"Взе да омръзва", гласи заглавието на коментарна статия във вестник "Франкфуртер алгемайне цайтунг" за ситуацията около Гърция.
Авторът Клаус-Дитер Франкенбергер отбелязва, че търпението на правителството на канцлера Меркел очевидно е на привършване.
По негово мнение то не трябва да се оставя да му се подиграва едно гръцко правителство, което не спира с капризите си и няма особени скрупули да тласка собствения си народ към бедността.
Канцлерът може и да е права в преценката си, че гръцката криза не заплашва бъдещето на ЕС и валутния съюз. Но разбира се няма как да сме толкова сигурни в това - експертите не са единни за възможните последици от евентуален "грекзит".
Именно оценката на риска бе и причината за проявеното от кредиторите на Атина дълго търпение. Но тази криза сама по собе си има и подкопаващ ефект - тя засилва антиевропейските настроения, действа разяждащо като киселина за общностната идея и дискредитира всичко това, за чието запазване става дума.
Казано накратко - на хората вече взе да им омръзва, отбелязва авторът на статията Франкенбергер. Това пролича в дебатите в Бундестага, например когато вицеканцлерът Зигмар Габриел индиректно упрекна правителството на Ципрас в изнудване, пред което по думите му ако се отстъпи, това ще бъде сигнал за националистите от "крайната десница".
Пролича и в критиката на финансовия министър Волфганг Шойбле, че ръководството в Атина унищожава "доверието в европейския проект".
Това вероятно има основание да се каже, дори и при положение че по отношение на доверието има и други, които не са света вода ненапита и постоянно спазват европейските правила избирателно.
Не е често явление към правителство на страна от ЕС да има такова отношение, защото прави разни неща без "ум и разум".
Разбира се, че преди насрочения за неделя референдум не може да има нови преговори. Не можеш да се оставяш да се подиграват с теб, да се подиграва едно радикално гръцко правителство, което не спира с капризите си и няма особени скрупули да тласка собственото си население към бедността.
Защото рябва да се припомни - през 2014 г. изглеждаше така сякаш Гърция ще се измъкне от дупката, която сама си бе изкопала.
Предприетите мерки тъкмо сякаш бяха започнали да дават плодове - които бързо загниха с избирането на Ципрас.
Гръцките избиратели сами определят съдбата си. Но на тях трябва да им е ясно, че оставането в еврозоната минава през реформирането на държавата и икономиката и то не може да дойде като резултат от постоянни оплаквания или призиви за солидарност, пише авторът.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!