ЕП прие бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г.

Е вропейският парламент прие бюджета на ЕС за периода 2014-2020 г., който за първи път е по-малък от предишната многогодишна финансова рамка.

С това се слага край на тригодишните преговори в рамките на съюза.

Бюджетът беше приет с голямо мнозинство от 537 гласа от общо 682 присъстващи евродепутати и беше подкрепен както от десницата, така и от социалистите.

Той предвижда плащания в размер на 908 милиарда евро и 960 милиарда евро за ангажименти или съответно с 3,7% и 3,5% по-малко спрямо бюджета за периода 2007-2013 г. Зелените и радикалната левица гласуваха против бюджета.

Европейските институции се споразумяха през юни за бюджетната рамка след преговори, започнали през 2011 г., но ЕП обвърза окончателното си одобрение с редица условия, включително предоставянето от държавите членки на допълнителни 11,2 милиарда евро.

В новата Многогодишна финансова рамка се отделя особено внимание на заетостта и образованието при младежите със създаването на "Младежка гаранция" в размер на 6 милиарда евро още от първата година, заяви докладчикът от Групата на социалистите и либералите Ивайло Калфин. Той допълни, че това не е достатъчно "бюджетът да бъде инструмент за растеж".

"За съжаление, не успяхме да създадем инструмент за растеж, за да отговорим на икономиите", наложени от мерките за строги ограничения", заяви консерваторът Жан-Люк Деаен.

Той обаче изрази задоволство от факта, че парламентът е успял да наложи на правителствата повече гъвкавост в управлението на фондовете и клауза за ревизия през 2016 г., "за да не се връзват ръцете на следващия Парламент", който ще бъде избран на изборите през май 2014 г.

Според Даниел Кон-Бендит от Групата на зелените "садомазохизмът е в културата на парламента. Затягаме коланите, продължаваме да притискаме гражданите си към стената".

Както и в предишните многогодишни финансови рамки подкрепата за земеделието и кохезионната политика в подкрепа на бедните региони остават най-големите разходни пера с над две трети от бюджета. Те обаче са намалени за сметка на иновациите, науката и инфраструктурата.