За свят с млади идеи...

12 август, 11,15 ч., градинката до Художествената академия в столицата

- Тате, искам да направя едно зелено човече. Къде е зеленото? - пита двегодишният Георги.
- Направи жълто. Зеленото е в какичката сега - обяснява баща му.
- Искам зелено!
- Добре, но с другия пръст! Този вече е целият червен.

Георги получава първи уроци по смесване на цветовете и рисуване с пръсти от баща си и Ива, студентка в Художествената академия.

Около 50 души, повечето деца на възраст от 1,5 до 16 г., са в градинката за отбелязване на Международния ден на младежта.

Събитието протича под мотото "Всички поколения заедно за свят с млади идеи".

Идеята е да създадем малък озаис за децата в центъра на София, където те да могат да изразят себе си и да сътворят нещо красиво, обясни един от организаторите.

Няколко поколения се сработват учудващо добре и без търкания. Майки, татковци, баби и дядовци изрязват шаблони, пръскат със спрейове, бъркат с пръсти в бурканчета с бои и в първите 15 минути старателно чистят малките си наследници, които след още 15 са по-цветни и от великденски яйца.

Рисуват къщи, слънца и дървета върху големи листи, разстлани по земята.

И докато децата лесно намират удобно място за сядане, възрастните трудно си припомнят старите навици за рисуване по асфалт.

Бабата на шестгодишния Дани вече за трети път сменя коляното, на което се подпира, докато помага на малкия да напише името си на бяла тениска. Питам откъде са разбрали за пленера и струва ли си стоицизма в горещия августовски ден.

"Струва си, разбира се. Той Дани е от Варна, но лятото няма кой да го гледа и затова аз изпълнявам тези функции. Чудя се какво да го правя. Събота го водя в зоопарка -- там има също интересни занимания за децата. Тук инициативата също е много хубава. Развиват творческото у децата, естетическото им чувство. Жалко, че не е толкова добре посетено. При град от 2 милиона, тук трябваше да има поне 1000 деца. Аз сутринта чух по телевизията и реших да го доведа", обясни бабата на Дани.

Действително, час след началото на цветните занимания, в градинката има около 30 деца. Част от тях са дошли с родителите си специално, за да се включат в пленера. Други са се присъединили на място, минавайки случайно. Като петгодишната Ивон, която ентусиазирано влачи майка си към боичките с възторженото: "Ще драскам с пръсти!". Как да откаже човек на подобно желание.

Организатор на пленера е Лятната академия за деца и ученици към Художествената академия, която е заработила от началото на август. Студенти работят с бъдещите художници от 9 до 5 ч. всеки делничен ден. Родителите само преценяват дали детето да остане през целия ден или само до обяд, а също и през кои дни.

Целодневното занимание, в което се включва и обяд, струва 25 лева на ден.

Аз идвам от една седмица. Мама ме доведе, обяснява ми седмокласничката Калина. Интересно ми е, защото тук рисуваме. Ще искам да остана до края, допълни тя.

Иначе трябва да седя при баба ми и тя да ме гледа, оплаква се Жени и продължава: "Затова всяка година ходя на някаква занималня. Татко като разбра за Академията от вестника и ме записа. Вече съм прочела всички книги от списъка за училище".

"Искам да обхванеш цялото пространство, Петьо. Прави буквите внимателно. Ще стане една много хубава фланелка!", обръща се студентката Ива към един от рисуващите, който прави от кадастрон шаблон, който после да прекопира със спрей върху тениска. На шаблона ще пише AC/DC.

Изобщо, метългрупите са доста популярни сред момчетата. До мен друго държи вече готова тениска с черен надпис "Rammstein".

Буквите са изрязани много прецизно, затова питам: „Как го изряза това?". Обяснява ми, че се използва макетно ножче.

"Трудно ли беше?", продължавам да нахалствам аз. "Питай госпожата!" е обратният отговор.

Госпожата обаче не мога да питам. Момичетата и момчетата от Лятната академия са твърде заети да помагат за шаблони, да носят кадастрон за рисуване, да пазят очички от спрейовете, да мият ръце, целите в боя, да включат и най-срамежливите деца.

Сред цялата весела врява, деца, рисуващи слънце и дървета, си мисля, че балоните, които малките художници ще пуснат в небето над София в края на своя пленер, може да направят шумния столичен център по-приятелски настроен към децата, особено в средата на ваканцията им.