Т я е талантлива, музикална, вдъхновена, усмихната и много лъчезарна. Сърцето ѝ е пълно с добрина, а в мислите ѝ завинаги ще бъде запечатан ароматът на топло мляко и препечена на котлон филийка хляб.
Познахте ли кое е момичето в нашата галерия?
Тя е Белослава!
Меломаните я познават с богат репертоар и песни като "Искам с теб", "Слушай ме", "Всяка година по същото време" (дует с Орлин Павлов), "Където си ти" и много други.
Като малка тя е била тихо, спокойно и притеснително дете, а днес е горда майка, която възпитава (заедно със съпруга ѝ Евгени) дъщеря си Божидара в това да има и дава любов.
Срещаме се с Белослава по повод една чудесна кампания, зад която застава заедно с Йордан Йовчев - операция "Жълти стотинки", която цели всички ние да помогнем с малко, но значещо много, на младежи без дом.
Националната дарителска кампания стартира през 2010 г., а целта ѝ е да набира средства за различни социални каузи, като дава възможност на всеки човек да помогне с малки суми по свой избор.
Всеки може да помогне, като дари своето ресто от дребни монети или друга сума по избор в специално изработените за целта касички в магазините на VIVACOM и партньорските обекти. В края на кампанията телекомът удвоява събраните в търговските му обекти средства, а всеки партньор дава своя принос към каузата.
Дарения за кампанията могат да се направят и чрез SMS на кратък номер 17 777 с текст DMS DOM (1 лв*.), обаждане на 0 900 5 11 15 (1 лв.), банков превод по сметка IBAN BG26RZBB91551005874084 или през сайта на фондацията. *1,20 лв. за предплатени услуги.
А какво каза самата Белослава за жълтите стотинки, безценните детски спомени и колко много значи да помагаме - вижте в интервю на певицата с Наталия Такова-Мазгарева от Vesti.bg:
- Нека те върна назад във времето. Разкажи ми за твоето детство – в каква среда израсна?
- Имам щастието да израсна в едно изключително семейство. Семейство, пълно с личности и индивидуалисти. Израснах на една от най-красивите улици в София, малка, китна и тиха (ул. "Шейново"), на която в моето детство имаше само две коли. Там живеех с моите баба и дядо, тъй като професиите на майка ми и баща ми не им позволяваха да имат цялото време на света за мен. Затова пък като си отивах при тях, беше шумно, вкусно, забавно, пълно с гости и хубава музика. Имах безгрижно и пълно с обич към мен детство.
- А ти какво дете беше?
- Бях тихо, спокойно и притеснително дете. Често си играех сама и помагах на дядо в кухнята, когато правеше вечерята, или на баба, когато печеше торта. Може би именно този домашен уют, взет заедно с вкуса на мама, е изградил любовта ми към кулинарията.
- Кой е най-яркият ти спомен от това време, който е белязал по някакъв начин личностното ти изграждане?
- Тогава много често ми се налагаше да чакам мама след училище в театъра или в радиото, където имаше и радиотеатър. Животът там е пълен с духовни, топли и интелигентни, хора, с които си говорех, играех и никога не ми е било скучно, особено в гримьорните между гримовете и перуките.
- А кой е ароматът, който и до днес те връща с усмивка в онези години?
- Ароматът, който ме връща в детството, е уханието на топло мляко и препечена на котлона филийка с масло и сирене... особено в неделните сутрини.Тази миризма и сега ме пренася в детствовото ми.
- Какви хора са родителите ти?
- Мама е актриса и е най-топлият, дълбок и красив човек. Тя обича, прегръща, готви, играе, създава уют, тя е слънце. А татко е красив, умен, буден, строг като истински татко и двамата много, много, много ме обичат!!! Ние много се обичаме. Всеки понеделник вечеряме заедно каквото и да става.
- В какви качества смяташ, че са те възпитали и кой е най-ценният съвет, който си получавала от тях?
- Най-истинското, което съм научила и изпитала през годините от мама и татко, е да обичам и ако е дал господ, да бъда обичана!
- А ти какъв родител си?
- Аз също вярвам, че всичко се постига само с добро. Ние с Евгени (съпругът ми) възпитахме Божидара в тотална и безрезервна обич, много дълги и съзерцателни разговори, подкрепени от примерa на нашия живот, в който има и труд, и безсънни нощи, и добри приятели, и впечатляващи дестинации по света и у нас, и с една дума мноооого ЛЮБОВ!
- В какво се опитваш да предадеш от опита и ценностите си на детето си?
- Не се опитвам да ѝ предам нещо конкретно. Мисля, че най-доброто възпитание, е в примера, който мога да дам с живота, който водя. Просто, точно и ясно... тя си знае какво да отсее. Вярвам ѝ!
- Какво си представяш като сума, когато чуеш израза „жълти стотинки“?
- Представям си буквално шепа стотинки, които в джоба или в чантата на всеки, често не са малко.
- Какво можеш да си купиш с тях?
- Не можеш да си купиш кой знае колко с жълти стотинки, но ако няколко човека и повече съберем стотинките, ние можем да си позволим много.
- А за какво по-ценно би ги дала?
- За някое детенце, което проси на светофара. Много ми е важно децата да не просят... Бих им купила всичко, но за съжаление не мога да им дам най-важното - семейство!
- Каква е мотивацията ти да се включиш в тазгодишната кампания Операция „Жълти стотинки“?
- Тази кампания е с много точно и ясно послание, близка е до разбирането и възможностите на хората. Плюс това е извървяла вече един достоен път и има постижения, с които потвърждава, че на хората им харесва. Не на последно място е и респекта ми към Йордан Йовчев, който подкрепя кампанията от няколко години. За мен е чест да съм до него в тази благородна мисия.
- Среща ли се с част от младежите (запозната ли си с някои от историите им), на които ще помогне тя и какви впечатления оставиха те у теб?
- Сега през декември тепърва предстои да се срещна с порасналите деца. Имам намерения да направя и вечеря в моето ресторантче за тях, за да имаме време да си говорим и да си разказваме.
- Колко много значи дом?
- Дом значи до теб да има някой, когото да обичаш и да те обича. Е, разбира се, че е добре да има също покрив и топлинка...
- А колко малко е да протегнеш ръка?
- Много е малко просто да събереш стотинките от палтата и чантите ти, които сме забравили от преди. Просто не знаете понякога колко забравени парички има там.
- Защо трябва да помагаме?
- Трябва да си помагаме, защото сме хора, а аз силно вярвам, че в нас има много повече добро отколкото лошо. Доброто не е по-малко заразно от лошото, просто трябва да го говорим, да го живеем, да го предаваме един на друг. Така ще сме много и ще сме силни!
