всъщност е 50-годишният юбилей на Международния балетен конкурс във Варна. Бихте ли ми разказала повече за това как се случва цялостната организация на конкурса?
- Организацията на конкурса е един изключително сложен процес, тъй като е свързана от една страна с чисто административни и логистични проблеми, а от друга страна с големи творчески моменти, които са в основата на Международния балетен конкурс. Той е един жив организъм и в продължение на 50 години непрекъснато се развива и обогатява, и без съмнение това е залог за неговия успех.

За да се гарантира успехът на един конкурс, важен е неговият регламент. След това трябва да имаме възможно най-много участници от най-различни държави и те да са на достатъчно високо професионално ниво. И разбира се – журито.

За да се получи добре конкурсът от художествена гледна точка, основното е изключително висококвалифицираното жури, присъствието на представители на най-големите балетни школи, на имена които са станали синоним на голям професионализъм, утвърдили се чрез работата си, имена с изключително голяма репутация. Варненският конкурс се отличава също така и с това, че той има едно от най-многобройните журита, никога участниците в него не са по-малко от 14, а тази година специално са 17. От България имаме четирима представители, за първи път ще имаме член на жури от Монако, от танцовата академия там, и сме много щастливи. Председател на международното жури тази година ще бъде Владимир Василев - Богът на танца, както е познат в цял свят.

Варненският конкурс неслучайно е един от най-тежките, затова той е и най-престижен, тъй като репертоарът, който трябва да се подготви, е изключително богат и сложен. Трябва да има застъпване както на класиката, така и на съвременния балет, а това изисква много сериозна подготовка. Младите танцьори трябва да покажат, че те могат еднакво добре да танцуват и класика, и съвременен балет, като в големите световни театри, било Гранд Опера, било Болшой театър, било Ковънт Гардън, било Ню Йорк Сити Балет, и в Токио, и в Корея - всички големи театри имат в репертоара си и класически, и съвременни спектакли.

Балетният конкурс във Варна вече се е превърнал в институция и е надхвърлил рамките на състезанието. Той е един висок балетен форум, паралелно с който се провежда и Лятната балетна академия. Представители на различните школи идват да преподават на бъдещите млади танцьори най-доброто от своята школа. Тази година имаме преподаватели от Америка, от Куба, от България, от Русия и това е една изключително интересна лаборатория, в която младите танцьори могат да черпят от извора най-доброто, което е една прекрасна артистична и професионална възможност за тях.

- Кои са трудностите, пред които се изправяте, съхранявайки и развивайки конкурса?
Набирането на средства е един от най-сериозните проблеми, които стоят пред нас. То започва почти веднага след приключването на дадено издание. За съжаление в България малко се подкрепят културните събития. Изключително благодарни сме на Община Варна, която отделя сериозни средства от своя бюджет за реализирането и провеждането на този конкурс, който прослави Варна навсякъде по света. Сред спонсорите ни са международни компании, които имат филиали в България.

От средствата зависи това как ние ще можем да промотираме конкурса, да осигурим възможно най-добри условия за участието на млади танцьори от цял свят. Преди години поемахме изцяло разноските на младите балетисти за техния престой във Варна, напоследък се наложи да ограничим това, което за съжаление е спирачка за младите, които нямат доходи. Наградният фонд вече е остарял и се нуждае от обновяване, нуждае се от увеличение. Не трябва да забравяме, че независимо от това, че хората, които идват тук, търсят репутацията на Варненския конкурс, той даде начало на много конкурси по света в Истанбул, в Хелзинки, в Ню Йорк, в Москва, в Сеул, в Токио - почти няма вече световна столица, която да няма свой конкурс. Малко или много тези конкурси са конкуренция, а техните финансови условия са доста по-добри от нашите и наградният фонд е многократно по-голям. Просто е някакво чудо, че Варна все още успява да привлича младите дарования, които идват да търсят признания именно тук, във Варна, явно благодарение на традициите и на феноменалния си успех. От финансова гледна точка наградата тук може да не е голяма, но за сметка на това ако един млад артист е получил медал във Варна, пред него се откриват невероятни творчески перспективи, най-големите театри в света отварят вратите си за него.

В условията на икономическа криза в България да се провежда форум от подобна величина е нещо изключително сложно и трудно. И ако ние досега не сме се отказали, то е защото събитието си заслужава. Ние го правим за младите, за името и престижа на българската култура, за световния балет, правим го и в името на нашия баща маестро Емил Димитров, който ни остави това невероятно наследство и изключителната морална отговорност към конкурса.

- Как успявате въпреки всичко да поддържате имиджа на един от най-престижните балетни конкурси в света?
- Имиджът на конкурса се изграждаше през всички тези 50 години и той е толкова популярен по света, че цялата балетна общественост ще отбележи неговия юбилей. Ще имаме изключително много гости от чужбина. Щастливи сме, че наш патрон е г-жа Маргарита Попова, вицепрезидент на Република България, която много присърце прегърна идеята. Нейното присъствие е голям морален стимул за нас и придава допълнителен блясък на събитието.

Г-жа Ирина Бокова, генералният директор на ЮНЕСКО, под чийто почетен патронаж се провежда юбилейното издание на конкурса, лично ще присъства във Варна, което за нас е признание и чест. Ние се стремим винаги да следим пулса на това, което се случва в балетния свят – това е ключът към успеха. Следим развитията на всички течения, стараем се да подберем най-доброто, това, което има бъдеще, това което ние мислим, че ще се запази и съхрани за следващите поколения.

- Балетният конкурс ще завърши с галаконцерт "Среща на поколенията". В този ред на мисли, нека за финал кажем – какво е бъдещото поколение на балетното изкуство у нас? Виждате ли зараждащи се следващи големи звезди на световната балетна сцена с български корени и кои са те?
- Като апогей в края на конкурса и един подарък за българската публика е концертът 'Среща на поколенията", за който ще дойдат нашите лауреати от предишни конкурси, станали вече звезди и утвърдили се с огромен авторитет, хора чийто танц не може да остави никого равнодушен. Това, което ми се иска да отбележа във връзка с този концерт, е че ние го посвещаваме на маестро Емил Димитров. Това е едно изключително преживяване - няма нужда да пътувате до различни краища на света, за да видите отделните звезди в балетното изкуство, те всички ще бъдат събрани на едно място на варненската сцена.

Относно бъдещето на българския балет аз лично не съм много голям оптимист, тъй като контекстът в България е изключително сложен и вниманието, което се отделя на културата като цяло и най-вече за балета, е крайно недостатъчно. Българинът обедня духовно, уви духът, който той е успял да съхрани в продължение на много години и благодарение на който е успял да оцелее през вековете, като че ли все повече започва да изчезва и ценностите в скалата започнаха да се променят. Мисля, че има един момент на срив в ценностите и липсата на държавническа ангажираност към културата и изкуството, в частност към балета, която става все по-осезаема. Не се канят големи имена отвън, които да влеят нови сили, да се почерпи от световния опит.

Младите все по-трудно могат да намерят работа, театрите страдат от безпаричие, картината навсякъде е доста минорна и настроението също. Затова за съжаление се опасявам, че ако така продължават да се развиват нещата, българският балет няма да има развитие. Независимо от това ние сме много щастливи тази година да имаме петима представители на България на конкурса и искрено се надяваме те да покажат една много добра школа и добри артистични и технически умения.