ЕК публикува доклад за Македония, но не и за Сърбия

Реформите в Македония продължават, въпреки политическото напрежение в страната.

Това се посочва в пролетния доклад на Европейската комисия, оповестен днес.

Документът засяга напредъка на страната по препоръките на ЕС, включително по отношение на добросъседските отношения и по въпроса за името на държавата.

Комисията препоръчва продължаването на политическия диалог за преодоляване на настоящата криза.

Според ЕК се наблюдава

напредък по почти всички поставени цели.

Отношенията със съседите се запазиха добри, бяха предприети стъпки в двустранните отношения с България и с Гърция, пише в доклада.

В документа се отбелязва важността от прилагането на политическото споразумение от март тази година, с което бе преодоляна политическата криза.

В последните шест месеца отчитаме напредък, сега предизвикателството е да се използват напълно съществуващите възможности, коментира по този повод еврокомисарят по разширяването на ЕС Щефан Фюле, цитиран в съобщение на комисията.

ЕС не би желал да приема държави, които не са решили двустранните си проблеми -

със страни от Общността, или с други държави. Тези проблеми представляват мини, които биха могли да избухнат насред преговорите за приемане на кандидатстваща за членство в ЕС страна, заяви Фюле, попитан за проблемите между Македония, Гърция и България.

Има ясни критерии и изисквания към очакващите присъединяване държави. Добросъседските отношения са част от критериите от Копенхаген и тази тема е под наблюдение от самото начало на процеса на разширяване, особено в рамките на предварителните преговори, отбеляза той. Няколко пъти в последните месеци заявих, че е необходимо още по-голямо внимание към добросъседските отношения и откритите двустранни въпроси, посочи еврокомисарят.

Той добави, че добросъседството е един от трите приоритета на дирекция "Разширяване" на ЕК през тази година. Държавите от ЕС ясно заявиха, че процесът на разширяване не следва да внася в Общността открити двустранни проблеми. Тези проблеми трябва да бъдат разгледани и разрешени, добави Фюле.

Докладът за Македония ще бъде разгледан в края на месеца от външните министри на ЕС, а през май се очаква Европейският парламент да приеме резолюция.

Комисията отбелязва, че очаква през юни Съветът на ЕС да разгледа препоръката й за започването на преговори със Скопие за членство в Общността.

Днес ЕК трябваше да представи и докладите си за напредъка на Сърбия и Косово по пътя им към Европейския съюз.

Фюле обаче съобщи, че

Комисията ще забави с няколко дни

докладите за двете страни.

Междувременно върховният представител на Евросъюза по външната политика Катрин Аштън покани премиерите на Сърбия и Косово - Ивица Дачич и Хашим Тачи, на среща в Брюксел, за да възобновят диалога с оглед нормализиране на отношенията "в конструктивен дух".

"Поканих за среща в Брюксел утре, 17 април, министър-председателите Дачич и Тачи. Помолих ги да дойдат с конструктивен дух, готови да разискват различните възможности и да постигнат взаимен компромис", посочи Аштън в кратко комюнике.

Фюле изрази очакване тази среща да приключи с постигането на ясно споразумение. Според него това представлява стратегически интерес, както за Сърбия и Косово, така и за Западните Балкани в цялост, а и за ЕС. Време е Косово и Сърбия да се оттласнат от миналото и да погледнат напред, към общото си европейско бъдеще, добави еврокомисарят. Според него пред двете държави се е открила историческа възможност, която е в интерес на хората в двете страни.

Последната среща между Дачич и Тачи беше на 2 април в Брюксел и завърши с неуспех. Преговорите се провалиха по въпроса за степента на автономия, с която евентуално биха могли да се ползват общините с преобладаващо сръбско население в Северно Косово.

Белград настоява за създаване на "асоциация" на тези общини, които да разполагат с "изпълнителни права" в сигурността, полицията и правосъдието, но Прищина отхвърля тази идея.