Директорът на Европейската ЦЕРН пристига у нас

Н а 13 октомври служебният министър на образованието и науката Румяна Коларова и генералният директор на Европейската организация за ядрени изследвания ЦЕРН Ролф Хойер ще открият изложба, посветена на 60-годишнината от създаването на Европейската организация за ядрени изследвания ЦЕРН и 15-годишнината от пълноправното членство на България в организацията, съобщиха от Министерството на образованието и науката (МОН).

Изложбата ще бъде открита в 11:00 часа в Националния музей "Земята и хората". Събитието е организирано от МОН и Софийския университет "Св. Кл. Охридски" със съдействието на Националния музей "Земята и хората" и София Тех Парк. Изложбата е посветена на миналото, настоящето и бъдещето на ЦЕРН, българското присъствие в различните изследователски и образователни програми и новите перспективи за научно сътрудничество и технологичен трансфер пред българските научно-изследователски институции и българския бизнес. На откриването ще бъде генералният директор на ЦЕРН проф. Ролф Хойер, служебният министър на МОН доц. Румяна Коларова и ректорът на СУ "Св. Кл. Охридски" проф. Иван Илчев. Съвместна пресконференция ще започне след откриването на изложбата в 12:00 ч., в хотел "Хилтън" в столицата.
Изложбата ще остане отворена всеки ден до 30 октомври 2014 г. от 10:00 до 17:00 часа. Два пъти дневно - в 11:00 и 15:00 часа, са предвидени лекции по актуални теми от разностранната изследователска дейност на ЦЕРН в областта на фундаменталните изследвания и техните приложения, а също така и прожекции на филмите "4% Вселена" и "Ловци на тъмна материя".
Европейската лаборатория по физика на елементарните частици е открита през 1954 г., а проектът за Големия адронен колайдер (LHC) направи ЦЕРН световен лидер в областта на изследванията на физиката на елементарните частици. Организацията развива редица образователни програми със свободен достъп до научната информация, а създаденият в лабораторията й World Wide Web промени развитието на обмена на информация и знания.
В ЦЕРН членуват 21 страни, сред които е и България, която получи пълноправно членство на 11 юни 1999 г. Организацията има протоколи за сътрудничество с още 40 държави като отдавна е надхвърлила формалните си граници и от европейска се е превърнала в световна лаборатория с 2300 постоянни сътрудници, 1000 стипендианти и близо 11 000 асоциирани изследователи от над 100 националности от цял свят.
Връзките на българската наука с ЦЕРН датират още от 60-те години на миналия век, когато са първите посещения на български учени там. Контактите се активизират през 80-те години, когато голяма група физици и инженери се включва в конструирането и експлоатирането на един от детекторите на LEP. Тогава за първи път се поставя въпросът България да кандидатства за пълноправно членство.
Приносът от участието на българската наука в ЦЕРН се изразява в интеграция и сътрудничеството на българските учени при изследване структурата на материята; полезно влияние на развитието на много научни области у нас като физика на високите енергии, ядрена физика, информатика, електроника, медицина и др.; възможност за перспективна и интересна работа за много млади учени и инженери; достъп до уникална научна инфраструктура и извършване на изследвания на най-високо световно равнище; възможност за трансфер на know-how за разработване или адаптиране на нови технологии. Към 2010 г. резултатите от изследванията, провеждани в ЦЕРН, се публикуват в най-реномираните научни списания в света. Българските изследователи имат над 330 публикации, които са цитирани над 7300 пъти.
Принос в изграждането на установките в ЦЕРН има и българската индустрия. За периода от февруари 1999 до март 2012 г. български предприятия са получили поръчки лабораторията на обща стойност над 14 милиона швейцарски франка. Тези предприятия са от областите на тежкото машиностроене, електрониката и информационните технологии, индустриалните услуги и строителството. Така възвръщаемостта на средствата от членски внос на България от участие в търговете на ЦЕРН е над 50%. /БГНЕС /