Учени притеснени от бавенето на Нобелови награди

П рисъждането на нобелови награди десетилетия след конкретните научни открития може да обезсмисли връчването на приза, алармират наблюдатели. Техните аргументи са, че че с годините учените пропускат да станат притежатели на наградата, пише АФП.
Подобен случай имаше през 2011 г., когато Нобеловият комитет обяви, че половината от Нобеловата награда за медицина и физиология е присъдена на родения в Канада биолог Ралф Стейнман. Само че изведнъж стана известно, че Стейнман е починал три дни по-рано. Нобеловият комитет реши да направи изключение от собствените си правила, че не може да бъдат раздавани награди посмъртно. "Ако тази практика продължава, ще има все повече подобни случаи от този род. Това е просто въпрос на време. Така че нещо трябва да бъде направено", коментира ставащото Санто Фортунато, физик от финландския университет Аалто.
По-рано тази година Фортунато и няколко други учени написа статия в престижното сп. "Нейчър", в която показаха как чакането се проточва все повече във времето. "Преди 1940 г. Нобеловите награди се даваха след повече от 20 г. от извършването на конкретното откритие само в 11% от случаите в областта на физиката, в 15% при химията и 24% при физиологията и медицината", писаха учените. "След 1985 г. чакането се удължи и обхвана съответно 60%, 52% и 45% от наградите в споменатите вече области." И направиха мрачното заключение, че ако тенденцията продължи към края на сегашното столетие средната възраст на учените за получаване на награди ще е по-висока от очакваната продължителност на жизнения им път. С други думи повечето от тях може да са починали, когато вече са наред да получат Нобелова награда. /БГНЕС
/