170 години българска журналистика – свободата на словото и словото на свободата живеят във всеки един от нас
"Ние сме деца на буквите и словото и благодарение на тях съществуваме като народ, нация и държава. Без словото ни няма във времето и пространството, а журналистите носим най-голяма отговорност пред тези, които са ни го дали".
С тези думи журналистът Велислава Дърева се обърна към всички колеги в деня, когато отбелязваме 170 години от началото на българската журналистика и 120 години от началото на организираното журналистическо движение в България, предаде репортер на БГНЕС.
По изключително въздействащ начин Дърева изправи публиката в театър "София" на крака, произнесе "Азбучната молитва" на Константин Преславски и призова журналистите да правят това всяка сутрин преди да се заемат с поредната задача.
"С буквите се изписват както красиви и смели, така и грозни и подли слова, но свободата на словото е във всеки един от нас и живее заедно със своя близнак словото на свободата", каза острото перо на в. Дума и подчерта, че българската публицистика я има още от времето, като Черноризец Храбър пише "За буквите".
Виртуозният пианист проф. Виктор Чучков поздрави журналистите с интерпретация на ръченицата на Петко Стайнов. С неподправимото си чувство за хумор актрисата Татяна Лолова определи професията в страната като светлосенки и тъмни осезания, като пастелни тонове от хора и партии, оцветени в зелено, охра, власт и розе.
За разлика от писателя Габриел Гарсия Маркес, който ходи навсякъде без шапка, за да не му се налага да я сваля на никого, актьорът Вили Чаушев не бе пропуснал да си вземе неговата, за да я свали пред българските журналисти в театъра. Празникът бе уважен също така от Музиканта на годната проф. Мичо Димитров и народната певица Гуна Иванова.
Поздравителни адреси за празника изпратиха президентът Росен Плевнелиев, директорът на ЮНЕСКО Ирина Бокова и председателят на Комисията по културата и медиите към Народното събрание Стефан Данаилов. За принос към българската култура, министърът на културата д-р Петър Стоянович награди СБЖ с отличието "Златен ритон".
Тържествения концерт-събор под патронажа на ЮНЕСКО, ни върна към издаването на първото българското списание "Любословие" и първият вестник "Български орел". В годината, в която честваме 40-годишния юбилей на Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет "Св. Климент Охридски", 55 години от създаването на БНТ, 80-годишнината на БНР, 120 години от началото на организираното журналистическо движение в България и 170-годишнината от началото на българската журналистика, си спомнихме и за първия журналистически събор в читалище "Славянска беседа". През 1894 г. министър-председателят Константин Стоилов обявява този ден за национален празник, а светли имена от духовния елит на страната като Алеко Константинов, Иван Вазов, Константин Стоилов, Янко Сакъзов застават зад идеята за укрепване на духовността на народа ни.
Добрина Чешмеджиева, Светослав Терзиев, Лили Маринкова, Ирина Гъделева, Георги Рачовски, Десислава Ризова и Андрей Захариев споделиха изпитанията и удовлетворението от различните видове журналистика днес. Те не отминаха трудностите, пред които професията е изправена. Колегите и разказаха за задачата да пазят стила и класата, да се уповават на любовта към думите, да не губят надеждата, че културата има бъдеще, да знаят че журналистиката има много лица и страни, но е най-вече там, където е най-опасно, да помнят, че тя е щастие, участ и съдба, но мярката се крие в благородството. /БГНЕС
/
СБЖ отбеляза 170 години БГ журналистика
170 години българска журналистика – свободата на словото и словото на свободата живеят във всеки един от нас
19 юни 2014, 00:16
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!