Българско семейство три години живее на лодка в открити води

И во и Мира напускат България преди 16 г. Заминават за Канада в търсене на по-добър живот.

Работят усърдно там, докато не откриват истинското си призвание - да плават в открити води, да бъдат свободни и независими от правила, закони и правителства.

Преди три години двамата си купуват собствен катамаран, дават му името Фата Моргана, взимат дъщеря си Мая и се впускат в дълго, екзотично приключение.

Защо избират живота на номади пред този на повечето хора, на какво се учи едно дете, докато живее на лодка и кога ще приключи тяхното пътуване, разберете в интервюто на Мира за Венелина Стоянова от Vesti.bg.

- Как започна вашето приключение?

- Нашите странствания с платноходка по света започнаха през юли 2013 г. Напуснахме работа, училище и дома си в търсене на свобода и приключения и на един алтернативен начин на живот, образование и пътуване извън системата.

Първо се роди идеята, благодарение на един приятел, когото срещнахме в Канада. После идеята порасна в мечта и накрая - в решение. Минаха години в четене на книги и статии за мореплаване и ветроходство и в събиране на пари и приготовления. За съжаление, една подобна крачка не е възможна без предварителна подготовка. Също така намирането на лодката отне няколко месеца и после - поправката и приготовленията ѝ за плаване.

Вижте кои са Мира, Иво и Мая в нашата галерия

- Защо избрахте океана за свой нов дом?

- Животът на лодка ни дава свободата да се разхождаме из света заедно с дома ни, да пътешестваме и да сме на ваканция нон-стоп, а не само 1-2 седмици в годината. С радост напуснахме земния живот с всичките му задръствания, такси, разноски, стрес, проблеми, рутина, народ, политика. Сега отново имаме проблеми, но те са от съвсем друго естество.

- Какво се случва на борда на Фата Моргана?

- В момента основното, с което се занимаваме са две малки пиленца, които намерихме преди две седмици и осиновихме временно, докато отраснат и станат самостоятелни. В момента имат нужда от постоянни грижи и от сутрин до вечер се занимаваме с тях, водим ги с каяка до брега, за да се разхождат и да се ровят в земята, която им липсва на лодката. След 2-3 седмици мислим да ги пуснем да живеят свободно на някой остров във Френска Полинезия, където се намираме в момента.

Другото, което се случва е, че започнахме да приемаме посетители за по няколко дни. Вече посрещнахме първите си гости на Бора-Бора и беше разкошно изживяване за всички ни. Освен че това ни подкрепи финансово, се сдобихме с нови чудесни приятели, които се надяваме да видим отново. Надяваме се, че за тях това бе една незабравима ваканция, изпълнена с приключения и красота.

- Кое е най-странното място, на което сте били?

- Може би шлюзовете на Панамския канал, където лодката се издигаше в нещо като воден асансьор, за да премине от Атлантическия океан в Тихия.

Или центърът на Тихия океан на 1000 морски мили от всякаква земя, където нощем усещането е все едно си сам в космоса - морето и небето се сливат в една безкрайна черна маса и наоколо има само звезди и отражения на звезди. Губиш абсолютна представа за време и пространство.

- От колко време не сте се връщали в България?

- Напуснахме България преди 16 години и имигрирахме в Канада. Оттогава не сме се прибирали поради ред причини. Бихме се върнали по всяко време с най-голямо удоволствие за кратко посещение. Можем да оставим лодката и да летим на гости до България, но ни спират цените на самолетните билети. А иначе сме далеч в момента да дойдем с лодката. Ще минат години да се доберем от Полинезия до България. Плаваме бавно и спираме на много места за дълго време.

- Пътувате заедно с дъщеря си. Притеснявахте ли се как ще ѝ се отрази това приключение? Тя определено има различен начин на живот от този на връстниците си, липсва ли ѝ това да ходи на училище например? 

- В началото се притеснявах как ще ѝ се отрази този начин на живот, но след три години Мая се чувства прекрасно и се развива чудесно. Щастлива е и засега не иска да живее по друг начин. Нещата, които научава благодарение на морето и пътешествията, са различни от нещата, които научават децата в училището и се надявам, че ще ѝ дадат възможност за пълноценен живот и професионална реализация в бъдеще.

Морска биология или океанология са насоки, в които на Мая ще ѝ е лесно да се реализира, ако има желание, благодарение на любовта си към морето и подводния свят. За възрастта си, тя вече знае много за морските обитатели, гмурка се с водолазна екипировка и е любознателна по темата за морето.

- Как се справяте финансово с този начин на живот?

