"Намирал съм смисъл в живота, радост и щастие само тогава, когато съм можал да направя нещо добро, да бъда полезен на народа си, на бедните, на страдащите. Богатството, спечелено с честен труд, трябва да служи човеку, за да върши добри и полезни дела."
Из Учредителния акт на фондация "Дом на благотворителността и на народното здраве "Димитър Кудоглу", Пловдив", 1 дек. 1926 г.
Димитър Петров Кудоглу (1862 -1940) е стопански деец и едър търговец, роден в с. Малко Габрово (дн. с. Габрово, Ксантийско) в семейство на будни българи.
Учи в Цариград, но се връща в България и започва да се занимава самостоятелно с търговия на тютюни. Скоро натрупва огромно състояние.
По-късно се установява в Дрезден, където разширява своята стопанска дейност и става един от най-заможните български тютюнотърговци.
Продължава деловите си връзки с България и притежава големи складове в Пловдив.
Със собствени средства поправя и преустройва родната си къща в с. Малко Габрово и я подарява за училище.
Устройва аптека и я снабдява с лекарства, помага на стари и болни хора, наема лекар, който да лекува безплатно съселяните му.
По време на Първата световна война (1914-1918) и след нея щедро подпомага трапезарии за бедни деца, приюти за сираци и възрастни хора, манастири в Пловдив, София и гр. Ксанти (дн. Гърция).
Общата сума на по-значителните му дарения надхвърля 3,5 млн. лв.
Той подпомага и образованието на студенти и ученици. През 1921 г. прави две крупни дарения, възлизащи на 230 хил. лв., за фондовете "Иван Вазов" и "Цанко Церковски" при Министерство на народната просвета.
Учредява и издържа здравен диспансер в Пловдив.
През 1920 г. Димитър Кудоглу прави дарение от 100 хил. лв. за БАН. Желанието му е да се образува фонд, от чиито лихви да се награждават или издават литературни трудове.
1926 г. учредява и фондация на свое име. Желанието му е в Пловдив да се открие диспансер, наречен "Дом на благотворителността и народното здраве". В здравното заведение да се води борба срещу "най-опасните за обществото болести: детските, туберкулозата, венерическите", да се преглеждат и лекуват болните и да се осигурява защита от заразата за техните семейства и за околните.
Диспансерът трябва да се помещава в подареното от Димитър Кудоглу 5-етажно здание, а дарителят поема задължението да преустрои сградата, да мебелира и оборудва болничното заведение според последните научни достижения. Разходите по ремонта, възлизащи на 1 756 377 лв., са поети изцяло от дарителя.
Нови 3,126 млн. лв. Кудоглу предоставя за купуване на необходимата медицинска апаратура за кабинетите и лаборатория с модерен рентгенов апарат и друго оборудване. Тя обслужва не само дома, но и държавните, и католическата болници, и частни лекари.
Уредена е и библиотека, а в салона се изнасят "сказки на здравни и морални теми". Освен с издръжката на диспансера, фондацията се занимава и с други благотворителни начинания - раздава дрехи, пелени и храна на бедните родилки и бебета.
Тогавашният министър-председател Андрей Ляпчев благодари пред парламента на Димитър Кудоглу и казва за него: "Той в цялата си житейска дейност се е ръководил преди всичко от принципа, че създава с труда си блага и пести от спечеленото, не толкоз за лични изгоди и разпиляване, колкото за обществената полза".
За филантропската си дейност Димитър Кудоглу е награден с орден за граждански заслуги. Умира в Пловдив през 1940 г.
Дейността на Димитър Кудоглу е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!