ЕЦБ - Банка Шизофрения

Е вропейската централна банка (ЕЦБ) пое надзора над 120-те най-важни банки в еврозоната - една задача, която всъщност няма нищо общо с правомощията на ЕЦБ.

Откакто стана известно, че пазителите на стабилността в еврозоната ще придобият и нови, надзорни функции, икономистите не спират да предупреждават за риска от въвличане на ЕЦБ в конфликт на интереси. Мандатът ѝ на надзорник може да започне да влияе на решенията ѝ относно паричната политика, а това неизменно ще я затрудни при изпълнението на основното ѝ задължение - да брани ценовата стабилност.
Мнозина веднага ще опонират, че това тук е някакъв типично германски спор - сух и академичен. Защото е факт, че към момента никъде в еврозоната няма заплаха за ценовата стабилност. Факт е също така, че откакто плащаме с евро, ЕЦБ успява да поддържа неговата стабилност. При това тя се справя с тази задача много по-добре, отколкото навремето Дойче Бундесбанк с германската марка.
Защо тогава се води този спор? И защо се настоява паричната политика да бъде разделена от банковия надзор? Много просто: защото тук не става въпрос за някакви чисто академични разногласия, а за реална опасност, която произтича от предварително програмирания конфликт на интереси между надзорните и пазителските функции на ЕЦБ.
В качеството си на емисионна банка ЕЦБ трябва да стимулира търговските банки да разширяват кредитирането на европейската икономика, тъй като това дава допълнителен импулс на конюнктурата в еврозоната. От друга страна, в ролята си на надзорник ЕЦБ е длъжна да следи дали банките имат достатъно собствен капитал, тоест - дали поддържат в разумни граници съотношението между собствен капитал и риск. Което е постижимо само ако работят с по-малък риск. А това означава: рестриктивен подход при кредитирането. Класически пример за конфликт на интереси! Има и още нещо: всяко решение на ЕЦБ, свързано с повишаване или намаляване на лихвите за рефинансиране, се отразява пряко върху приходите на банките, контролирани от ЕЦБ в качеството ѝ на надзорник.
Паричната политика се определя от Съвета на ЕЦБ във Франкфурт. На редовните си заседания членовете му ще продължат да се изживяват основно като пазители на стабилността в еврозоната. А в новата си роля на надзорници ще влизат на специални извънредни заседания. Тоест - на тези заседания ще ходят същите хора от Съвета на ЕЦБ, само че вече предрешени като надзорници. Що за хрумване само!
С две думи: в случая си имаме работа с нещо като "Банка Шизофрения". ЕЦБ твърди, че двата стълба - на банковия надзор и на паричната политика - няма да се докосват. Само върховете им щели да се събират в една точка. И тъкмо тук се крие проблемът. Защото е добре известно, че рибата се вмирисва откъм главата. /ДВ
/