МИЕ: Преодоляхме тенденцията за спад на БВП

О сновната задача на министерството на икономиката и енергетиката по време на кабинета "Орешарски" бе възстановяването на икономическото развитие на страната и полагането на основите на устойчивия икономически растеж. Това се казва в отчет за работата на МИЕ през изминалата малко повече от година, в която то беше ръководено от министър Драгомир Стойнев.

Резултати - индексът на промишленото производство през месец май отчита ръст от 6,7%, спрямо същия период на предходната година; добивната промишленост нараства с 15,3% за изтеклата една година; ръстът на преработващата промишленост е от 5,6% е спрямо май 2013 г. Преодоляхме негативната тенденция на спад на БВП през второто тримесечие на 2013 г. на годишна база и очакванията за рецесия. През последните три последователни тримесечия икономическият растеж е над 1%.

Тези положителни данни бяха оценени, както от българските работодателски организации, така и от международните инвеститори и финансови пазари. Най-добрата макроикономическа оценка е най-успешната пласирана емисия еврооблигации от България. Постигнахме лихвено натоварване от 3,06 % за 10-годишни облигации при 4,40 % за 5-годишни облигации, емитирани от предишното управление през 2012 г.

За подобряване на бизнес средата правителството предприе антикорупционна реформа в обществените поръчки, с приемането на промените в Закона, и намаляване на административната и регулаторната тежест за бизнеса. Изпълнението на втория План за действие за намаляване на административната тежест за периода юли-декември 2013 г. доведе до намаляване на административната тежест за бизнеса със 124 млн. лв. годишно. Планираните до края на 2014 г. мерки се очаква да доведат до намаляване на административната тежест за бизнеса с още около 100 млн. лв. на годишна база.

Предприетите мерки от страна на правителството за подобряване на бизнес средата дадоха резултати като за първото тримесечие на тази година бяха създадени 40 000 нови работни места. По данни на Агенцията по заетостта през месец май 2014 г. безработицата в страната за втори пореден месец продължава да намалява значително.

2. Инвестиции
Промени в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите
Индустриални зони – 15 договори с фирми в областта на производството, строителството и търговията на стойност 153 млн. лв. и 1 650 работни места
Сертифицирани инвеститори – издадени 17 сертификата за клас инвестиция за проекти на стойност 137.32 млн. лв., създаващи 3 423 нови работни места
София Тех Парк – очаква се привлечения инвеститор българската компания "Уолтопия" да направи инвестиции на стойност 15 млн. лв., от които 7.5 млн. лв. за научно-развоен център.

Действията за подобряване на бизнес средата дадоха отражение и върху инвестициите. Чрез промените в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите бе намалена административната тежест за инвеститорите, които кандидатстват за сертифициране. Въведе се единно заявление за кандидатстване.

Ускорихме процеса по издаване на удостоверение от Българската агенция за инвестиции, което да послужи пред органите на изпълнителната власт за оказване на съдействие на инвеститора. Намалихме праговете за инвестиция за приоритетни инвестиционни проекти в сферата на преработващата промишленост, развитието на индустриални зони и технологични паркове. За първи път приложихме мярката по Закона за насърчаване на инвестициите за частично възстановяване на направените от инвеститора на разходи за осигурителни вноски за работниците и служителите, заели новите работни места при изпълнение на инвестиционен проект, като между насърчените са девет проекта във високотехнологични производства и услуги и един в община с висока безработица.

2.1. Индустриални зони
Само през последната година в съществуващите свободни индустриални зони са сключени 15 договори с фирми в областта на производството, строителството и търговията.

153 млн. лв. инвестиции и 1650 работни места се очаква да се открият в трите индустриални зони в Божурище (София), Телиш (Плевен) и Бургас.

В Божурище, чиято първа копка беше през лятото на 2013 година, през м. септември тази година ще заработи предприятието на първият инвеститор в зоната - немската фирма Бер Хелла Термоконтрол. Инвестицията е за 42.5 млн. лева, при която се очаква да бъдат създадени нови 350 работни места. Паралелно вече своите производствени мощности проектират и други пет български високотехнологични компании с общо 250 заети. В напреднала фаза са и преговори с над 13 български и чуждестранни компании, които да намерят своето място в индустриалните зони.

2.2. Сертифицирани инвеститори
От началото на мандата са издадени 17 сертификата за клас инвестиция (16 за клас А и 1 за клас Б) за проекти на стойност 137.32 млн. лв., създаващи 3423 нови работни места.

