МИЕ: Предприехме мерки за стабилизиране на БГ енергетика

П о време на управлението на ГЕРБ дружествата в енергийния сектор работиха при изключително трудни пазарни и икономически условия, които доведоха до сериозни затруднения в сектора, чийто пик беше достигнат през първата половина на 2013 г. Това наложи да бъдат предприети спешни реформи от екипа на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев за спасяване на отрасъла.

През изминалата почти година, откакто Драгомир Стойнев беше начело на МИЕ, сериозен напредък беше отбелязан при реализацията на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ "Козлодуй", с която ще се диверсифицира българската ядрена енергетика – важно условие, което е в синхрон с политиката на ЕС в областта. Също така бяха предприети стъпки за ограничаване на високите цени на електричеството вследствие на дисбаланса, допуснат по времето на ГЕРБ, когато за по-малко от 2 години бяха пуснати в експлоатация над 1000 мегавата ВЕИ, произвеждащи изключително скъп ток, за който плащаше българския данъкоплатец и индустрия. Това сочи доклад на МИЕ.

1. КОНСТАТАЦИИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
Изпълнение на основна част от препоръките на ЕК, направени в края на май 2013 г. в посока либерализиране на пазара, диверсификация и реформи за стабилизиране на енергийната система.
Оспорване на препоръките на ЕК за разпродажба на държавни активи в енергетиката и за разформироване на БЕХ.
Прекратени са и две наказателни процедури за частично транспониране на Третия Енергиен Пакет.
През април 2013 г., по молба на служебния министър на икономиката и енергетиката Асен Василев, Европейската комисия чрез експерти на ГД "Енергетика" и ГД "Конкурентоспособност", проведоха две мисии за анализ на българския енергиен сектор. В резултат ЕК изготви анализ с констатации и препоръки, който отчита състоянието му преди съставяне на правителството на Пламен Орешарски и представлява насочващ документ за реформи на българския енергиен сектор. Констатациите от анализа показват следното:
Електроенергийният пазар в България следва хибридния модел - част от сделките за продажба на електрическа енергия се извършват по регулирани цени, а останалата част се търгува на либерализирания пазар по свободно договорени цени. Малкият дял на свободния пазар в България означава, че пазарните сигнали не могат правилно да изпълнят функциите си за осигуряване на ефективност на пазара.
Българската електроенергийна система в началото на 2013 г. има значителен свръх-капацитет. Това частично е причинено от икономическата криза и намаляването на вътрешното потребление и на износа, от една страна, а от друга от приетите със ЗЕ преференциални условия за изкупуване на електроенергията от възобновяеми източници.
Регулираната част на пазара е организирана така, че най-икономически ефективните централи не се диспечират първи. Вместо това има диспечиране на базата на регулирана квота и приоритетни цени, фиксирани от регулатора, които не са задължително свързани с произхождащите разходи.
Регулираната цена, на която НЕК ЕАД продава, е на принципа, базиран на средното ниво на различните цени на електрическата енергия, изкупена от различни производители. Въпреки това, в последните години се казва, че НЕК ЕАД оперира при нарастващ дефицит. Най-голяма част от загубите се дължи на различни компенсаторни механизми.
Допълнителните такси, които са дължими от износителите, поставят износа в по-неблагоприятно положение. Износът през първата четвърт на 2013 г. е паднал с 40% в сравнение със същия период на 2012 г.

Над 80% от препоръките на ЕК са изпълнени в рамките на една година. Прекратени са и две наказателни процедури за частично транспониране на Третия Енергиен Пакет за вътрешния енергиен пазар (2009/72/ЕС и 2009/73/ЕС).



2. СЪСТОЯНИЕ НА СЕКТОРА В ПЪРВО ПОЛУГОДИЕ НА 2013 Г.