- В Канада сменихме няколко професии преди с Иво да започнем да караме камиони на дълги разстояния - добре платена работа, която ни позволи да съберем пари за лодката и за живота на нея. Живеем изключително пестеливо с минимални разходи. На лодката нямаме месечни разходи и такси. Имаме слънчеви панели за електричество и машина за дестилиране на вода, както и платна. Движим се с помощта на вятъра. Ловим риба и се стараем да пазаруваме евтини провизии.

Но вече се замисляме и за доходи, защото спестяванията застрашително намаляват. Колкото и пестеливо да живеем, поддръжката на една лодка е доста скъпа. Както споменах, започнахме да организираме ветроходни ваканции на борда на Фата Моргана с включени храна, консумативи, екипаж и мероприятия. По този начин хората, които ни следят, имат шанса да се докоснат до нашата реалност, да се запознаят с нас и с нашия начин на живот, да изживеят една незабравима ваканция на райско местенце и в същото време да ни подкрепят финансово.

Освен това припечелваме със статии и снимки в публикации за ветроходство и мореплаване. В проект е и първата ни книга на български. Има много различни възможности да се издържаме, докато плаваме, а в крайна сметка винаги можем да спрем за известно време някъде и да поработим, ако се наложи.

Не се шокираме по темата "пари" така, както хората, живеещи на земя се шокират. Парите не са ни приоритет.

- Кое е най-ценното в този начин на живот и има ли нещо, което не ви харесва?

- Този начин на живот си има положителни и отрицателни страни, както всичко в този свят. Най-ценна е свободата, която имаме да се местим от едно магическо място на друго заедно с дома и покъщнината и да видим света и неговите красоти. Да сме независими от разни институции и ограничения на една държава или правителство.

Но от друга страна, този начин на живот е рискован и опасен. Зависими сме от природата и промените във времето. Живеем в среда, която е неестествена за хората- сол и вода. Всичко на лодката ръждясва и мухлясва с невероятна скорост.

- Кога ще завърши това пътуване?

- Внимаваме да плаваме само в хубаво време, но понякога се случват непредсказани и непредвидени бурии. Преди няколко седмици преживяхме поредната буря насред океана. Тогава си обещах, че ако оцелеем и стигнем земя, хващам самолета и се махам завинаги от лодката. Но после се озовахме в райските атоли на Туамоту и за няколко дни забравих бурята. А и на атолите нямаше летище, нито автобусна спирка.

Иначе бъдещите ни планове са написани в пясъка, при отлив.

- Колко езика трябва да знае човек, за да се впусне в подобно приключение?

- Колкото повече, толкова по-добре. Ние се справяме с английски, френски и испански и това ни помага изключително много. Благодарение на езиците имаме шанс да комуникираме с повече хора и да се сприятеляваме с местните. Това допринася за интересните преживявания, които непрекъснато ни се случват.

- Споделяте всеки момент от пътуването си с хиляди хора в интернет, разказвате забавни истории и показвате непознати за повечето хора места. Но можете ли да изберете някой по-специален момент, или най-страшния (ако има такъв), който да споделите с читателите ни?

- Тръгнахме от Маркезите към Туамоту - 400 морски мили преход или три дни. Метеоролозите предсказваха някакъв неприятен фронт, но поне на 200 мили далеч от нас, така че не очаквахме да ни връхлети 40 възела вятър в продължение на 10 часа през нощта.

Първите 5 часа се мъчихме да плаваме с рифован джиб и без грот. Вълните станаха огромни и ни беше страх да не се счупи мачтата. Към 1 ч. през нощта, изтощени физически и психически, завъртяхме лодката на 45 градуса срещу вълните и вятъра с грота в противоположна посока, така че спряхме да се движим, лодката се успокои и внезапно всичко стана доста плавно и спокойно, въпреки че бурята продължи да фучи. И си легнахме.

Никога не съм мислила, че ще спя по време на 40 възела вятър и огромни вълни... Но вече знаем какво да правим в подобна ситуация. Учим се още.

- Каква е причината да изберете живота на номади пред този на обикновените хора?

- Обичаме приключенията, пътешествията, предизвикателствата, природата, различните култури и морето. Любопитни и любознателни сме. Мразим рутината, скуката и най-вече матрицата.

- Посетили сте вече много места, има ли страна, в която бихте останали завинаги?

- Тръгнахме от Флорида през Куба, Мексико, Гватемала, Бахамите, Карибските острови, Централна и Южна Америка и преди два месеца прекосихме Тихия океан и пристигнахме във Френска Полинезия. Това е най-прекрасното място, което сме виждали досега, с най-добрите и приветливи хора. Бяхме изгубили надежда, че подобно кътче и такива хора все още съществуват на планетата, но ги открихме и се влюбихме завинаги. Разбрахме защо Пол Гоген, екипажът на "Кон-Тики" и толкова много други хора идват и остават завинаги тук. 

Следете приключенията на Мира, Иво и Мая на тяхната страница във "Фейсбук" - The Life Nomadik.