2.3. София Тех Парк
Привлечен бе първият частен инвеститор в Научно-технологичния парк – "София Тех Парк", а именно българската компания "Уолтопия", световен лидер в изграждането на стени за катерене. Инвестицията се очаква да е на стойност 15 млн. лв., от които 7.5 млн. лв. за научно-развоен център. Благодарение на усилията на правителството в рамките на 2 години чрез "София Тех Парк" АД ще бъдат инвестирани над 100 млн. лв. в българската икономика, които ще гарантират икономически растеж и привличане на значими чужди инвеститори.

3. Външноикономическа политика
СТИВ - разкрити 20 нови служби за търговско-икономически връзки в бързорастящи пазари от Азия, Близкия Изток и Африка.
Разработени 2 нови финансови инструмента осигуряващи достъп до финансиране на малки и средни предприятия
4000 малки и средни предприятия, които досега не са изнасяли, но имат потенциал за експорт ще бъдат подкрепени от търговските служби на МИЕ за намиране на пазари извън страната

Основната цел на външноикономическата политиката на МИЕ бе диверсификацията на международните пазари за българските стоки и услуги чрез излизане на нови перспективни пазари в Северна Африка, Близкия Изток, Азия и разширяване на традиционни като Украйна, страните от централна Азия и ОНД.

Прекият резултат от водената политика е 7% ръст на износа за 2013 спрямо 2012 и постигане на максимална абсолютна стойност на износа от 22 млрд. евро за последните 15 години.

МИЕ защити пред Министерски съвет и получи одобрение на политиката си относно необходимостта от разкриването на 20 нови служби за търговско-икономически връзки (СТИВ) в бързорастящи пазари от Азия, Близкия Изток и Африка. Създадени бяха предпоставки за излизане на 20 перспективни пазари за България: ОАЕ, Оман, Саудитска Арабия, Катар, Иран, Ирак, Алжир, Тунис, Гана, Ангола, Пакистан, Индонезия, Тайланд, Малайзия, Армения, Туркменистан, Монголия, САЩ-Чикаго, Унгария и Кипър.
Вече са изпратени търговски представители в 4 от новите дестинации: Ирак, Иран, Армения и Унгария.

Съвместно с работодателски организации под формата на публично-частно партньорство са назначени и допълнителни търговски представители в най-перспективните ни пазари Китай и Виетнам.

Дирекция Външноикономическа политика създаде нова форма на планиране и отчитане дейността на СТИВ, която се отличава от съществуващата с това, че за пръв път въвежда индивидуални задачи в зависимост от страната, въвежда основни индикатори за оценка, като брой нови български фирми, които със съдействието на СТИВ са осъществили износ за съответната страна, участвали са в тръжни процедури, реализирали са участия в търговски, инвестиционни и туристически панаири и изложения и т.н. Основната цел е постигането на максимална прозрачност относно ефективността от дейността на СТИВ и оценка приноса на всеки един от тях в развитието на търговията, инвестициите, туристообмена със съответната страна.

През изминалата година МИЕ разработи 2 нови финансови инструмента осигуряващи достъп до финансиране на малки и средни предприятия: Предекспортно финансиране и Импортно финансиране. За реализация на външно-търговските договори бе осигурен кредитен таван от 5 млн. евро при фиксирана лихва от 4.5% с обезпечение застрахователна полица на търговският договор от Българската Агенция за Експортно Застраховане (БАЕЗ) в размер до 1% и кредит от Българска Банка за Развитие (ББР) в размер от 3.5%.

За реализацията на основната цел свързана с интернационализацията на бизнеса бяха идентифицирани 4000 малки и средни предприятия, които имат потенциал за експорт, но до сега не са осъществявали външнотърговска дейност. МИЕ разработи план за тяхното обучение и възложи на СТИВ пряката задача за намиране на външно-търговски партньори за успешна реализация на търговски договори.

В изминалия период МИЕ проведе политика на подобряване на съществуващата и създаване на нова международна договорна правна основа в областта на външноикономическите отношения на страната. Беше възстановена работата на двустранните междуправителствени комисии по технико-икономически въпроси с държавите извън ЕС. Бяха подписани споразумения по насърчаването на стокообмена, защитата на инвестициите, избягването на двойното данъчно облагане, развитието на проекти в областта на енергетиката, туризма, инфраструктурата и селското стопанство с Ирак, Алжир, Катар, Китай, Индонезия, Хърватия, Беларус, Казахстан и Туркменистан.