Намаление на консумацията на електроенергия
Дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия по високи преференциални цени на регулиран пазар от централите "Ей и Ес 3С Марица изток 1" ЕООД и "КонтурГлобал Марица изток 3" АД и ВЕИ производители
Реален риск от скок на цената на електрическата енергия на регулирания пазар
Замразяване на износа на електроенергия с налагане на експортна такса в размер на 34,26 лв. през 2012 г.
Недалновидните решения за повишаването на дивидента от 50% на 80% от печалбата от всички дружества в групата на БЕХ

През последните години дружествата в енергийния сектор функционираха при изключително трудни пазарни и икономически условия, които доведоха до ликвидни затруднения в енергийния сектор, чийто пик беше достигнат през първата половина на 2013 г.
Бяхме свидетели на значителното и трайно намаление на консумацията на електроенергия, продиктувано от свитото потребление, вследствие на финансовата и икономическа криза, както и излизане от пазара на големи консуматори на електроенергия (Кремиковци). Това, обвързано със стремежа на групата за либерализиране на енергийния пазар в България, (клиентите на средно напрежение бяха прехвърлени на свободен пазар) наложи редуциране на квотата на НЕК ЕАД като обществен доставчик.
Реален риск за скок в цената на електрическата енергия на регулирания пазар с над 20% и преки негативни последствия върху домакинства и бизнес
В същото време трябваше да бъдат спазени ангажиментите на НЕК ЕАД за изкупуване на цялото количество ел. енергия и разполагаемост по дългосрочните договори с "Ей и Ес 3С Марица изток 1" ЕООД и "КонтурГлобал Марица изток 3" АД. Електрическата енергия, която подлежи на задължително изкупуване от двете централи, представлява близо 50% от общото потребление на този сегмент от пазара при цени със средно 40% над цената, по която НЕК ЕАД продава ел. енергия на регулиран пазар.
Задължителните ангажименти на НЕК ЕАД за приоритетно изкупуване на ел. енергия от ВИ по преференциални цени допълнително влошиха ликвидността на компанията, особено след като през 2012 г. ВИ централите достигнаха инсталирана мощност от 1 651 МВт. През периода 2009 г. – 2012 г. са въведени в експлоатация близо 80% от централите, използващи вятърна и слънчева енергия в страната. Средната преференциална цена на ВИ производителите е 3 пъти по-висока от цената, по която НЕК ЕАД продава ел. енергия на регулиран пазар.
Намаленото количество на потребена ел. енергия на местния пазар (4,26%, спрямо 2012 г.) не успя да се компенсира с ръст в износа, тъй като въведената експортна такса в размер на 34,26 лв. през 2012 г. практически замрази българския износ.
В резултат само на по-горе изложеното, отражението във финансов аспект за НЕК ЕАД е загуба от 197 млн. лв.
Значително редуцираният износ през първата половина на 2013 г. и тенденцията на спад в консумацията на електроенергия, в условията на значително нарастване на мощностите подлежащи на задължително изкупуване, принуди ЕСО ЕАД да наложи ограничения в диспечирането на много мощности на минимален товар (АЕЦ и ТЕЦ), за да спазва ангажиментите си по дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия (ВИ, ВЕКП, "Ей и Ес 3С Марица изток 1" ЕООД и "КонтурГлобал Марица изток 3" АД).
Негативно влияние върху състоянието на всички дружества в групата на БЕХ оказаха недалновидните решения относно повишаването на дивидента от 50% на 80% от печалбата, както и въведеното през 2012 г. 100% отчисление върху неразпределената печалба от минали години. Това доведе до увеличение на отчисления дивидент от дъщерните дружества от 37,9 млн. лв. през 2009 г. до 539,0 млн. лв. през 2012 г. Негативният ефект от увеличения дивидент е в размер на 181,0 млн. лв., внесени от БЕХ ЕАД.
