Вирусът на СПИН създава твърде бързо резервите си

В ирусните резервоари, които сега са основна пречка пред елиминирането на вируса, причиняващ СПИН, при антиретровирусното лечение, се създават твърде бързо в тялото, посочва изследване, проведено върху маймуни и публикувано в неделя в списанието Нейчър (Nature).
Много бързото настаняване на вирусните резервоари е "ново и важно предизвикателство за стратегиите за изкореняване на ХИВ", твърдят американските учени, провели проучването, в писмо, публикувано в британското научно списание.
Резервоарите са разположени в клетките на имунната система, Т-лимфоцитите, където вирусите може да се измъкнат от терапията и откъдето инфекцията може да атакува отново, когато антиретровирусната терапия бъде прекъсната.
Те са основната пречка за пълната ефективност на лечението, използвано днес, при което вирусът вече отсъства от кръвта, но няма пълно отърваване от него. Върху тези "светилища" за вируса са съсредоточени много от изследванията в борбата със СПИН.
Екип, съставен от учени от Медицинското училище на Харвард (Harvard Medical School, HMS), е достигнал до заключението, че създаването на такива резервоари при маймуната макак резус, става по-малко от три дни след заразяването с маймунския еквивалент на ХИВ, преди вирусът да може да се открие в кръвта.
20 маймуни, при които вирусът е инокулиран, са лекувани с антиретровирусна терапия 3, 7, 10 или 14 дни след заразяването на вируса. Само третираните три дни след инфекцията не са развили имунния отговор на инфекцията.
Но сред всички тези маймуни спирането на лечението след 24 седмици, е последвано от вирусна инфекция. В случая с третираните най-рано маймуни, повторната поява на вируса отнема повече време, но също се проявява систематично.
Това проучване потвърждава скорошния случай с "бебето от Мисисипи".
Роденото в САЩ от заразена с ХИВ майка момиче получава високи дози от препаратите веднага след раждането и продължава тази терапия в продължение на 18 месеца, докато лекарите губят следите на вируса.
Когато го изследват пет месеца по-късно, те не откриват никакви следи от вируса - точно обратното на обичайния скок на вируса ХИВ, няколко седмици след прекратяване на такова лечение.
Фактът събуди тогава надеждите за окончателно потискане на вируса при хора, лекувани няколко часа след заразяването.
Но "вирусният скок" най-накрая се появи с времето: след повече от две години без лечение, момичето стана серопозитивно.
"Налице са значителни различия между маймуните, заразени с аналога на ХИВ и хората, заразени с ХИВ", коментира пред АФП един от авторите на изследването, Дан Барух.
Но "клиничните резултати от нещастното събуждане на вируса при "бебето от Мисисипи" изглежда са в съответствие с данните от тези маймуни" и представлява "важно усилие за усилията за изкореняването на СПИН", според изследователя от Харвардското медицинско училище.
Друго изследване, също проведено в Харвард, се опитва да предскаже ефикасността на новите въздействия върху вирусните резервоари. То показва, че времето на вирусния отскок е "много променливо" и може да настъпи години след ремисия, според статия, публикувана американското научно списание PNAS.
Тези статии са публикувани по време на започналата в неделя в Мелбърн, Австралия, XX Международна конференция по СПИН, най-голямата научна и обществена среща, провеждана на всеки две години по проблемите на глобалната епидемия. /АФП /