"Алфа Рисърч": За 14% от българите изборите са честни

Д ве седмици преди местния вот и Националния референдум, 39% от българите не са запознати с нито една проява на над 42 хил. кандидати за кметове и общински съветници.

Това сочат данните от национално представително проучване на "Алфа рисърч", направено между 1 и 5 октомври сред 1026 пълнолетни граждани.

Въпреки че местните избори са едни от малкото със силно доминиращ мажоритарен елемент, най-забелязвани от избирателите в кампанията са прояви на политическите партии – 46 на сто, следвани от тези на местни влиятелни личности – 15%, работодатели и бизнесмени – 11 на сто.

Акцентът на кампанията се измества от информиране към пряко въздействие върху избирателите чрез хора, от които те зависят,

коментират социолозите.

Около една пета от анкетираните възприемат за нормални практики като помощ в натура, намаление в магазини, защита от уволнение, почерпка или екскурзия. Сред хората с по-ниско образование и доходи, жители на малки населени места този дял нараства до една четвърт, а сред етническите малцинства – над 50 на сто.

В резултат, все по-малка част от избирателите – 14 на сто, оценяват изборите в България като честни. Подобни са и очакванията и за предстоящия местен вот – 17 на сто. Делът на положителните оценки спада още повече (до 7 на сто) сред социалните групи, на които най-често се предлагат услуги или пари срещу вот.

58 на сто от българите заявяват намерение да участват в местните избори,

като мнозинството от тях са запознати с възможността за пренареждане на листите с преференция, показва още проучването на "Алфа рисърч".

По-голям интерес към преференциалното гласуване изразяват избирателите в големите градове и тези с по-добър социален и материален статус. 25% възнамеряват да се възползват от преференцията. Ако този дял се реализира, би нахвърлил дела на ползваните преференции в европейските и парламентарни избори през миналата година, коментират от агенцията.  

Над една трета от пълнолетните жители на страната остават незапознати с провеждането на националния референдум за електронното гласуване на 25 октомври.

Слабата ангажираност на партиите с каузата за електронно дистанционно гласуване се възприема от избирателите като желание за запазване на статуквото, отбелязват от "Алфа рисърч".

Независимо от това дали знаят или не, че на 25 октомври ще се гласува и на национален референдум, 71 на сто от българите смятат, че е важно гражданите да изразят мнението си по въпроса "за" или "против" електронното гласуване.

Аргументите в подкрепа на електронния вот печелят значително повече привърженици от тези против. Основните достойнства на този вот се виждат в по-голяма достъпност на гласуването, особено за българите в чужбина и хората с увреждания и намаляване силата на купения вот.

49% от живеещите в България смятат да гласуват на референдума.

Сред решилите да изразят волята си по този въпрос позицията "да" - 77 на сто, доминира значително над "не" - 13 на сто.

Ако Референдумът успее да привлече нужното участие, парламентът ще трябва да приеме въвеждането на електронно дистанционно гласуване в изборния процес, което би намалило значително тежестта на купения вот в българските избори.

Общият извод, който правят от "Алфа рисърч, е, че кампанията за местния вот е структурирана така, че да предизвика минимално гражданско участие. Състезанието се ограничава до твърдите ядра и групите, над които местните играчи имат гарантирано влияние.

Поради това, и кампанията за Националния референдум, която по същността си е гражданска и при успех ще създаде условия за по-високо участие на хора, които не биха продали гласа си, е сериозно неглижирана от партиите. Независимо от това, ако се реализират заявените към момента намерения за гласуване и при съществуващия категоричен превес на отговора "да", за първи път в най-новата ни история може да бъде постигната значим резултат с пряко народно волеизявление, коментират от агенцията.

Настоящото изследване е проведено в периода 1-5 октомври 2015 г. сред 1026 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка, с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица. Проучването е възложено и финансирано от Институт за развитие на публичната среда.