О фшорни дружества не могат да участват в конкурси за обществени поръчки, в приватизационни сделки, в конкурси за получаване на концесии, придобиване на държавно или общинско имущество, в процедури за получаване на лицензии за кредитна институция, застрахователна дейност, хазартна дейност, пенсионен или здравноосигурителен фонд, мобилен оператор, радио- и телевизионен оператор и др.
Това предвижда приетият на първо четене от парламента законопроект за икономическите и финансови взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим.
Вносители са депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски.
97 депутати - всички присъстващи от левицата, ДПС и "Атака" и четирима от ГЕРБ подкрепиха проекта, един - от ГЕРБ, беше против, а 15 депутати - всичките от ГЕРБ, се въздържаха.
Йордан Цонев уточни, че забраните обхващат 20 области. Забранява се на дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, да учредява или да участва "в лице, издател на периодични печатни произведения".
Предвиждат се мерки за предотвратяване на агресивното данъчно планиране и отклонението от данъчно облагане. Отклонението е възможно и чрез сделки с местни лица, както физически, така и юридически, и чрез сделки с лица, които не са установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, посочват в мотивите си вносителите. Според законопроекта, противодействието следва да обхваща всички сделки - когато зад тях стоят други прикрити сделки, напълно действителните, защото отклонението, според вносителите, се осъществява чрез цените, а не чрез реалното или нереалното им извършване.
Предвижда се глоба от 10 000 до 50 000 лева за предоставяне на документ с невярно съдържание, а при повторно нарушение - от 250 000 до 500 000 лв.
Ограниченията няма да се прилагат, когато управителите, директорите или упълномощените удостоверят с официален документ, че акциите на офшорната компания се търгуват на регулиран пазар в България или друга държава-член на Европейския съюз.
Регулацията не засяга и фирми, притежаващи лиценз за фонд за дялови инвестиции, инвестиционен фонд или друга подобна структура е част от икономическа група, чието дружество-майка е местно лице за данъчни цели на държава, с която България има влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или влязло в сила Споразумение за обмен на информация.
Забраната не се прилага и ако компанията е част от икономическа група, чието дружество-майка или дъщерно дружество е българско местно лице и неговите действителни собственици - физически лица са известни. Предвидено е законът да влезе в сила от 1 януари 2014 г.
Йордан Цонев определи проекта като актуален и отбеляза, че между първо и второ четене трябва да се предвиди изготвянето на регистър на компаниите, регистрирани в офшорни зони, за да е ясно кой стои зад тях. Има сериозни парични потоци, които изтичат към тези дружества и е добре властите, НАП и обществото да знаят чия е собствеността, обясни той.
Янаки Стоилов от левицата настоя да бъде записано, че офшорки не могат да купуват земеделска земя в България. Той е притеснен, че забраните могат да се заобиколят с текста, с който се дава възможност ограниченията да не се прилагат , ако офшорната фирма е част от икономическа група, чието дружество-майка или дъщерно дружество е българско местно лице.
Йордан Цонев отговори, че трудно би се заобиколило данъчното облагане и закона,защото дружествата-майки са известни. Стоилов поиска, а Цонев се съгласи, да се обмисли облагане на транзакциите, при които има съмнения за неспазване на нормалната пазарна практика.
Данаил Кирилов от ГЕРБ посочи, че в проекта има силно популистичен елемент и се събират много забрани, които и сега ги има в отделните режими. Правилно е да има свръхголямо наблюдение, но не бива да губим и мярата на свободата на инвестициите, коментира той.
Румен Гечев от левицата отбеляза, че чрез офшорните зони българските активи на държавния сектор са били приватизирани от неизвестни и до момента фирми. От офшорните зони за България лидер е Кипър с 2,2 млрд. евро, Люксембург - 1,6 млрд. евро, Швейцария - 1,2 млрд. евро, каза Гечев.
Според него ефектите от законопроекта ще бъдат изясняване на собствеността върху придобитите активи в България чрез преки чужди инвестиции, идващи от офшорни зони, оптимизиране на механизма на обществените поръчки, недопускане на изтичане на публични финанси към офшорни зони и ограничаване на прането на пари. Той предложи да се завишат санкциите за подаване на документи с невярно съдържание - при първо нарушение да стигнат до 300 хиляди, а при повторно - до един милион лева.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!