До какво ще доведе сривът на цените на петрола?

Е дна от централните теми в днешните западни медии е продължаващият спад на цените на петрола и горивата и сериозните геополитически последици от това.

Според анализ на агенция "Блумбърг" спадът на петрола е най-тежкият от краха на финансовата система през 2008 г. и заплашва да има същия глобален ефект, изразен в срив на цените, както този преди три десетилетия, който доведе до дълговата криза в Мексико и до рухването на Съветския съюз.

Русия, която е най-големият световен производител на горива, вече не може да разчита на същите приходи от тях, за да спаси своята икономика, страдаща от европейските и американските санкции, отбелязва "Блумбърг".

Иран, също тежко засегнат от санкции, ще трябва да намали държавните субсидии, които частично защитаваха растящото му население от високите цени.

Нигерия, която се бори с разрастващо се ислямистко бунтовническо движение, и Венецуела - съсипана от политически и икономически провали, също са сред най-потърпевшите от решението на ОПЕК миналата седмица да се остави на пазарните сили да определят петролните цени, които според някои експерти за първи път от десетилетия са в състояние на "свободно падане".

Светът, вече разтърсен от украинската криза и от офанзивата на джихадистите от "Ислямска държава" в Близкия изток, очаква още сътресения със сгромолясването на цените на суровия петрол.

В същото време глобалните енергийни пазари са шокирани от безпрецедентния петролен бум в Северна Америка в резултат на шистовата революция по метода на хидравличния фракинг. Малцина очакваха такъв темп на връщането на Америка на арената на петролните производители, пише "Блумбърг".

С разкриването на нови източници на енергийни суровини някои петролни износители в чужбина закъсняха да инвестират в диверсифицирането на своите икономики.

Разглезени от задържането за дълги години на петролните цени на 100 долара за барел, правителствата предпочетоха да използват тези приходи, за да субсидират всичко - от смешно евтин бензин до евтини жилища, за да не си навличат недоволството на растящата армия от безработни. Но тези подаяния се оказват сега твърде рискови.

"Ако правителствата се окажат в състояние да не могат да плащат за предотвратяването на социалните вълнения, то същите тези хора ще се върнат на улиците и можем да станем свидетели на политически разпад и трусове", казва лондонският експерт Пол Стивънс, цитиран от "Блумбърг".

Мнозинството от страните членки на ОПЕК се нуждаят от петролни цени над 100 долара за барел, за да балансират бюджетите си. И ако сега започнат да съкращават разходите, това не може да не повлече проблеми, отбелязва той.

Петролът вече е спаднал с 37% тази година и може да се стигне дотам цените да се окажат под себестойността си спрямо сега съществуващите петролни кладенци. Според Стивънс някои шистови производители в САЩ могат да предложат дори цени под 40 долара.

Драмата предстои да се разиграе през идните седмици, прогнозира "Блумбърг". Авторите смятат, че ситуацията много напомня онази от 80-те години, когато упорството на Саудитска Арабия да защитава своя пазарен дял в ОПЕК срина цените до 12 долара за барел.

Особено уязвима е Русия, отбелязва друг експерт - Алан фон Мерен от Дания. Подобен срив на петролните цени през 1997-98 г. доведе до руския финансов дефолт през август 1998 г., припомня той.

В авторска статия лондонският "Дейли телеграф" предупреждава Саудитска Арабия, че поема огромен политически риск, като позволява сриването на цената на петрола.

Ако целта на саудитците и някои от другите главни играчи в ОПЕК е да разклатят някои от по-уязвимите шистови производители на петрол в САЩ, това може да доведе до геостратегически трусове в целия Близък изток и да се превърне в бумеранг срещу петролните шейхства около Персийския залив още преди да нанесе удар по американските конкуренти, отбелязва "Дейли телеграф".

Лидерът на "Ислямска държава" Абу Бакр ал Багдади вече отвори "втори фронт" в Северна Африка, вземайки на мушка Алжир и и Либия - две страни, които живеят от износ на енергийни суровини, както и Египет и дори държавите от Сахара, та чак до Нигерия.

"Американските шистови производители на петрол могат да се окажат по-силни от ОПЕК", предупреждава Алистър Нютън - експерт по политически риск в мозъчния тръст "Номура". Несъмнено е, че САЩ тотално промениха глобалния енергиен пейзаж и вече са екзистенциална заплаха за ОПЕК, отбелязва "Дейли телеграф".