В ДР Конго холерата е по-смъртоносна от ебола

Н яма чешма в моята махала. Да ми забраняват да се къпя в реката или в езерото Танганайка не е правилно – протестира Матилда Кисунги срещу последните мерки на властите за борба с епидемията от холера.

В югоизтока на Демократична република Конго броят на болните от холера расте всекидневно. Епидемията вече е взела 72 жертви от август досега в района на Калеми, център на окръга Танганайка.
Холерата убива повече в Танганайка, отколкото епидемията от ебола. Езерото Танганайка е резервоар за бактерията, причиняваща холерата, обясняват лекарите. Всяка година през август-септември вятърът изважда на повърхността на водите планктони, колонизирани от бацила.
Холерата, която е много остро заболяване, се проявява с ужасно разстройство и сериозно обезводняване в 20% от случаите според Световната здравна организация (СЗО).
Лекува се лесно с орални рехидратиращи соли /ОРС/ и инжектиране на серум, когато е хваната навреме. Смъртта обаче може да настъпи за часове при по-слабите пациенти, главно децата.
За да избегнат максимално разпространението й, местните власти забраниха къпането, миенето на съдове и прането в Танганайка и река Лукуга, която се влива в езерото – но напразно.
По бреговете на реката може да се видят стотици домакини като г-жа Кисунги, които перат и мият съдовете на семейството.
На няколко метри от жените голи мъже се сапунисват, преди да се гмурнат във водите. Още по-далеч пък е запазеното за къпане място за жените.
В град Калеми с близо 400 000 жители почти няма водоснабдяване в домовете. Хората си наливат вода от обществените чешми в кварталите, където такива има. Ако ли не – остава Танганайка или реката. От сутрин до вечер върволици жени се движат по пътя към езерото с бидони на главата, за да носят вода.
Лекари без граници работи на място по програма за борба с болестта на няколко фронта: ваксинация, разширяване на водоснабдителната мрежа и раздаване на водни филтри. Според НПО предаването на холерата е тясно свързано с лошото управление на околната среда и представлява главен белег за недостатъчно социално развитие.
ДР Конго е една от най-слабо развитите страни в света. Макар холерата вече почти да е ликвидирана в западните й райони, от нея тежко страда половината страна, разкъсвана от конфликти от повече от двадесет години.
Според правителствена информация от болестта са се заразили близо 15 300 души и от началото на годината са починали 260. През 2013 жертвите са били 491. /АФП /