#активензначимодерен на борда на Hyundai i20 Active (тест-драйв)

Т ерминът активно мероприятие обикновено се свързва с неспиращите милиционерски сценарии на родна земя, но в този случай става дума за международния маркетингов отдел на Hyundai, който вклинява модела в нова ниша на пазара на мини кросоувъри, за да помогне на i20 да постигне целта от 100 000 продажби на година. Това i20 Active прави с много атрактивна визия и чудесен 1,0-литров двигател. Но не само.

„Генезис“ е един от филмите, който е много трудно да бъде разказан. Накратко звучи така: група футуристични крадци проникват в съня на хората, за да откраднат или посеят определена информация или идея. Те са способни да проектират измислени светове и да конструират хода на събитията в тях. Това, което отличава този филм от предшественици в жанра, е дълбочината, която Кристофър Нолън достига при изследването на проблеми като скептицизма, реалността и познанието.

Проблеми със скептицизма до преди няколко години имаше и Hyundai (специално в България), на който се налагаше да оборва някои посети в общественото съзнание остарели виждания за автомобилите, чиято родина е различна от Германия. С тази задача Hyundai се справи повече от успешно.

Вижте цялата снимкова галерия на Hyundai I20 Active

Едно от безусловните потвържденията е фактът, че Hyundai стигна до Топ 5 в света за по-малко от половин век (компанията е основана през 1967 г.) Това е нещо, което не може да се постигне само с надеждни и евтини коли. Компанията вече изгради имидж на лидер, който бе потвърден съвсем неволна преди няколко години, когато бе представен новият i30. Тогава босът на VW зададе риторичен въпрос към един от подчинените си: „Как те го могат, а ние не?“ Репликата бе уловена и качена в „тубата“, където натрупа милиони гледания. Това бе красноречиво доказателство за качественото ниво, до което бе стигнал Hyundai.

Поредното доказателство за това сега получавам на борда на Hyundai i20 Active. Появата му бе повече от логична. SUV и кросоувър пазарът се разви до такава степен, че през 2015 г. бяха продадени повече SUV и кросоувър автомобили в Европа, отколкото всеки друг тип автомобили. Апетитът за малки коли с кросоувър дизайн не може да бъде заситен. На този фон не е изненада, че компаниите бързат да вкарат в обръщение повдигнатите си хечбеци. Hyundai не прави изключение.

Не мога да скрия, че го харесах много. Няма да крия и друг факт: пристрастен съм към марката, тъй като съм собственик на i30, но това е причина да гледам много придирчиво и критично към i20 Active.

Но критики към дизайна на модела просто не мога да отправя. Това е един от автомобилите, които приемаш коренно различно на снимка и на живо. Затова останах много впечатлен, когато взех ключовете за модела и се сблъсках за пръв път отблизо с него. С малко, но изключително точно премерени решения дизайнерите на Hyundai са придали на i20 Active визия, която се търси най-много от клиентите с активен начин на живот. Става въпрос за детайли, които вкарват модела в сегмента на мини кросоувърите. Един от тях е повдигнатото с 20 мм (до 160) окачване спрямо 5-вратата версия. Да, той няма 4х4 задвижване, нито има претенции за някакви офроуд способности. Но такива претенции няма почти никой в този клас.

Претенциите му обаче са свързани с визията. За да се присъедини към SUV гамата на Hyundai, в която влизат Grand Santa Fe, Santa Fe и Tucson, i20 Active е взаимствал част от характерните за класа детайли. Такива са предната и задната брони с вградени скари под пода, предлагащи защита, ако автомобилът излезе извън асфалта. За разлика от 5-вратия i20, тук светлините за мъгла отпред и отзад са кръгли. Шестоъгълната радиаторна решетка е обърната обратно, а отзад визията се допълва от малък спойлер. Пластмасовите вежди на калниците и страничните пластмасови лайстни подсилват излъчването на модела, а акцентът върху покрива са двете сребърни релси. Така, с малки, но изключително прецизни детайли, i20 Active наистина се откроява спрямо „основата“ i20, но също и в трафика, за което „вина“ има и този оранжев цвят, един от 10-те налични за модела.

