С ептември 2022 година вероятно е най-хубавото време в историята на планетата за феновете на фентъзи жанра в киното и литературата. По малките екрани паралелно излизат „Домът на дракона“ и „Властелинът на пръстените: Пръстените на силата“, високобюджетни серийни продукции със сюжети съответно в прочутите измислени светове на Джордж Р. Р. Мартин и Джон Толкин.
Ще бъдат ли погубени драконите от новия "Властелинът на пръстените"?
Тези два свята по всяка вероятност са най-касовите продукти в цялата история на жанра. Ако човек реши да изброява рекордите, поставени от тях вследствие на тяхната популярност и техните качества, може да държи доста продължителен монолог, изпъстрен с определения като „най-четената книга в историята на света след Библията“ и „най-награждаваният сериал за всички времена“.
Сега те са в директна конкуренция за вниманието на зрителите, или поне така искат да илюстрират ситуацията медиите. В действителност надали има фен на фентъзи жанра, който няма да следи и двата сериала с огромен интерес, но навсякъде в съвременното публично пространство, за съжаление, се търси сблъсъкът. Истината е, че двете продукции представят два сюжета с коренно различен фокус и с много малко база за сравнение помежду им.
Един от параграфите, по които могат да бъдат сравнени „Домът на дракона“ и „Пръстените на силата“, са визуалните ефекти. Но надали някой е учуден от факта, че след излизането на първите два епизода и от двата сериала, и Вестерос, и Средната земя изглеждат фантастично. И в двете продукции са инжектирани огромни финансови суми, и двата екипа зад тях са огромни, безкрайно талантливи и добре платени от корпоративните гиганти Warner Bros Discovery и Amazon.
Ала дори в сферата на визуалните ефекти има разлики между двата сериала, които затрудняват директното им сравняване и противопоставяне. В „Домът на дракона“ почти всички сцени с компютърно генерирани изображения включват дракони; без крилатите създания сериалът до голяма степен изглежда и се развива сюжетно като историческа дворцова интрига.
В „Пръстените на силата“ екипът видимо се е постарал да използва колкото може повече реални снимачни площадки сред прекрасната природа на Нова Зеландия, но определени локации в Средната земя на Толкин неминуемо изискват употребата на виртуално симулирани обстановки. За щастие, показаното дотук е на по-високо ниво от трилогията „Хобит“ на Питър Джаксън и се доближава до степента на автентичност в трите части от „Властелинът на пръстените“.
Компютърно генерирани изображения и в двата сериала се сливат съвършено с реално присъстващи елементи; единственият източник на интрига помежду им ще бъде кой от двата ще обере наградите в техническите категории на церемонии като „Еми“ и „Златен глобус“. Но феновете им са още по-ангажирани емоционално от това дали сюжетните им истории ще бъдат разказани достатъчно добре, за да привлекат критическо внимание и по други параграфи.
На база на излезлите епизоди дотук „Домът на дракона“ и „Пръстените на силата“ следват ясни повествователни траектории и актьорите пред камерите играят ролите си напълно компетентно. В „Домът на дракона“ сценарият на този етап изглежда с далеч по-малки мащаби от глобалното действие в „Пръстените на силата“, където сюжетните линии обхващат доста разнопосочни кътчета от Средната земя.
За сметка на това пък атмосферата в „Домът на дракона“ е по-лична, интимна и реалистична, както може и да се очаква от предистория на на „Игра на тронове“, а и от която и да е продукция на НВО всъщност. В „Пръстените на силата“ тонът на повествованието е много по-поетичен и грандиозен; усещането е, че действието води към много по-епична кулминация с по-големи последствия от война за престол между членове на едно и също семейство, пък била и тя с участието на дракони.
Тук някъде започва да си проличава, че статията се пише от по-голям фен на Толкин, отколкото на Джордж Р. Р. Мартин. Макар и да съм чел по веднъж частите от поредицата „Песен за огън и лед“ и енциклопедията „Светът на огън и лед“, по-обширните ми познания за Средната земя от тези за Вестерос и респективно предпочитанията ми към този фантастичен свят са безспорни.
Ако не друго, това поне ме прави квалифициран да имам категорично мнение по вероятно най-горещия дебат във връзка с „Пръстените на силата“: до каква степен сериалът се придържа към творчеството на Толкин и до колко инжектира ненужна политическа коректност с кастинга на определени актьори. Социалните мрежи буквално горят от изстрелване на крайни и в много от случаите – на невероятно неинформирани мнения по тези въпроси.
Отговорът относно цвета на кожата на определени членове на актьорския състав е елементарен. Самият дебат е нелеп предвид факта, че Толкин е писал книгите си през първата половина на XX век, когато колониализмът все още е бил налице в огромна част от света, да не говорим пък за расовата сегрегация. Затова и не е учудващо, че редица от персонажите на великия професор са описани като светлокожи.
Но дори при все този факт, Толкин не дава категорични и еднозначни описания на нито една от расите във фантастичния си свят. Да, конкретни персонажи като Леголас или Фродо са описани детайлно, но никъде не е написано, че няма тъмнокожи хобити, джуджета или дори елфи! Дори напротив, горските елфи в прав текст са описани от автора като по-тъмни и смугли от западните си събратя, сред които са и двама от главните герои в „Пръстените на силата“ - Елронд и Галадриел.
Друг е въпросът, че досегашните адаптации на творчеството на Толкин са били толкова еднотипни от гледна точка на кастинга си, че са създали определени стереотипни нагласи дори сред зрители, които по никакъв начин не страдат от прикрити или неприкрити расистки нагласи. Забравете дори цветът на кожата – хора от обкръжението ми се шокират даже от факта, че в книгите на Толкин има ясно описани елфи с брада заради липсата на такива във филмите на Питър Джаксън!
Затова и полемиката относно тези елементи от „Пръстените на силата“ е токсична, политически заредена до краен предел и напълно безсмислена от гледна точка на възприемането на сериала като измислена художествена творба. В първите си два епизода проектът следва логиката на света на Толкин почти до съвършенство и промените, които неизбежно прави, са повърхностни.
Затова и сериалът със сигурност ще продължи да се гледа масово по света, както и „Домът на дракона“ – важното за всички нас ще е и двете продукции да задържат високото ниво, демонстрирано в първите си епизоди. Ако това се случи, никакви отровни политически дебати във все по-затъващите в упадък социални мрежи няма да променят факта, че този септември е райският месец за всеки фен на фентъзито.
Още от автора:
