Българският хоров диригент и преподавател Дора Христова е родена на 1 март в с. Дъбово, Старозагорско.
Нея по-често виждаме в гръб, а чуем ли за "Мистерия на българските гласове", веднага се сещаме коя е.
Тя е носител на редица престижни награди и отличия, сред които на орден "Кирил и Методий" - първа степен, на "Златна лира" и "Кристална лира" на СБМТД, както и на голямата награда на Салона на изкуствата на НДК — 2002 г., на множество грамоти и дипломи на СБК за първо изпълнение на българско произведение.
В момента освен, че успешно ръководи международните изяви на вокалния ансамбъл "Мистерия на българските гласове", тя е и преподавател по специалност "Камерни вокални ансамбли" в АМТИИ, Пловдив.
Срещаме се с нея по повод голямото завръщане на сцената на "Мистерията на българските гласове", което ще бъде на 8 ноември в зала 1 на НДК с концерт с автентична българска музика, определяна от световните медии като "най-прекрасната музика на планетата" ("Сейнт Луис Поуст").
Веднага след концерта ще бъде представена и музикалната лента, разказваща за откривателя на "Мистерията" Марсел Селие и съпругата му Катрин, които чрез собствената си любовна история откриват споделената си страст към музиката на България и Румъния.
Какво разказва Дора Христова за българската народна музика - с какво се отличава и защо чужденците я ценят повече от българите - в ексклузивно интервю на Наталия Такова от Vesti.bg:
- Госпожо Христова, бихте ли ми казали какво отличава българската народна музика от тази в останалите части на света?
- Нашата музика е продукт на региона и на българското историческо развитие по тези земи. България се намира в центъра на Балканския полуостров и на място, което е било обект на желание за присвояване от много племена през древните години. Всяка една култура тук е оставяла своя знак. Днес ние имаме едно традиционно наследство – много богато на белези от източната култура, от западната, от север и юг. Всичко това е една смесица и много голяма съкровищница специално за нашия народ.
Всичко това ние сме го съхранили отдавна, дори през годините на потисничество тук на Балканите, когато европейските държави са се развивали. Говоря за Ренесанса, барока и прочее. Източните държави по свой път вървят, ние обаче оставаме на едно място и това място е българският фолклор.
Благодарение именно на него ние сме оцелели като нация. В тази затворена система не сме имали абсолютно никакъв поглед към другите култури и народности. Живели сме само с онова, което ние можем да произведем и онова, което имаме като наследство.
- Какво всъщност я прави толкова интересна и специфична за чужденците?
- Това наше българско музикално наследство днес се оказва много оригинално, екзотично. В музиката ни можем да срещнем и ориенталски нюанси, и арабски. Имаме мелодични решения, асиметричните размери, които днес може да се каже, че се откриват дори в източните бойни изкуства. Двугласието, което е характерно за южната част на Балканския полуостров – Албания, Гърция и западните части на България. Едно изключително голямо разнообразие е музиката ни. Ето защо тя толкова учуди и развълнува света.
- Като човек, излизал на големи сцени в световен мащаб, как обаче бихте оценили българската сцена за народната музика. Достатъчно голяма ли е тя или има едно усещане за леко ощетяване на фона на другите стилове в музиката?
Когато тръгнахме в края на 1988 г., ситуацията беше съвсем различна. Ние, като хор на радиото и телевизията, записвахме и произвеждахме музика едва ли не ежеминутно. Тогава в България се слушаше тази народна музика. Нали знаете, не всеки е пророк в собствената си държава - тогава не се оценяваше всичко това. Не се знаеше какво притежаваме, не се разбираше. Когато излязохме навън и когато едва ли не целият свят ни вдигна на ръце и каза: „Най-красивата музика на планетата“, тогава в България се усетиха, че имаме нещо много хубаво и интересно. Имаше един момент, в който много се слушаха нашите записи. В резултат на външното влияние и събитията, които последваха (икономическата дестабилизаци), много бързо навлезе западното влияние, както и музиката на нашите съседи. Навлезе нещо, което е по-лесно усвоимо – поп фолкът, който се консумира по-лесно.
- А какво е обяснението? Защо по-рядко можем да видим в страната ни ваши изпълнения?
- Преди време в България имахме предложение за един концерт и ни казаха, че малко трудно ще ни направят концерт, в резултат не го и направиха, но знаете ли защо? Защото нашата музика била елитна музика, т.е. не е масова. В България ние нямаме много концерти. Малко участия имаме и то поради финансова причина. Трудно се организира един такъв концерт, за да имаме ние самостоятелни изяви. Но в света е друго – навсякъде има изключително голям интерес. Има една такава приказка: „Всяко чудо за три дни“. Е, нашето чудо издържа 20 години, към 25-ата отиваме. Наскоро направихме продължително турне във Великобритания. В последните 5 години има сякаш възраждане на изкуството ни. Едно поколение израсна. Тези, които се родиха тогава, когато ние започнахме, днес са на 20-25 години. А ако продължим и в годините напред да радваме света с нашата музика – ще бъде изключително хубаво.
- Знаете ли, че редица чуждестранни изпълнители взимат части от Ваши изпълнения и ги внедряват в свои песни? Например наскоро имаше един голям хит на Джейсън Деруло "Breathing"...
- Да, през годините много песни сме чували. Правили сме много записи с американски квартет – с наша музика и техни аранжименти. Правили сме прословутото „Пиперо“, но до голяма степен преработено от италианците. Участвали сме в различни съвместни продукции – или ние сме побългарявали тяхната музика, или те са взаимствали от нашата. Преди една година например имахме концерти в Израел с един от най-нашумелите им поп изпълнители, който съвместно с нас участва в концерта, а след това записа много наши солови изпълнения, както и на оркестъра, за да ги използва в своите концерти и изпълнения. Ние постоянно сме обект на интерес. Предлагаме с най-голямо удоволствие музиката – тя е фолклорна и без автор. Даже сме много горди, че има такъв голям интерес. Нека по този начин я усвояват и асимилират, но с коректно заплащане на авторските права на частни изпълнения.
- Вие сте диригент и преподавател едновременно. Как успявате да съчетаете двете неща, при положение, че отнемат не малко време, а и емоции, които влагате в тях?
- В интерес на истината никак не ми е лесно. Два дни в седмицата прекарвам в Пловдив, останалите дни съм в София и съм ги посветила на хора. Проблем ми е помещението, в което репетираме. В момента сме разрешили въпроса по най-благоприятния начин – в читалище „Николай Хайтов“ са ни приютили. Но ако трябва да си плащаме наем, за да репетираме, не знам дали ще издържим финансово. А сега се говори и за ново ръководство там, никой не знае с какво отношение ще бъде прието нашето присъствие. Това е трудността – че сме обезпокоени. Не е трудно да репетираме, да подготвяме нов репертоар и да поддържаме чудесното си ниво, а това, че нямаме дом да го правим това нещо.
- И какво мислите да правите?
- Ами продължаваме! Заминахме на един много голям фестивал в Турция, скоро ще пътуваме в Китай, после Варшава...
- Да не пропускаме, че и на българска сцена можем да ви видим съвсем скоро...
- О, да! На 8 ноември откриваме фестивала „Киномания“, след това сме поканени и за един декемврийски концерт – Българските символи.
- Значи хората има къде да се радват на това, което правите и в България и в чужбина.
- Да, определено. Няма да спираме!
