В секи знае още от малък, че лицето ни се деформира в ужасната гримаса на прозяването, тъй като мозъкът отчаяно се нуждае от кислород.
Веднага забравете за този популярен мит, ако искате да сте в крак с последния писък в научните изследвания върху причините за разпространението на прозявъчната зараза.
Последните теории разглеждат прозявката като социален знак (какъвто е и усмивката), чрез който обменяме информация и който ни помага да организираме груповото си поведение, обясняват в сп. "Лайв сайънс".
В рамките на даден социален кръг прозяването плъзва несъзнателно от човек на човек и носи важна информация, която най-често избягваме да произнесем гласно, като например "Много съм уморен, шефът няма ли да спре да се превъзнася, та да си ходим"...
Това средство за комуникация може и да е работило в пещерната епоха, преди предците ни да изобретят езика. Но какво казва науката по въпроса?
Миналата година изследователи сканирали мозъците на хора, наблюдаващи други, които се прозяват. Установили висока активност в областите на мозъка, отговорни за подражателното поведение.
Така че следващия път, когато шефът ви изгледа накриво, когато се прозявате по време на речта му за прогреса на фирмата, оправдайте се с наследеното от пещерните ни предци и с последните научни резултати по въпроса, съветват от Green.Democrit.com.
