Ивайло Захариев: С Миряна очакваме син на 14 февруари

Той е млад, талантлив и известен. Но има нещото, което малко хора съумяват да запазят – добро сърце. А онова, което най-силно го отличава? Че макар и с хиляди почитателки, той е подарил вниманието си на една единствена. Любимата жена... Миряна.

Ивайло Захариев познаваме като един от главните герои в хитовия сериал "Под прикритие" (podprikritie.bg), който наскоро се изкачи до трето място в световната класация за кримисериали в сайта "Ай Ем Ди Би" (IMDB).

Младия актьор е роден през 1984 г. в София, а завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ през 2007 г., в класа на проф. Атанас Атанасов.

Оттогава е на свободна практика и участва както в класически постановки, така и в танцово-драматургични представления "phisical teatre".

Любопитна подробност е, че самият Ивайло казва, че се е молил за успеха си на Господ, но не в името на славата.

Той често споменава вярата и каузите, защото е посветил живота си на това да помага на другите. Ивайло е последовател на протестантската църква и не се притеснява да говори за Пътя и Истината.

Освен в сериала, виждали сме го на голям екран в "Пистолет, куфар и три смърдящи варела", както и на театралната сцена. Със сигурност му предстоят и още успешни роли, както и върхове, които да постига в професионален план.

Но сякаш най-голямото събитие в живота му ще се случи съвсем скоро, защото през февруари, живот и здраве, ще стане горд татко на първото си дете – момченце.

И след като през 2011 г. с него си поговорихме за предстоящата сватба, ето, че тя мина още през май, а интересни факти като това, че

първата целувка на Ивайло и Миряна е била именно в сватбения ден

няма как да не бъдат не просто забелязани, но и предизвикващи едно сърдечно "Ах!".

Тяхната приказна любов пък е подкрепена още от много вяра, добро разбирателство и уважение към работата на другия.

Какво разказа Ивайло Захариев за професионалното си развитие, променила ли го е работата и какво очаква да му се случи през 2013 г. - в ексклузивно интервю на Наталия Такова от Vesti.bg

- 2012 г. беше много позитивна година за теб. Сериалът "Под прикритие" се превърна в страшно успешна продукция, ти взимаш участие в него...
- Радвам се, че в третия сезон сюжетът и действието продължават да се развиват на ниво, а всички ние задържаме интереса на публиката. Благодарение на екипа на "Камера" нещата се снимат леко, приятно и супер на ниво. Хората казват, че "Под прикритие" е добър и че е доста близък до българската действителност. Това наистина ме радва, но лично аз, понеже съм в самия работен процес, не мога да дам оценка.

- И все пак това е някакво признание и за твоята работа. Затова ми е интересно ти как се чувстваш от този успех?
- За мен е удоволствие хората да харесват работата ми, както и филмите, в които участвам, ролята, да хвалят различни предимства на филма. Например, в "Под прикритие" освен сюжетът и актьорската игра, много важна роля за успеха и финалния вид на сериала имат операторското майсторство, режисурата и всяка една малка брънка в екипа, който от своя страна е перфектен. Наистина оценявам, че съм на правилното място.

- А ти оценяваш ли себе си като променен – дали в професионален план или вътрешно?
- От славата не съм се променил. Но може би от професионална гледна точка – придобил съм повече опит, работейки с едни наистина големи професионалисти, добивайки опит като актьор, забелязвайки важни детайли в професията, които са ми помогнали да се развивам през тези три сезона. Това се отразява и на ролята според мен.

- А с театъра какво стана? Миналия път, когато се срещнахме, засегнахме темата...
- Направихме представлението "Железният светилник", стана доста емоционално, живо
представление. Гостуваме из България, играем го и на великотърновска сцена, гостуваме и
в София. Доста голям успех има, понеже самият сюжет е свързан с българската идентичност и самочувствие, а същевременно класическия роман го разказваме така, че човек да усети тогавашните образи. Мисля, че доста приятно представление се получи.

- Освен на малкия екран и на театрална сцена, това лято те видяхме и в киносалоните в "Пистолет, куфар и три смърдящи варела". Разкажи ми малко за тази лента.
- Филмът го заснехме преди две години всъщност. Това беше всъщност преди аз да разбера, че изобщо ще участвам в "Под прикритие". Но интересното беше, че криминалната комедия дойде след криминалния сериал, но пък и много добре се включи в цялата ситуация. Повече положителни отзиви чувам за филма, което ме радва. Идеята беше да бъде един лек криминален филм, който лятото да развлича малко хората.

