Между 1,5 и 2 млрд. лв. ще струва на държавата случаят с КТБ

С между 1,5 и 2 млрд. лв. се очаква ще бъде подкрепена от държавата банката "Креди агрикол България", която ще бъде национализирана.

Това съобщи финансовият министър Петър Чобанов на извънредно заседание на бюджетната комисия в парламента, на което се обсъжда състоянието на КТБ и дъщерната й банка "Креди агрикол България". Заседанието се излъчва пряко по БНТ и БНР.

Пред бюджетната комисия в парламента и в присъствието на финансовия министър управителят на БНБ Иван Искров представи резултатите от одита за състоянието на КТБ и факта, че за около 3,5 млрд. лв. отпуснати от банката кредити липсва информация за обезпеченията им.  Искров подчерта пред членовете на Комисията, че случаят с КТБ е изолиран и че останалите банки в страната са в много добро състояние.

По време на изслушването шефът на бюджетната комисия Йордан Цонев и министър Чобанов няколко пъти повториха, че правителството и законодателната власт нямат нищо общо с източването на КТБ и въпроси за банката трябва да бъдат насочвани към ръководството на БНБ.

От своя страна управителят на централната банка Иван Искров отново повтори думите си от по-рано днес, че отговорност за банковия надзор носи единствено ръководителят на управление "Банков надзор". 

Управителят на БНБ получи обвинения от всички политически сили, които разменяха остри нападки и помежду си за това кой е виновен за фалита на КТБ.

Намираме се в един много отговорен момент, в който всички трябва да покажем, че стоим зад стабилността на банковата система и че българските граждани няма да загубят и един лев от своите спестявания, каза министър Чобанов и добави, че в случая с КТБ се предлага точно това.

Готови сме да подкрепим решението за разделяне на здравата част от банката в "Креди Агрикол България", този вариант няма да доведе до негативни последици за икономиката на страната, така както биха довели други варианти, каза Чобанов. Той посочи, че е в непрекъснат диалог с Брюксел и че като цяло избрания от БНБ вариант се приема и от ЕС.

Средствата за ликвидна подкрепа ще бъдат осигурени от нов дълг и евентуален по-голям дефицит, добави Чобанов.

По думите му въпреки че става дума за еднократна подкрепа, има риск да влезем в процедура по свръхдефицит по Маастрихтския критерий, ако дефицитът надхвърли ограничението от 3% от БВП. 

Готвят се законови промени, с които да бъде увеличен таванът на дълга, а вариантите за тегленето му ще бъдат описани в текстовете на законопроекта, обясни още Чобанов.

Менда Стоянова от ГЕРБ каза, че изнесените днес данни от БНБ са шокиращи и запита кое е довело до това състояние в КТБ и до необходимостта сега да се ангажира сериозен ресурс на държавата и на всички данъкоплатци за справяне със ситуацията.

Каква е цената на това, измерена не само като пари, а като имидж на страната ни и състояние на капиталовите пазари, запита Стоянова. Тя бе категорична, че при емитиране на нов дълг от около 2 млрд. лв. дефицитът ни ще надхвърли 4 процента за тази година и спрямо страната ни ще започне процедура за свръхдефицит.

Може би няма да е зле Европа да ни наблюдава, а може би и е добре да дадем на ЕС и нашият банков надзор, отбеляза Менда Стоянова.

По време на изслушването Стоянова посочи още, че във фонда за гарантиране на влоговете има 2,1 млрд.лв. и ликвидната помощ за "Креди агрикол" ще го опразни и ще има нужда спешно да бъде попълнен.
 
Дължим отговор на обществото колко ще струва случаят с КТБ, заяви в началото на изслушването председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев от ДПС.

Няма да се наложи да бъде актуализиран централния бюджет заради проблемите с КТБ,

каза министърът на финансите Петър Чобанов в отговор на журналистически въпрос в кулоарите на парламента. Според него един от обсъжданите варианти предвижда увеличаване на дълга, като това ще се отрази на "таваните" за дълг, които има в бюджета, т.е. ще се добави нов дълг. Има конструкция, при която това засяга лимитите на дълга, и не засяга централния бюджет, обясни Чобанов. Той напомни, че по конституция всяка нова емисия на дълг трябва да бъде гласувана от парламента.

По думите му в момента в БНБ заедно с експерти и от финансовото министерство се изготвя специален закон за новата държавна банка, в който ще е записан и въпросът с евентуален допълнителен дълг. Новият дълг ще бъде добавено автоматично към лимитите през тази година, не трябва да забравяме, че имаме все още неизползван лимит на дълга от 800 млн. лв. и възможностите да поеме дълг и в момента са налични, отбеляза той.

Според него от бюджетна гледна точка е по-чисто да бъде добавен допълнителен лимит. Министърът посочи, че сред вариантите за справяне със ситуацията е и използване на държавна гаранция, при което се изискват допълнителни консултации с цялата банкова общност. Другите възможности за подсигуряване на ликвидността на новата държавна банка са използване на годната част от портфейла на КТБ, както и Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който разполага с около 2,1 млрд. лв.

Според министърът ще бъдат защитени спестяванията на всички български граждани. "Одържавяването на "Креди Агрикол България" е необходимо, за да се гарантира спокойствието на вложителите. Специалният закон, с който ще се създаде новата държавна банка, трябва да бъде приет още следващата седмица, за да можем бързо да я отворим", каза Чобанов.

В отговор на питане за отговорността за случилото се с КТБ Чобанов каза, че това са въпроси, които тепърва ще бъдат поставяни, но не той е човекът, който ще им отговори. Министърът каза, че обвиненията, че правителството има нещо общо с проблема, не са правилни.

Правителството е част от решението му, коментира той. Главният прокурор, със своите действия, ясно защити държавността в тази ситуация, каза Чобанов и допълни, че прокуратурата е органът, който ще търси отговорност на виновните.

През последните 10 дни одиторите свършиха наистина прекрасна работа, успяха да идентифицират огромния проблем, отбеляза министърът и допълни, че скандалът е огромен. Нямам никаква вина и не виждам по какъв начин бих могъл да имам вина в случая с КТБ, каза Чобанов в отговор на репортерски въпрос.