Първата енциклика на папа Франциск

П�в �вата енциклика на папа Франциск, озаглавена Lumen fidei (от латински "Светлината на вярата"), днес бе официално представена във Ватикана.

Католическата църква определя енцикликата като пастирско послание на доктринални, морални или социални теми, което папата отправя към всички епископи, а чрез тях и до всеки вярващ. В ранната католическа традиция тя се е смятала за окръжно писмо, което е могъл да разпрати всеки епископ, а встъпителните слова са служели за заглавие. Това схващане запазват и до днес Православната и Англиканската църква.

Документът, определен като не особено дълъг, съдържа 88 страници с четири раздела, въведение и заключителна част. Папа Франциск пояснява, че е дал допълнителен принос към почти завършената енциклика на същата тема, замислена от неговия предшественик Бенедикт Шестнадесети.

Въведението описва мотивите за разработването на документа, продиктувани от присъщата на вярата светлина, която озарява битието на човека и му позволява да различава доброто от злото, "особено в съвременната епоха, когато вярването се противопоставя на търсенето и на вярата се гледа като на илюзия и полет в пустото, който ограничава човешката свобода".

Който вярва, вижда, постулира папата. Ето защо вярата от битие на вярващия се превръща в битие на Църквата. Християните са едно цяло, без да губят своята индивидуалност и като си служат взаимно, всеки един придобива собствения си облик. Поради това вярата не е лична работа, индивидуалистична концепция и субективно мнение.

Ако не вярвате, няма да проумеете, предупреждава Франциск и се впуска в разсъждения върху диалога между вярата и разума, върху истината в днешния свят, която често бива принизявана като"субективна автентичност", защото обикновената истина предизвиква страх и се идентифицира с безкомпромисния диктат на тоталитаризмите.

Щом истината е в Божията любов, тогава тя не може да се налага с насилие и да мачка индивида. Ето защо вярата не е безкомпромисна и вярващият не е арогантен. Тъкмо обратното, истината прави хората смирени и ги води към съжителство и уважение към ближните.

От това следва, че вярата води до диалог във всички сфери - в науката, защото разбужда критичния дух и разширява хоризонтите на разума; в сравнителното общение между религиите, в което християнството дава своя принос; в диалога с невярващите, които не престават да търсят истината.

Който вярва, никога не е сам, посочва папата. Вярата е дар за всеки и общо благо, което води до създаването на обител, в която човек да живее заедно с всички останали. Вярата не служи само за градене на отвъдното, а помага за изграждане на нашите общества, така че те да вървят към едно бъдеще на надеждата.

Нека не се оставим да ни откраднат надеждата, призовава папата и в заключение се спира на значението на семейството, основано върху брака като стабилен съюз между мъжа и жената.

Бенедикт Четиринадесети (1740-1758) превръща енцикликата в "папска привилегия" и с публикуването на 3 декември 1740 година на енцикликата Ubi Primum ("От първия момент") започва официалната хронология на тези духовни послания. Оттогава най-много енциклики - 86, е издал Лъв Тринадесети (1878-1903), докато папа Йоан Павел Първи няма нито една енциклика поради краткия понтификат, продължил едва 33 дни.

Съгласно декрет от 2005 г., подписан от тогавашния държавен секретар (съпоставим с премиер в светска държава) на Ватикана кардинал Анджело Содано, авторските права за всяка написана или произнесена от папата дума принадлежат единствено на Ватиканската издателска книжарница (LEV - Libreria EdititriceVaticana) и никой не може да ги издава без сключен с нея договор.

В днешната пресконференция, ръководена от директора на пресцентъра на Светия престол отец Федерико Ломбарди, участваха префектът на Конгрегацията на епископите кардинал Марк Уеле, префектът на Конгрегацията за доктрината на вярата архиепископ Герхард Лудвиг Мюлер и председателят на Папския съвет за промоция на новата евангелизация архиепископ Рино Физикела.