В резултат на проведените сесии на междуправителствените комисии с някои от страните бяха създадени постоянно действащи експертни комитети за наблюдение: например с Алжир, както и бяха създадени възможности за учредяване на смесени бизнес съвети и камари, например с Катар, Ирак, Алжир.

МИЕ работи активно по развитие на договорноправна база, която да предостави благоприятни възможности за българския бизнес на чуждите пазари и извън работата на смесените междуправителствени комисии. В резултат на това бяха подписани Споразумения за икономическо сътрудничество с Босна и Херцеговина и с Ирак; Меморандум за икономическо сътрудничество с китайската провинция Анхуей; Нов модел за търговско-икономическо сътрудничество между България и Виетнам; Меморандуми за сътрудничество в областта на туризма с Руската федерация, Алжир, Виетнам и Китай и Индонезия; Меморандум за разбирателство относно газовата интерконекторна връзка между България и Турция. След съгласуване с ЕК през пролетта на настоящата година бяха подновени преговорите за подписване на споразумения за взаимна защита и насърчаване на инвестициите с Босна и Херцеговина, Косово и Черна гора.

Реализирани бяха посещения на политическо ниво с водещи теми по въпросите на икономическото сътрудничество със САЩ и с водещите партньори от Европа: Италия, Германия, Австрия, Франция, Швейцария, Унгария, Словакия, Сърбия, Турция, Хърватия, Босна и Херцеговина; със стратегически партньори от Азия: Китай, Индия, Виетнам, Япония, Република Корея; със страните от Близкия Изток: Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства, Ирак, Израел.

МИЕ проучи и възможността и предприе конкретни действия за участието на България в: електронна платформа за търговия, инвестиции и възлагане на обществени поръчки на малки и средни предприятия в рамките на ЕС. Платформата е разработена от банките за развитие на Франция и Германия и към тях по-късно е присъединена Испания, а Италия и България са в процес на присъединяване. Платформата предоставя на българските МСП възможност да интернационализират своята дейност и да спестят много разходи свързани с традиционното участие в панаири и изложения и бизнес мисии.

4. Малки и средни предприятия и иновации
Приета Национална стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия (МСП) за периода 2014-2020 г.
Разширен достъп до финансиране чрез Българската банка за развитие (ББР) чрез стартирането на фонда за капиталово участие при новостартиращи малки и средни предприятия.
Отпуснати 20 млн. лв. за иновационни дейности.
52 договора за получаване на държавна субсидия на обща стойност близо 10 млн. лева в резултат на Седмата конкурсна сесия на Националния иновационен фонд.
Отпуснати 4,4 милиона лева за членство на България в Европейската космическа агенция, схема за трансфер на знания към предприятията (ваучерна схема), създаване на Акселератор България в Силициевата долина, Калифорния САЩ, проект "ТЕХНОСТАРТ" за насърчаване на иновационната активност на студентите и току-що завършили висшето си образование млади хора, в това число български студенти в чужбина.

Развитието на малките и средни предприятия, чрез осигуряване на по-добри възможности за финансиране и условия за реализиране на тяхната дейност, бе основна цел на нашата политика спрямо малките и средните предприятия.

Приета бе Национална стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия (МСП) за периода 2014-2020 г. и бе разширен достъпът до финансиране чрез Българската банка за развитие (ББР) чрез стартирането на фонда за капиталово участие при новостартиращи малки и средни предприятия.

През 2013 г. правителството отпусна 20 млн. лв. за иновационни дейности. 10 млн. лв. от тях бяха отпуснати на Националния иновационен фонд. През февруари 2014 г. обявихме Седмата конкурсна сесия на НИФ. Бяха подадени 152 проекта на български фирми. Класирани бяха 52 кандидати за получаване на държавна субсидия на обща стойност близо 10 млн. лева, сред които 46 научноизследователски развойни проекти и 6 проекта за техническа осъществимост.

На 31 юли 2014 г. бяха връчени договорите за финансиране на класираните кандидати. Одобрените проекти обхващат 10 сектора: машиностроене, електроника и електротехника, фармация, хранително-вкусова промишленост, информационни и комуникационни технологии в сферата на предприятията, творчески индустрии и др.

Активно работихме и подготвихме План за действие за реиндустриализация 2014 г. - 2015 г. и Иновационната стратегия за интелигентна специализация.

През месец април 2014 бяха отпуснати 4,4 милиона лева за следните проекти – членство на България в Европейската космическа агенция със сумата от 2 600 000 лв., схема за трансфер на знания към предприятията (ваучерна схема) - 1 милион лева, създаване на Акселератор България в Силициевата долина, Калифорния САЩ със сумата 300 хил. лева, проект "ТЕХНОСТАРТ" за насърчаване на иновационната активност на студентите и току-що завършили висшето си образование млади хора, в това число български студенти в чужбина.

5. Управление на държавните предприятия
Преструктуриране и стабилизиране на "ВМЗ" ЕАД като са осигурени нови поръчки на стойност 75 млн. лв. Към момента в предприятието работят 2387 души, от които 341 нови работни места.
Стартирана е процедура за технологично и организационно преструктуриране на "Ел Би Булгарикум" ЕАД.

Държавата се намеси като регулиращ фактор при оздравяването на ключови предприятия за българската икономика. Водехме се от нашата увереност, че държавата може да помогне и, че когато пазарите не функционират, държавата може да бъде регулиращият фактор.

Доказателство за това е програмата за преструктуриране на "ВМЗ" ЕАД, чрез която бе избегнат фалит на държавното дружество и бяха осигурени нови поръчки в размер на 75 млн. лв. Към момента в предприятието работят 2387 човека, като са разкрити нови 341 работни места.

Реализира се и програма за преструктуриране и оздравяване на "Монтажи" ЕАД. Изплатени са в значителна степен дължимите възнаграждения и са погасени публичните задължения на дружеството в размер на милиони левове. Дружеството вече е пълноправен играч на пазара на обществените поръчки и се конкурира с най-големите частни предприемачи.

Стартирахме процедура за технологично и организационно преструктуриране на "Ел Би Булгарикум" ЕАД, в изпълнение на проект по ОП "Конкурентоспособност".

В зона "София - Божурище" се процедира изпълнението на проекта с немски инвеститор - "Бер-Хелла Термоконтрол" за проектиране и производство на контролни табла за автомобилни климатични системи, като строителството стартира през юли 2013 г. Очаква се да бъдат открити около 350 нови работни места и да бъдат инвестирани 42,5 млн. лева.

6. Концесии
За периода юни, 2013 г. - юли, 2014 г. 81,7 млн. лв. с ДДС събрани концесионни възнаграждения.
Усвоени 870 580 лв. от банкови гаранции на концесионери, неизпълняващи задълженията си.
Създадена постоянно действаща група по проблемите на незаконния добив.

В областта на концесиите основната ни цел бе защитата на интересите на държавата и гражданите. Ето защо извършихме цялостен анализ и контрол по изпълнението на концесионните договори за подземни богатства.

За периода юни, 2013 г. - юли, 2014 г. събрахме 81,7 млн. лв. с ДДС концесионни възнаграждения. Усвоихме 870 580 лв. от банкови гаранции на концесионери, неизпълняващи задълженията си.

Преустановихме практиката на забавяне на съгласуването на Годишни работни проекти, т.е. прекратихме възможността концесионерите да работят извън нормативните правила.

Създадохме постоянно действаща група по проблемите на незаконния добив, която има за цел да извършва проверки по сигнали за незаконен добив съвместно с НАП, ДАИ, Агенция Митници и МВР.

Разработихме проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, който е приет на първо четене от Народното събрание. С промените се въвеждат точно и пълно изискванията на Директива 2006/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС относно управлението на отпадъците от миннодобивните индустрии и за изменение на Директива 2004/35/ЕО.

Приехме и влезе в сила забавената три години Наредба за изискванията към обхвата и съдържанието на работните проекти за търсене и проучване на подземни богатства към Закона за подземните богатства. Липсата на регламентация досега беше довела до порочната практика да се бави представянето на работни проекти от страна на концесионерите, а администрацията да бави съгласуването.

7. Оперативна програма "Конкурентоспособност", 2007 – 2013 г.
В периода 1 юни 2013 г. – 31 юли 2014 г. сключените нови договори с бенефициенти са 780 на стойност 602 млн. лв.
Изплатени близо 523 млн. лв., което представлява над 57 % от общите плащания.
За 2013 г. бяха спасени 100 млн. лв. - констатиран риск от загуба на средства

Благодарение на оптимизираните процедури и ускорени процеси по разглеждане на междинни/финални отчети и извършване на плащания, само за периода 1 юни 2013 г. – 31 юли 2014 г. сключените нови договори с бенефициенти са 780 на стойност 602 млн. лв. (35,71% от общата стойност на сключените договори без средствата за финансови инструменти).

Към бизнеса и публичните бенефициенти ефективно бяха изплатени близо 523 млн. лв., което представлява над 57 % от общите плащания от 908 млн. лв. /без плащанията по Приоритетна ос 3 "Финансови ресурси", които са 683 млн. лв./ от началото на ОП "Конкурентоспособност".