Никой обаче не съобрази, че "неразпределена печалба" не означава наличие на свободни парични средства. В резултат на което, това необмислено и необосновано решение доведе до увеличаване на вътрешногруповата задлъжнялост с 284,9 млн. лв., т.к. БЕХ ЕАД внесе сумите без да ги е получил от дъщерните дружества.
Само платеният през 2013 г. дивидент от БЕХ ЕАД беше в размер на 205,9 млн. лв.
Голяма тежест върху ликвидното състояние на дружествата в енергийния сектор оказват и непогасените задължения на Топлофикация – София ЕАД към Булгаргаз ЕАД за закупен природен газ, цедирани към БЕХ ЕАД, надвишаващи 550 млн. лв. Не е редно цялата вина за проблемите на дружествата да се хвърля върху регулатора, тъй като големите проблеми на дружеството, собственост на столична община, не идват от недалновидни решения на регулатора, а от факта, че за разлика от частните топлофикации (където събираемостта от крайните клиенти е над 90%) събираемостта на Топлофикация София ЕАД е в рамките на около 50%.
НЕК ЕАД - НЕК ЕАД беше поставена в ситуация, в която има ангажимент приоритетно да изкупува все по-големи количества (поради нарастването на присъединените ВИ производители) ел. енергия на високи цени, която впоследствие да продава на постоянно свиващия се регулиран пазар. Натрупаният финансов дефицит в резултат на изкупуването на електроенергия от ВИ и ВЕКП е в размер на 435,0 млн. лв., а допълнителните разходи, предизвикани от закупената, но нереализирана разполагаемост от ТЕЦ-овете с дългосрочни договори, е в размер на 340,0 млн. лв. В същото време нямаше възможност да компенсира нарасналите разходи с приходи от свободен пазар, поради високата експортна такса и неконкурентните цени, по които се налагаше да продава. Предвид факта, че българските домакинства отделят по-голям дял от разполагаемия си доход за плащане на сметки за електричество в сравнение с останалите страни в ЕС, нямаше как да се очаква всички затруднения да се решат чрез повишаване на цената на енергията за битовите потребители.
Приоритетното диспечиране на инсталации (ВИ, ВЕКП ТЕЦ МИ 1 и 3), принудиха ЕСО ЕАД да наложи ограничения на производството на ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД и АЕЦ Козлодуй ЕАД. Загубите само на АЕЦ Козлодуй ЕАД вследствие на ограниченията възлизат на 55,0 млн. лв.
Състоянието на ЕСО ЕАД също беше влошено поради факта, че намалението на работата на централите доведе до по-ниски приходи от такса достъп в размер на над 90,0 млн. лв. в сравнение с 2012 г. Значителният спад в износа на електрическа енергия пък го лиши от реализиране на приходи от предоставяне на трансграничен капацитет.
Намаленото производство на електроенергия от ТЕЦ-овете в комплекс Марица Изток доведе и до неизпълнение на прогнозните заявки към Мини Марица Изток ЕАД (ММИ ЕАД) за енергийни въглища от електроцентралите. Това от своя страна резултира в намаляване на производството на въглища в ММИ ЕАД, като отчетеният добив на дружеството за първите три месеца на 2013 г. бяха 5 884 хил.т. В същото време актуализираната прогноза за годишен добив на въглища беше намалена до безпрецедентно ниско ниво от 23 285 хил. т. Дружеството не успя да подготви необходимата откривка и подложи на риск осигуряването на сигурността на бъдещите доставки на лигнитни въглища. Същевременно специфичната дейност на дружеството, налага годишно да се заделят над 100,0 млн. лв. нужни за инвестиции и ремонти.
Не малка тежест върху дружествата в енергийния сектор оказват и постоянно нарастващите непогасени задължения на Топлофикация София ЕАД към Булгаргаз ЕАД за закупен природен газ, цедирани към БЕХ ЕАД и надвишаващи 550,0 млн. лв. Това от своя страна причинява системни затруднения на газовия доставчик при разплащането на своите задължения по договорите за доставка, както и при нагнетяването на необходимите количества природен газ в ПГХ Чирен.

