Над 10 хил. души без право на глас в подписките на партиите за изборите

Над 10 хил. души без право на глас фигурират в подписките за регистрацията на партиите за предстоящите на 12 май парламентарни избори, обяви Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда по време на дискусия за честни и прозрачни избори, организирана от фондация "Медийна демокрация".

Според Цонева става въпрос за търгуване с база данни от партиите. Тези неавтентични подписи поставят под съмнение от тук нататък поведението на политическите формации, коментира тя.

Ако подписите бяха събрани както са изискванията по закон, дали е възможно да има 67 партии в предстоящия вот, а не е без значение колко са участниците, отбеляза Цонева.

Според нея, ако българските институции настояват да има доверие в изборите, трябва да може всеки да въведе ЕГН-то си и така да провери дали фигурира в дадена подписка. Тя посочи, че ще постави това предложение на заседанието на Изборния борд към Министерския съвет днес.

Толкова резистентни сме станали всички ние към подмяната, към това, че политическият живот изглежда по този долнопробен начин, че вече започваме да губим рефлекси как да се противопоставяме на това, каза още Цонева.

Гражданските организации през последните няколко години оказаха много силен натиск върху институциите, особено за промени в законодателство, заяви Ваня Нушева от Асоциация "Прозрачност без граници". Най-сериозен проблем обаче остава прилагането на законодателството, на буквата на закона, но и на духа му, поясни тя.

По думи на експертката липсата на ефективен контрол и санкции срещу нарушаване на прозрачността и честността на изборния процес доведе до разширяване на практиките за купуване на гласове.

Нушева даде и пример за своите думи: "Именно благодарение на гражданския натиск, на нашите експерти и на медиите, бяха извършени промени в законодателството по отношение на финансиране на политическата дейност.

До 2005 г. законодателството в тази област беше изключително бланкетно. Благодарение на гражданския натиск бяха въведени задължения, които регламентират не само политическите партии, но коалициите, първо да дават задължителни отчети пред сметната палата. И второ - информацията да бъде публична".

Имаме криза на доверието не само на хората към изборите, но и между самите политически партии, констатира Нушева. Това, което е важно за нас, е политическите партии да имат възможността да представят своите платформи, да участват в една дискусия, а ние сме свидетели на непрекъснато преминаване на дискусията към скандалите, каза тя.

Орлин Спасов от фондация "Медийна демокрация" повдигна отново въпроса за безплатно представяне на кандидатите в медиите. По думите му през последните предизборни кампании журналистиката се е обезличила именно заради платените форми на публикация в медиите, което е поставило условия за неравнопоставено участие на кандидатите.

Според Спасов обаче с въвеждане на безплатни форми има опасност от "наводняване" на телевизионния ефир. Затова той смята, че трябва да се намерят по-гъвкави и балансирани форми, които да не ощетяват сериозните партии и кандидати.

Медийният експерт отбеляза, че продължава да отсъства понятието"политическа реклама" и че бъдещото законово уреждане трябва да обхване не само това, но всички форми на политическа комуникация в медиите.