Гробницата на Хонорий в София отвори врати за посетители

Е кспозицията на археологическите разкопки на гробницата на Хонорий, в близост до базиликата "Света София" в столицата, беше открита днес. В откриването участваха президентът Росен Плевнелиев и кметът на София Йорданка Фандъкова.

Фандъкова посочи, че проектът по възстановяването на гробницата е бил осъществен през последните три години, като за това са вложени 300 хил.лв. Средствата са от бюджета на Столична община по програма "Култура".

На следващи етапи ще се работи по сеизмичното укрепване на църквата "Света София" и ще продължат разкопките пред църквата, както и ще бъде изграден тунел, свързващ гробницата с археологическия музей под базиликата.

След откриването на подземния архелогически музей на 24 май миналата година, той е бил посетен от около 300 хил. души, посочи Фандъкова.

Гробницата на Хонорий, открита случайно през 1989 г., днес става част от този музей и ще може да бъде посещавана с  билет за музея.

Президентът Росен Плевнелиев заяви, че откриването на комплекса при гробницата е пример за европейско отношение към културното ни наследство.

Държавният глава отбеляза, че немалко от това наследство е било пропиляно и унищожено през десетилетията от "прибързан стремеж за модернизация, идеологическо заслепение, строителство на всяка цена, дори понякога и небрежност към миналото".

Президентът допълни, че възстановяването на гробницата е правилната стъпка и във връзка с визията на София като кандидат за европейска столица на културата през 2019г.

Според експерти Хонорий е бил епископ, един от водачите на местната християнска общност през IV век. Смята се, че е участвал в Сердикийския събор.

Междувременно археологическа експедиция от Националния исторически музей (НИМ) завърши проучването на римската крайпътна станция Состра,

разкрита край троянското село Ломец. Това съобщава директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.

Той припомня, че експедицията е започнала проучването през пролетта на тази година със средства на дарители и на община Троян, а последният етап е финансиран от Министерството на културата.

За няколко месеца работа на терен, при често неблагоприятни атмосферни условия, екип под ръководството на доц. д-р Иван Христов е проучил 13 квадрата от обекта и още 8 големи сондажа на обща площ 275 квадратни метра.

Разкрити са частично 12 помещения от луксозната част на станцията и още 4 помещения от хана, приютявал обикновени пътници и търговци.

Общата площ на археологическите структури надхвърля 1,5 декара, които са интегрирана част от крайпътния комплекс, заемащ площ от 6 квадратни метра в долината на река Осъм, северно от Троян.

В източната и южната периферия на обекта са открити пещ за битова керамика и два зидани канала за вода. Трасирана е улица, свързваща станцията с основния римски път, преминаващ между обекта и крепостта Состра. Археолозите са открили и основите на късносредновековна сграда, която се предполага, че е малък мюсюлмански храм. Открити са и 80 ценни предмети - златни, сребърни и бронзови монети, бронзови накити и статуетка, фрагмент от златен накит, костни игли, луксозна керамика.

Особен интерес предизвикват изключително добре запазените бронзови монети, отсечени в различни части на римската империя - Никополис ад Иструм (днешното село Никюп, Великотърновско), Филипополис (Пловдив), Виминациум (Костолац, Сърбия), Пауталия (Кюстендил), Никея (Изник, Турция).

Монетите свидетелстват за активната търговия, осъществявана по римския път от Ескус (село  Гиген, Плевенско) на Дунав.