3. ПРЕДПРИЕТИ МЕРКИ ЗА СТАБИЛИЗИРАНЕ НА СЕКТОРА
Намалено с 50% задължението за закупуване на студен резерв
Цената на НЕК ЕАД, в качеството му на обществен доставчик беше повишена до 114,30 лв./МВтч.
Експортната такса беше намалена от 34,26 лв./МВтч на 6,91 лв./МВтч.
Цената на въглищата в Мини Марица Изток 2 бе повишена от 71,50 лв./ТУГ на 75,00 лв./ТУГ, а през 2014 г. от 75,00 лв./ТУГ на 77,00 лв./ТУГ.
БЕХ записа успешна облигационна емисия, с падеж ноември 2018 г. в размер на 500 милиона евро
Разделяне на НЕК ЕАД в ЕСО ЕАД
Стартираха Балансиращ пазар и Борсов пазар на електрическа енергия
С влизането в сила на новия регулаторен период от месец август 2013 г. с решение на Министъра на икономиката и енергетиката беше намалено с 50% задължението за закупуване на студен резерв от производители на електроенергия, което допълнително оптимизира разходите в електроенергийната система, без да се застрашава нейната сигурност. Намалението е от 1040 МВт на 500 МВт.
Цената на НЕК ЕАД, в качеството му на обществен доставчик беше повишена до 100,43 лв./МВтч за регулаторния период 2013/2014 г. и до 114,30 лв./МВтч зарегулаторния период 2014/2015 г.
Експортната такса беше намалена от 34,26 лв./МВтч на 6,91 лв./МВтч.
Беше въведено ограничение на обема на изкупуваната по преференциални цени електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин.
Влошената ликвидност на Мини Марица Изток ЕАД и необходимостта от финансов ресурс наложи да се направи преглед на утвърдената през 2010 г. продажна цена за лигнитни въглища и от 01.09.2013 г. тя бе повишена от 71,50 лв./ТУГ на 75,00 лв./ТУГ. Цената бе допълнително увеличена през 2014 г. от 75,00 лв./ТУГ на 77,00 лв./ТУГ.
През октомври 2013 г. БЕХ ЕАД успешно приключи предварителното записване на облигационна емисия, с падеж ноември 2018 г. в размер на 500 милиона евро. След срещи с инвеститори във Франкфурт, Мюнхен, Лондон и Виена бяха подадени заявления в размер на над 1,2 милиарда евро, с което емисията бе презаписана 5 пъти.
С приемането на Националния план за инвестиции и съответните нормативни документи по неговото прилагане през първите четири месеца на 2014 г. ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД успя да получи 3 931 881 бр. безплатни квоти за емисии на парникови газове от вида EUA.
В края на 2013 г. със свое решение ДКЕВР разреши прехвърлянето собствеността на електропреносната мрежа от НЕК ЕАД в ЕСО ЕАД и издаде на дружеството лицензия за пренос на електроенергия. В началото на 2014 г. прехвърлянето на активите, свързано с преноса към ЕСО ЕАД, е вписано в Търговския регистър.
През юли 2013 г. бяха приети нови Правила за търговия с електрическа енергия, в резултат, на което се ускори процеса по стартиране на Балансиращ пазар и Борсов пазар на електрическа енергия.
БЕХ ЕАД предприе действия по организиране на борсова търговия на електрическа енергия в България, и през март 2014 г. ДКЕВР издаде лиценз за борсов оператор на електрическа енергия на дружеството "Българска независима енергийна борса" ЕАД (БНЕБ) ЕАД, което е част от структурата на БЕХ ЕАД. Очакванията са борсовият пазар да стартира в началото на 2015 г.
От 1 юни 2014 г. стартира балансиращ пазар на електроенергия, операриан от ЕСО ЕАД.
Промени в регулаторната рамка - през втората половина на 2013 г. бяха направени изменения и допълнения на Закона за енергетиката, които отразяват настъпилите промени в пазара на електрическа енергия в страната, а именно увеличението на дела на свободния пазар, с включването на клиентите присъединени на СН, както и промените свързани с ценообразуването на електрическата енергия, отнасящи се до отпадане на съществуващите "добавки" към цената за пренос и справедливо разпределение на тежестта на разходите за т.н. "задължения към обществото" (ВЕИ, ВЕКП, Дългосрочни договори), между свободния и регулирания пазар. Също така със заповед на Министъра на икономиката и енергетиката наполовина беше намален изкупуваният от централите "студен резерв" от 1040 МВт на 500 МВт, което допълнително оптимизира разходите в електроенергийната система, без да се застрашава нейната сигурност.

