Н а 11 май църквата отбелязва празника на светите равноапостоли Кирил и Методий.
Първи известия за празнуването на братята Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в „Христоматия славянского язъка” от 1852 г. на Неофит Рилски.
Името Кирил означава „господарски”, а Методий – „изследващ”.
През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан” в Цариград, заедно със служба и за свети Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 г. будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии” „Св. Св. Кирил и Методий” като училищен празник.
От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн.
През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва „Върви народе възродени”. През май 1901 г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към стихотворението. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и църква, вече се чества на един ден – само на 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече имаме два празника – църковен (11 май) и светски (24 май).
В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на важни моменти свързани с периоди на възход на българската държава, нашите възрожденци отделят достойно място на ролята на славянските просветители за културно-историческото развитие на Източна Европа. След повече от един век – през 1980 г., това признание ще дойде и от папа Йоан Павел II, който ги обявява за покровители на Европа.
Имен ден празнуват: Кирил, Кире, Кирин, Киро, Кирчо, Керан, Рилко, Рилчо, Кира, Кирана, Кика, Кина, Кинка, Кера, Керанка, Кераца, Рилка, Методи, Метко, Мето, Мечо.