- А на теб къде ти е най-приятно – по телевизията, на големия екран или на театралната сцена?
- То е много различно. Но при всички положения, когато съм актьор в пълния смисъл на
думата. Дали ще бъде кино или театър, когато успявам да практикувам... Много е различно и същевременно, когато си опитал и от трите, е недостатъчно да се задоволиш само с едно.

- Някои актьори казват, че изпитват едно особено чувство, когато са на сцената. Толкова много се сливат с образа и усещат любовта на публиката, че сякаш се докосват до Бог. Странно е. Ти изпитвал ли си нещо подобно?
- Да, има нещо като катарзис, който казват, че понякога преживяват актьорът и публиката. Случвало ми се е на представление, но не и в киното – там играеш минута-две най-много и има "Стоп". В театъра обаче можеш да усетиш това, че сътворяваш нещо и именно това те приближава до Бог. Сякаш и ти ставаш творец като него и някак си... Има това доближаване. Но с думи е трудно да се опише. Всеки творец може да го е усетил, когато е дал нещо от себе си, защото така човек се разкрива, разкрива сърцето и душата си. А когато бъде посрещнат и положително, приет един вид от публиката, може би именно това е този момент. Когато знаеш, че си дал нещо на хората и те го оценяват...

- А от толкова много работа, време за личен живот?
- Ами... Боря се (Смее се). Отвсякъде имам предложения за участия в различни проекти.
Трудно е човек да бъде навсякъде и затова се опитвам да балансирам нещата. И успявам
засега.

- А съпругата ти Миряна как приема цялата тази еуфория около теб?
- Наистина се радвам, че имам нейната подкрепа, защото сам нямаше да мога да се справя, ако тя не беше доброжелателна към това, което ми се случва. Ние много се подкрепяме.

- Миналия път с теб си говорехме за предстоящата сватба с Миряна. Ето, че бракът
вече е факт... Сега какво е чувството да си женен мъж?
- Ами все още не съм го усетил в пълнотата му. Има своите странности. Отговорностите - преди да се ожени, човек не може да ги знае...

- А вие преди това живели ли сте заедно?
- Не, не сме. Направо се гмурнахме в приключението. Всъщност, първата ни целувка беше в
сватбения ден.

- Сериозно ли?
- Да! Първата ни целувка, първата брачна нощ си беше първа брачна нощ. Доста неща ни бяха за първи път и се радвам. Имахме малък период, в който да видим какви са чуждите навици и сега вече мисля, че сме добре.

- Това е невероятно! А вие колко време преди сватбата бяхте заедно?
- Ами... На седмия месец й предложих брак и малко след това се венчахме. А сега и бебе – то си му е ред (Смее се).

- Полът какъв е, ако е удобно, разбира се?
- Момче!

- Ти представяш ли си вече какъв баща ще бъдеш?
- Да, даже съм започнал да чета една книга в момента - "Изкуството да бъдеш баща". Искам да бъда наистина добър баща - като моя баща. Татко се грижеше много за мен, като бях малък и съм приел добър пример, който искам да предам.

- Вече мислил ли си за някакви неща, в които би искал да възпиташ детето си? Аз знам,
че ти си много вярващ, както и Миряна. Предполагам, че ще искате да предадете тази
любов към Бог и на детето ви.
- Да, но най-вече ще му дадем свободата на избор. Ние не искаме да му наложим нашата вяра, но искаме да му покажем, че това за нас е добро и ако той сметне да ни последва, това би било най-доброто за нас.

- А ти как си се представяш – като грижовен и притеснителен или по-скоро като строг
баща?
- Ами аз се опитвам да бъда балансиран, така че мисля, че ще бъда строг, но същевременно обичам и да прегръщам. Мисля си, че ще го прегръщам много и ще бъдем наистина близки приятели.

- А Миряна? Тя как е?
- Тя много се вълнува. Наистина й личи, че ще бъде една отговорна майка. Нямаме търпение вече.

- А кога е терминът?
- Февруари. Даже ще ти издам, че терминът е на 14 февруари!

- Интересно ми е като мъж как приемаш нещата. Всичко сякаш се е случило много бързо при теб...
- Аз бях готов за това. Знаех, че ще ми се случват нови неща и психически се настройвах да
съм готов да премина през това, без да се притеснявам от нещо, без да има напрежение от
това, че ще ставам баща.

- Дали повечето мъже мислят като теб?
- Много е важно дали тези мъже са имали добрия пример от родителите си. Има го проблемът, че няма добри мъже, ама не са виновни те.