4. ПОСТИГНАТИ РЕЗУЛТАТИ
Потвърждаване на дългосрочния кредитен рейтинг на БЕХ ЕАД "ВВ+" със стабилна перспектива за развитие.
Намалението на мощностите студен резерв от 1040 МВт на 500 МВт спести разходи за обществото в размер на над 60 млн. лв.
Намаляване на планираните загуби на НЕК ЕАД от 344 млн. лв. до 132 млн. лв. през 2013 г.
Увеличение на продажбите на ел.енергия и увеличение на приходите за първо тримесечие на 2014 г. с над 29 млн. лв за АЕЦ "Козлодуй".
Мини Марица Изток ЕАД отчита ръст на приходите от продажба на лигнитни въглища с близо 10,0 млн. лв.


В резултат на увеличението на продажната цена на НЕК ЕАД, в качеството му на обществен доставчик на 100,43 лв./МВтч. от 01.01.2014 г. се очаква до края на регулаторния период 30.06.2014 г. дружеството да реализира по-високи приходи от продажби на регулиран пазар в размер на около 74 млн. лв.
След влизането в сила на промените в Закона за енергетиката, свързани с намаляването на таксата за износ на електрическа енергия, се наблюдават следните положителни тенденции:
Реализиране на допълнителни приходи за НЕК ЕАД през 2013 г. от свободния пазар в размер на 48 млн. лв. благодарение на нарастването на продадените количества електроенергия. За първите седем месеца на 2013 г. бяха изнесени 1 957 976 МВтч електроенергия, а след намаляването на експортните такси, за периода август-декември 2013 г. износът достигна до 4 241 006 МВтч.
Намалението на мощностите студен резерв от 1040 МВт на 500 МВт закупувани от производители на електроенергия спести разходи за обществото в размер на над 60 млн. лв.
Отчетеният през 2013 г. от Мини Марица Изток ЕАД ръст на приходите от продажба на лигнитни въглища в резултат на повишението на цената през същата година е близо 10,0 млн. лв. Очакваните допълнителни приходи от продажби след повишението на цената до 77 лв./ТУГ възлизат на около 7,5 млн. лв само за оставащите месеци на 2014 г.
Въведеното ограничаване на обема на изкупуваната по преференциални цени електрическа енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин ще доведе до намаляване на разходите на НЕК ЕАД с близо 40 млн. лв. на година.
Като резултат от участието на НЕК ЕАД в балансиращия пазар, чрез ВЕЦ и ПАВЕЦ се очаква компенсиране на част от разходите за ПАВЕЦ за около 30-35 млн. лв. и реализиране на приходи от балансираща енергия от ВЕЦ за около 100 млн. лв. на година.
Увеличаване на натоварването на производствените мощности в комплекса "Марица изток"
За АЕЦ Козлодуй ЕАД ефектът от намалените експортни такси е:
Увеличение на продажбите на ел.енергия за 2013 г. в размер на 413 125 МВтч (27,5% спрямо 2012 г.), което намира отражение в увеличение на приходите с над 25 млн. лв. (24,5% спрямо 2012 г.)
увеличение на приходите за първо тримесечие на 2014 г. с над 29 млн. лв., което представлява ръст от 156% в сравнение със същия период на миналата година (от 18 582 хил. лв. на 47 629 хил. лв.)
Процесът на разделяне на ЕСО ЕАД и НЕК ЕАД във връзка с прилагането на изискванията на Третия енергиен либерализационен пакет на ЕС и произтичащата от това необходимост от разделянето на активите и прехвърляне на собствеността по пренос на електрическа енергия от НЕК ЕАД към независимия преносен оператор, се осъществи изключително посредством съвместните усилия на експерти от БЕХ, НЕК ЕАД и ЕСО ЕАД, без да бъдат ангажирани външни консултанти, като по този начин бяха спестени над 2 млн. евро. Спестени са и глоби в размер на 8 500 евро на ден при неизпълнение на директивата на Европейската Комисия.
Извършените плащания към консултантите преди договорът с тях да бъде прекратен бяха на стойност 1,96 млн. евро без да бъде постигнат желаният резултат.
