И нициативата за образуването на фонда "Юлия Малинова" е на XX редовен конгрес на Българския женски съюз (БЖС), състоял се в София на 18-25 юли 1926 г. На тази дата се чества двоен 25-годишен юбилей - от създаването на организацията и от началото на обществената дейност на Юлия Малинова. Заради нейните заслуги за развитието на женското движение в България, конгресът я провъзгласява за почетен председател и основава благотворителен фонд на нейно име.
Юлия Малинова (неизв. -5 окт. 1955 г.) е рускиня по народност, учила във Франция и Швейцария, установила се в България в края на 19 век под влияние на известния фолклорист и историк проф. Михаил Драгоманов. Съпруга е на лидера на Демократическата партия Александър Малинов. Малинов е начело на правителството на Демократическата партия в периода 1908-1911, при което е обявена независимостта на България (22 септември 1908) и са направени измененията в Търновската конституция от 1911.
Юлия Малинова е изявена общественичка и подобно на други съпруги, дъщери, сестри на софийския стопански и политически елит (Констанца Ляпчева, Екатерина Каравелова, Пеня Преславска, Т. Паприкова, Йовка Д. Палавеева, д-р Нина Ораховац, Димитрана Иванова и др.), със своя авторитет и лични връзки успява да осигури подкрепата на гражданството в полза на благородните инициативи на организациите, които представлява.
В края на 19 век се увлича по новите за това време социалистически идеи, включва се в дейността на първите женски дружества и специално на Софийското женско образователно дружество, участва в образуването и в ръководството на БЖС.
Развива широка обществена и благотворителна дейност, членува в редица столични дружества, сред които са знакови организации като „Майка” и „Милосърдие”. След 1934 г. влиза в УС на Съюза „Обществена подкрепа” и завежда отдела за старческите домове.
За приноса към делото на общественото подпомагане е провъзгласена за почетен гражданин на София.
Целта на благотворителния фонд "Юлия Малинова" е да съгради лятна почивна станция за „отрудени съюзни членки”. На самия конгрес и в следващите години започва събирането на средства.
През 1930 г. Юлия Малинова подарява на фонда парцел от 600 кв.м в квартал около Софийската семинария и активно се включва в набирането на средства. Сред дарителите е и самата Малинова. Към средата на 1930 г. във фонда са събрани над 17 576 лв. Постепенно намеренията се променят и се решава да се постори дом за самотни възрастни жени, „интелигентни и със средна култура”.
Домът е завършен и е осветен през 1934 г. в деня на съюзния празник 31 май. Собственост е на БЖС, намира се в борова гора и първоначално приютява 8 жени. Разполага с 20 стаи, трапезария и кухня, с уредена библиотека.
Строителството поглъща средствата на фонда и това кара Малинова, която отблизо следи състоянието на дома, да влезе в споразумение със Софийската община. Според договорката в приюта се приемат и нуждаещи се самотни, бедни жени, препоръчани от общинските власти, които поемат издръжката им.
През втората половина на 30-те години в дома живеят 23-25 жени, за чията издръжка се грижат БЖС, Общината и Софийска област.
Дейността на фонд "Юлия Малинова" е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!