За 2013 г. бяха спасени 100 млн. лв. - констатиран риск от загуба на средства поради неразплащането им във връзка с правилото "N+2/N+3" за 2013 г., като са положени сериозни усилия за спасяването на рисковите 120 млн. лв. за 2014 г., които няма да бъдат загубени при запазване на добрата организация на процесите.

ОП "Конкурентоспособност" е предпазена от спиране на средствата и/или финансови корекции, като в тази връзка беше прекратена последната процедура за Технологична модернизация и не бяха сключени договори. Европейската комисия е предупредена за взетото решение от Управляващия орган на ОПК.

Сред причините да се предприемат действията по прекратяването на тази конкретна процедура, са доброто управление и контрол на системите на ОПК, поради което навреме са констатирани слабостите и са взети нужните мерки за тяхното предотвратяване.

От началото на програмния период 2007 – 2014 г., по Оперативна програма "Конкурентоспособност" са обявени процедури за финансиране на проекти на обща стойност 113% от бюджета на програмата (2,272 млрд. лв). Сключени са над 3100 договори за финансиране на стойност 2,369 млрд. лв, което е над 104% от общия бюджет на ОП "Конкурентоспособност", като от тях са изплатени 1,591 млрд. лв. (908 млн. лв. за бенефициенти и 683 млн. лв. за финансови инструменти) към бенефициентите.

8. Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", 2014 – 2020 г.
Новата Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" е приета от Министерския съвет на 21 май 2014 г. и е изпратена за окончателно одобрение от службите на ЕК.
Избегнат е риск 2014 г. да бъде нулева. Подготвени са новите процедури, които да се обявят през 2014 г.

При встъпването си в длъжност, министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев оттегли от Брюксел, изготвената от предишното ръководство концепция на нова Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" 2014-2020 г. Концепцията не беше одобрена от представителите на бизнеса, асоциациите на МСП и всички други заинтересувани страни, защото се базираше основно на изграждане на големи инфраструктурни проекти – технологични паркове и на финансови инструменти.

След проведен широк кръг консултации с представителите на бизнеса е изготвена нова концепция, на база на която е разработена новата Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Проектът е разработен при спазване принципа на партньорство, като целта на новата оперативна програма е постигане на баланс между мерките, които имат бърз и непосредствен ефект върху бизнеса (напр. технологично обновление, въвеждане на международни стандарти и сертификация, интернационализация), и такива, които изискват по-дълъг период за постигане на определен резултат и по-големи инвестиции (инфраструктура за иновации и изследвания, развитие и внедряване на иновации).

Новата Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" е приета от Министерския съвет на 21 май 2014 г. и е изпратена за окончателно одобрение от службите на ЕК.

Ръководството предприе и необходимите действия по подготовка на нови процедури, които да обяви през 2014 г. по новата ОП "Иновации и конкурентоспособност", за да не реализира 0-ва година.

9. Политика за потребителите
Изготвени и приети промени в Закона за защита на потребителите.
Засилена е ролята на секторните регулатори (КРС, ДКЕВР, КФН).
През 2013 г. започна процедура за промяна на общите условия за работа с потребителите на електроразпределителните дружества и крайните снабдители.
Стартира изготвянето на Национална програма за финансово образование на потребителите на финансови услуги.
Подобрен и облекчен достъпът на българските производители до търговската мрежа на някои от големите търговски вериги.

По отношение на политиката за потребителите изготвихме и бяха приети промени в Закона за защита потребителите, с които се регулират договорите извън търговския обект, договорите от разстояние, подобрени са гаранциите по отношение на общата безопасност на стоките и услугите, облекчени са критериите за признаване на представителност на организациите за защита на потребителите.

Засилена е ролята на секторните регулатори (КРС, ДКЕВР, КФН) за защита на потребителите и подобряване на тяхната взаимна работа с Комисията за защита на потребителите.

През 2013 г. започна процедура за промяна на общите условия за работа с потребителите на електроразпределителните дружества и крайните снабдители, която е насочена изцяло в повишаване на правата на потребителите и постигане на равнопоставеност.

За първи път стартирахме изготвянето на Национална програма за финансово образование на потребителите на финансови услуги, като нейната цел е да се идентифицират проблемите, да се очертаят целевите групи и да се дефинират конкретните мерки и отговорни институции за реализирането им.

След проведения активен диалог на правителството с големите търговски вериги бе подобрен и облекчен достъпът на българските производители до търговската мрежа на някои от тях. /БГНЕС /