Промените в регулаторната рамка бяха оценени положително от международната кредитна агенция Fitch, според която промените ще доведат до по-висока рентабилност на групата на БЕХ през втората половина на 2014 г.
От началото на 2013 г. БЕХ ЕАД има присъден кредитен рейтинг от международната рейтингова агенция Fitch и състоянието на групата е обект на мониторинг от страна на агенцията. Последният доклад беше публикуван преди няколко дни и основните точки по него са:
Потвърждаване на дългосрочния кредитен рейтинг на БЕХ ЕАД "ВВ+" със стабилна перспектива за развитие.
FitchRatings оценява ликвидността на групата в средносрочен план като достатъчна.
Задлъжнялостта на БЕХ ЕАД и дъщерните дружества е в рамките на приемливите нива и не се очакват проблеми с обслужването й.
Като благоприятно, агенцията отчита намаления размер на капиталовите разходи и стремежа към подобряване на финансовите резултати от дейността, включително и адекватните усилия за доброто управление на ликвидността в групата.
Поставена е положителна оценка на мениджмънта на БЕХ ЕАД за постигнатата диверсификация относно ефективното управление на паричните наличности на групата и намаляването на риска от концентрация на средства в една финансова институция.
Отбелязан е и постигнатият напредък по отношение на либерализацията на пазара на електроенергия чрез увеличаващия се дял на пазарно-ориентирано ценообразуване в сектора. Позитивно е оценена стратегията на групата за привличане на финансиране, свързана и с успешното пласиране на облигационната емисия.
Облигационната емисия, която БЕХ ЕАД пласира през изминалата година осигури паричен ресурс в размер на 973,4 млн. лв. Той беше използван за стабилизиране на дружествата и подпомагане на развитието на енергийния сектор като цяло.
Повишението на приходи от продажби, следствие на ръста в добива на въглища и новата продажна цена на продукцията доведоха до стабилизиране на състоянието и паричния баланс на Мини Марица Изток ЕАД. Това спомогна предприемането на конкретни действия по реализирането на инвестиционни и ремонтни програми на дружеството.
Непрекъснатата експертна и финансова подкрепа от страна на БЕХ ЕАД към НЕК ЕАД заедно със законовите и регулаторните промени, направени след втората половина на 2013 г. доведоха до силно намаляване на предвидения отрицателен резултат на НЕК ЕАД от 334 млн. лв. на 133 млн. лв. през 2013 г.
Въпреки вложените усилия от страна на МИЕ и БЕХ ЕАД за реализирането на промените, целящи стабилизирането на НЕК ЕАД, наличието на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия от ТЕЦ, както и договори с преференциални цени води до натрупване на отрицателен финансов резултат за НЕК ЕАД. Преодоляването на тези негативни фактори е предизвикателство пред ръководството на БЕХ ЕАД, за които ще се търси подкрепа и от страна на МИЕ.

5. ПРОЕКТИ
Изпълнени строително-монтажни работи по наземната част на българо-румънската връзка на територията на България
Избран е изпълнител на проект "Проектиране, упражняване на авторски надзор и консултантски дейности на строеж "Междусистемна газова връзка България – Сърбия на българска територия".
Изготвена и приета екологична оценка съгласно Закона за опазване на околната среда за изграждането на междусистемната газова връзка с Гърция.
Стартират реални действия за изграждането на междусистемна газова връзка България - Турция - подписан е Меморандум за разбирателство и започна работа по предварително предпроектно проучване, в рамките на което да бъдат уточнени техническите аспекти на проекта и неговите финансови параметри
Ремонти и разширения на съществуващата вътрешна газопреносна система на България.
Разширение на газохранилището в Чирен.