- А жените ли?
- Не. Въпросът е, че в този период в България са били размити ценностите, била е отнета
функцията на семейството да отглежда децата и е била предадена на държавата, която не е майка.

- Ти как запази ценностите си?
- Благодарение на моите родители. Само и единствено на тях. Те са ме гледали, те са държали да бъдат до мен. Подкрепяли са ме и съм видял, че това е добро. Мъжът трябва да бъде до жената и жената до мъжа. Сега, когато и Миряна има същите родители, и двамата вярваме, че това е правилното нещо. Имаме тази сила на вътрешната увереност, също така вярата в Бог много ни помага, защото никога не сме сами по този начин.

- Да си го кажем направо – този тип шоубизнес гъмжи от лицемерие, лоши очи, дори от
една приятна конкуренция – непрестанна борба за роля, за участия, известност и слава. Как успяваш да запазиш себе си в подобен свят?
- Винаги съм се възхищавал, когато съм чел или гледал филми за джентълмени и съм се
опитвал по някакъв начин да държа добрия тон на общуване. Опитвам се да запазя лична
хигиена точно от това лицемерие и от излишна помпозност. И се радвам, че и Миряна ми
помага да не се отпускам. Връща ме на земята, ако прекалено полетя (Смее се).

- Е, човешко е...
- Човешко е, но знам, че няма да прекаля. Имам нея, имам приятели, които ми помагат за това.

- А как успяваш да опазиш себе си от суетата? Нормално е човек да бъде егоист до
някъде, да обича себе си също...
Да обичаш себе си е едно, но да си мислиш, че си повече от другите само защото си по
телевизията – това се опитвам да не допускам в себе си. Едно от нещата, които ми помагат
да не изпадам в главозамайване, е това, че се опитвам да помагам на хора. Да бъда подкрепа, дали ще бъде в центъра, където помагам на наркозависими, дали ще бъде по друга линия, например, с новото представление, което репетираме.

- Разкажи ми повече за това представление.
- То не е с комерсиална цел, казва се "Спасителят" и е насочено към младата публика. Искаме да им покажем какъв е животът с наркотиците. Разказва се за едно момиче, хероиново зависима. Аз съм момчето, което я среща, и се опитва да й помогне. Една трагедия, която разказва за истинския живот на наркотиците.

- Кога и къде можем да я гледаме?
- Януари месец ще бъде премиерата, най-вероятно в кинотеатър "Освобождение". Ще
гостуваме и на други свободни сцени, в училища, в които има сцени също. Постановката наистина е насочена към младата публика. Няма да има редовни вечерни представления,
защото сме намислили след всяка игра да има и разговор с учениците. Да ги питаме какво
мислят за наркотиците, да кажат какво е тяхното мислене, ние да кажем какво знаем от
нашия опит. Превенция от наркотиците се опитваме да направим.

- Какво би казал на подрастващите?
Да не изневеряват на сърцето си. Не мисля, че някой човек нарочно би искал да направи зло на другите. Ще цитирам Библията, където пише "Най-много пази сърцето си, защото в него са изворите на живота". Кратко и ясно. Ако всеки човек го направи, независимо дали вярва в Библията, или не, ще го запази като личност.

- А колко ни трябва, за да помогнем?
- И една усмивка е достатъчна. Не е много... Даже да помогнеш е много по-лесно, отколкото да попречиш.

- Една от версиите за отминалия вече 21 декември е, че от тогава започва един вид
морално прераждане. Вярваш ли в това?
- Не вярвам, че един човек, без да го реши, може да се промени. Моралната промяна е
съзнателен акт, който не може да бъде на базата на природен катаклизъм.

- За 2013 г. какво си пожелаваш?
- За 2013 г. се надявам на по-малко изцапани пелени (Смее се). Или по-скоро по-малко
изцапани ръце от пелени (Смее се). Шегувам се!

- Ще сменяш ли пелени?
- Ще сменям! Ще помагам. Наистина ми е удоволствие да бъда около деца и бебета, така че ще се радвам да съм част от израстването на бебето. Също така се надявам и на още филмови проекти. Имам предложения, които за съжаление все още нямат финансиране. Така че... очаквам.

- А предложения от други държави и мислили ли сте си някога с Миряна да напуснете
България?
- Определено искаме да останем в България. В чужбина няма да бъдем щастливи, нито ще
можем да допринесем за чуждата страна толкова, колкото за България. Но ако става дума за гостуване, за проект, който има начало и край – да...