Т оксична мъгла задушава британската столица и парализира града, лишавайки го от слънчева светлина за близо седмица. Случаят на „Големия смог“ и до днес остава най-лошото замърсяване на въздуха в Лондон в историята на Великобритания.
На 5 декември 1952 г. над ясното небе на Лондон се спуска тъмна завеса
Необикновено и неочаквано застудяване се наблюдава в столицата в продължение на седмици. Естествено щом се събудят лондончани запалват своите камини, за да се сгреят.
С напредването на деня обаче мъгла започва да обгръща Биг Бен, минава покрай катедралата „Свети Павел“ и постепенно се разпростира над целия град.
До следобеда бледата мъгла започва да придобива притеснително жълт цвят. Причината за това е смесването й с хилядите тонове вредни газове, които се отделят от гората от комини в столицата.
Наличието на мъгла в Лондон е нещо обичайно и не плаши жителите, но лесно човек може да се досети, че тази гъста жълта мъгла не е обикновена.
Вижте снимки от "Големия смог" в нашата галерия
вижте още - Червена степен на тревога заради смог в Пекин
Наблюдава се температурна инверсия – на над 300 метра над земята температурата е по-висока от тази на земната повърхност. Това попречва на вредните емисии от рекордните количества изгорени въглища да се издигнат високо в атмосферата.
Липсата на вятър също допринася покривалото, под което лондончани се задушават, да не бъде вдигнато.
В продължение на пет дни „Големият смог“ парализира Лондон
Всички видове транспорт са възпрепятствани с изключение на метрото. Лодките и корабите са спрени от движение, полетите са отменени и дори влаковете са спрени.
Шофьорите карат с включени фарове през целия ден и им се налага да подават главите си от прозореца, за да имат по-добра видимост. Много хора напълно изоставят колите си, докато жълтата мъгла покрива улиците.
Кондукторите вървят с фенери пред червените двуетажни автобуси от градския транспорт, за да напътстват шофьорите.
Властите предупреждават родителите да не пращат децата си на училище, за да не се загубят в гъстата мъгла.
Голям брой птици се разбиват в сградите, защото не виждат накъде летят, дребните кражби се увеличават, а престъпниците бързо успяват да се скрият под „жълтото одеяло“.
Обичайните футболни мачове в края на седмицата са отменени. За жалост обаче най-лошото не е обърканото ежедневие в столицата, а последствията от мъглата.
„Големият смог“ е смъртоносен
Възрастните хора, тези със сърдечни и белодробни заболявания, както и малките бебета са в най-висок риск. Кашлицата и хриповете се превръщат в причината за смъртта на хиляди лондончани.
Постепенно в цветарските магазини букетите свършват, а в погребалните агенции ковчезите. Смъртността от бронхит и пневмония се покачва в пъти и според доклади броят на изгубилите живота си от смъртоносната мъгла е около 4000 души.
Мъглата се разпръсква на 9 декември 1952 г.,
след като студен вятър издухва токсичния въздух към Северно море. До лятото общо 12 000 човека умират вследствие на мъглата, но след това нивото на смъртността се нормализира и вече почти няма засегнати от декемврийското бедствие.
След 1952 г. правителството ограничава горенето на въглища
През 1956 г. е въведен закон срещу замърсяването на въздуха, който забранява изгарянето на въглища в градска среда и въвежда зони без дим. Гражданите са насърчени да преминат към алтернативни начини на отопление.
Преминаването от въглища на газ и електричество отнема време и през този период още няколко смъртоносни мъгли са обгръщали Лондон, но никоя с мащабите на „Големия смог“.
Вижте още:
Световната банка: Смърт във въздуха