Междусистемна връзка България - Румъния
Проектът се изпълнява съвместно от "Булгартрансгаз" ЕАД и "Трансгаз" С.А., съгласно подписан Меморандум за разбирателство на 01.06.2009 г. Реверсивната междусистемна връзка е с обща дължина 25 км, от които 15 км на българска територия, 7,5 км на румънска територия и 2,5 км подводен преход през р. Дунав.
Максималният капацитет на интерконектора е 1,5 млрд. м3/г (в посока от Р. България към Румъния), а минималният - 0,5 млрд.м3/г. (в посока от Румъния към Р. България).
На българска територия, строително-монтажните работи по наземната част на газопровода и ГИС Русе са изпълнени. Предстои да бъде приет от Държавна приемателна комисия.

Междусистемна връзка България – Сърбия
По инициатива на МИЕ е активирана работата със сръбската страна.
Избран е изпълнител на проект "Проектиране, упражняване на авторски надзор и консултантски дейности на строеж "Междусистемна газова връзка България – Сърбия на българска територия". В процес е сключване на договор за предварително археологическо проучване по трасето в българския участък.

Междусистемна връзка Гърция - България
За газопровода е изготвена и приета екологична оценка съгласно Закона за опазване на околната среда (ЗООС). При изготвяне на оценката е извършено 4-сезонно наблюдение на околната среда в територията на трасето. В момента в процес на приемане са изготвения ПУП и работен проект съгласно разпоредбите на ЗУТ. С Решение на Европейската комисия C(2010)5813, изменено със решение C(2012) 6405, за проекта е определено съфинансиране на стойност 45 милиона евро по Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ). Срокът за въвеждане в експлоатация, при липса на усложнения е втората половина на 2016 г.

Междусистемна връзка България – Турция

Междусистемната връзка България – Турция (ITB) е проект за развитие на междусистемната свързаност на мрежите на "Булгартрансгаз" ЕАД и Боташ - Турция, чрез който да се осигури възможност за доставка на количества природен газ до българската газопреносна система от всички настоящи и бъдещи входни точки и източници на турската газопреносна мрежа, оперирана от Боташ, в т.ч. азербайджански природен газ, LNG доставки от съществуващите терминали в Турция или други, като същевременно се повиши и капацитетът за пренос на природен газ в посока от България към Турция. Проектът е част от приоритетния Южен газов коридор.
На 28 март 2014 г. е подписан Меморандум за разбирателство относно проекта за изграждане на междусистемна газова връзка България - Турция между ресорните министерства на България и Турция, с който стартира нова фаза от изпълнението на проекта. В изпълнение на Меморандума е създадена съвместна работна група по проекта, в която от българска страна участват: "Булгартрансгаз" ЕАД, "Български енергиен холдинг" ЕАД, "Булгаргаз" ЕАД, представители на Министерство на икономиката и енергетиката. Задача на съвместната група е да подготви предварително предпроектно проучване, в рамките на което да бъдат уточнени техническите аспекти на проекта и неговите финансови параметри.

Разширение на съществуващата газопреносна инфраструктура
По време на управлението на правителството Орешарски, бяха извършени редица ремонти и разширения на съществуващата вътрешна газопреносна система на България.
В процес на изграждане е газопровод високо налягане от Добрич до Силистра и АГРС "Силистра".
Разработен е проект за разширение на ПГХ "Чирен", като същия е обявен за проект от "общ интерес", съгласно Регламент (ЕС) 347/2013, в публикувания от Европейската комисия на 14 октомври 2013 г. списък с проекти от "общ интерес" за ЕС.
Извършени са ремонтни работи в газопроводен участък от очистно съоръжение "Беглеж" до очистно съоръжение "Нови Искър", реализиран е проект за постоянен двупосочен капацитет в съществуващата междусистемна точка на свързване между България и Гърция (Кула/Сидирокастро).
Същевременно беше продължена съвместната работа между МИЕ и Алианса на страните донори – Лондон и ЕБВР, като бяха подписани проекти, които ще се съфинансират от страните донори и ЕБВР, в размер на 80 млн. евро, в т.ч. газификация на Пирдоп, Копривщица, Банско и Разлог, газификация на битови абонати, подмяна на минно оборудване в комплекса "Марица Изток", разширение на системата за управление на ЕЕС и др.