Цветовата персонализация продължава и в интериора, като тестовият автомобил бе акцентиран с оранжеви пръстени около вентилационните отвори и основата на скоростния лост. Двуцветна е и тапицерията. Акцентът тук обаче е ергономията. Няма крещящи елементи, кожа или алуминий, но и не се налагат. Пластмасите са приятни на допир, но по-важното е, че всичко е много рационално подредено. Екранът на навигационната система (екстра) е сензорен, като той реагира отлично на допир, а не дразнещо бавно като в Honda HR-V, която карах преди седмица. Алуминиевите педали са приятно допълнение, но удобната и дълбока позиция зад волана е по-важна за мен. Обемът на багажника е 326 литра, достатъчни за няколко чанти за почивка със семейството

Така стигам и до другия акцент, а именно задвижването. Моделът предлага четири агрегата: 1,4-литрови бензинов и дизелов мотори със съответно 100 и 90 к.с., както и новият 3-цилиндров, 1,0-литров Kappa мотор, предлаган във версии със 100 и 120 к.с.

Аз тествам по-мощния вариант със 120 к.с. Напълно в стила на тенденцията за намаляване на работния обем с цел понижаване на разхода и вредните емисии, този двигател е достоен конкурент на аналогичните мотори на Ford и Renault. Най-важното при този тип двигатели са вибрациите. Тук се усещат такива на свободен ход. Има го и характерният за 3-цилиндровите двигатели звук при ускорение до 3-та предавка, но след това нетренираното ухо не би уловило този звук от 4-та нагоре. Дори бих казал, че при определено отваряне на дроселовата клапа звукът може да има и приятни нотки. По-важното е, че мощността на агрегат, макар и да звучи странно за 3-цилиндров мотор, се разгръща като при дизел. Турбото доставя максималните 171 Нм въртящ момент при 1500 об./мин, като така моделът предлага доста пъргаво ускорение, но без да претендира за скоростния изпълнения. Които не са и присъщи на автомобили от клас В.

Но това не означава, че не може да е забавен. Няма да коментирам маневреността, тъй като самата дължина от 4 метра предполага лесно паркиране и маневриране в града. Каквато е и основната идея на компактните градски автомобили. Но аз си позволих да го понатисна малко в детелината на „Бояна“ и Околовръстното. Електрическият сервоусилвател на волана го прави мек за подобни изпълнение.

За стабилността на модела се грижат системите ABS, EBD, ESC и VSM, които контролират задницата, която умишлено изкарах на няколко пъти от равновесие. Малко по-голямата височина също играе роля за залюляването й, но това направих умишлено, за да видя докъде стига лимитът на модела. Уверих се, че тази кола може да предложи не само радиус на завой от 5,1 метра, но и удоволствие, ако собственикът й реши да се позабавлява. В такъв случай обаче няма как да постигнете заводските параметри за разход на гориво. Те скачат над 9 л/100 км, но при спокойно и нормално управление на таблото видях цифрата 7,9 л/100 км. Но аз не съм мерило за разход, тъй като десният ми крак е по-тежичък.

Въпреки че звучи като отделно ниво на оборудване, i20 Active е едно доста атрактивно предложение като визия и задвижване. Ценовата разлика с 5-вратия i20 варира между 2000 и 3000 лв. в зависимост от нивото на оборудване. Моделът застава в конкуренция с VW Cross Polo, който в България не се предлага. Затова аз бих го сравнил с Renault Captur. Той предлага по-голямо вътрешно пространство, но и самото му купе е по-различно от това на Clio, чиято платформа използва. Ценовата разлика е в полза на Clio, но пък френският модел е с 30 к.с. по-маломощен двигател. Остават вкусовите предпочитания, а аз бих добавил и 5-годишната гаранция на Hyundai, сервизното обслужване и фактът, че за 6 години на моя i30 смених само четири биелетки и четири маншона, които ми струваха 120 лв.