Южен поток
МЕИ и БЕХ извадиха проекта от точката на замръзване и постигнаха голям напредък с преговорите с руската страна. Беше даден реален старт на проекта.
В същото време българската страна бе изключително активна в работата по проекта в рамките на ЕК по изчистване на съществуващите регулаторни въпроси пред осъществяването му. Даването на мандат на ЕК да преговаря с руската страна за статута на газопровода на територията на ЕС в голяма степен ускори преговорите по проекта.
България стана основен партньор в коалицията от европейски държави, стоящи зад проекта заедно с: Австрия, Италия, Унгария, Словения, Хърватия и Гърция.
Българската страна и МИЕ в частност реагира в съкратени срокове на стартиралата от Европейската комисия наказателна процедура относно начина на формиране на проектната компания "Южен поток – България" и провеждането на тръжните процедури по проекта Южен поток и защити решения и действия, предприемани от правителствата на Сергей Станишев и Бойко Борисов. В резултат на проактивните действия на МИЕ е осигурен активен работен диалог с представители на ЕК по затваряне на всички нерешени въпроси относно реализацията на газопровода на българска територия.
Основно предимство на "Южен поток" за България е диверсификацията на маршрута, като по този начин се избягват потенциални проблеми с една или друга транзитираща държава, но алтернативното трасе може да бъде от полза и при аварии, природни бедствия или терористични атаки. Допълнително се засилва геополитическата роля на страната ни, ставайки партньор от първостепенна важност не просто за Русия, но и за всички останали страни по трасето.
Газопроводът "Южен поток" ще осигури инвестиции от 3 млрд. евро в България, а бюджетът ще получи данъчни постъпления и транзитни плащания, освен това газопроводът "Южен поток" ще подобри енергийната инфраструктура на България и ще даде тласък за развитие на индустрията, а в социален аспект ще осигури 5 000 работни места. Един от важните социални ефекти е и подобряването на социалната инфраструктура в общините, през които преминава газопроводът, включително и намаляване на стойността на транспортиране на общата цена на газа за крайните потребители.

7-ми блок на АЕЦ "Козлодуй"
Взето е Решение на Министерския съвет за започване на преговори с "Уестингхаус Електрик Къмпани" ЛЛС за структуриране и финансиране на проект за изграждане на 7 блок в АЕЦ "Козлодуй" по технология АР-1000 на Westinghouse Electric.
Потвърдени са постигнатите договорености в рамките на преговорите по условията на Акционерно споразумение между АЕЦ "Козлодуй" – Нови мощности ЕАД, АЕЦ "Козлодуй" ЕАД и "Уестингхаус Електрик Къмпани" ЛЛС по проекта "Изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй".
Одобряване от следващото правителство ще бъде условие Акционерното споразумение между АЕЦ "Козлодуй" – Нови мощности ЕАД, АЕЦ "Козлодуй" ЕАД и "Уестингхаус Електрик Къмпани" ЛЛС по проекта "Изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй" да влезе в сила. Това постановява решение от заседание на Министерски съвет от 30 юли 2014 г., на което бе одобрен доклад на министъра на икономиката и енергетиката във връзка с подготовката му.
Проектът за изглаждане на нова ядрена мощност – 7 блок на АЕЦ "Козлодуй" е стъпка към диверсификация в ядрената енергетика. Той ще създаде условия и възможности за развитие на ядрената енергетика и ключови проекти в сектора в бъдеще.
Очаква се в процеса на строителство да бъдат разкрити 20 000 преки и косвени работни места, както и да бъде създадена постоянна работа за над 1000 български инженери, енергетици и техници. /БГНЕС
/