Па-па-па-ни-ка!

"И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье;
дружините наши, оплискани с кърви,
пушкат и отблъскват, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напреди гърди геройски на смърт да изложи,
и един враг повеч мъртъв да положи."
Иван Вазов, "Опълченците на Шипка", 1877

Поетът го е казал достатъчно красиво. За нас остава да наблюдаваме паническото запушване на пробойни. Хората протестират срещу високите сметки за ток, срещу непрозрачното управление в енергетиката, срещу толерирането на монополите, срещу бездействието на институциите. 

С една дума - срещу мизерията, не само материалната, но и мизерията на държавата, която си направихме.

Не можеш да се правиш, че не виждаш десетките хиляди хора по улиците. Тогава ще гърмим конфети за отвличане на вниманието, ще извадим големи огледала за заслепяване на публиката, от време на време ще изяждаме някой за назидание. И се започна.

Няколко дни след като Ангел Семерджиев беше махнат от председателското място в Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, вината за поскъпването на тока беше прехвърлена върху него. "Този шеф на ДКЕВР трябваше още след първата година да го омета", съжали на глас премиерът. Протестите обаче продължиха.

Новата председателка на ДКЕВР Юлиана Иванова не успя дори да опита да поеме част от гнева. Обеща поевтиняване на тока, а в това време всички разглеждахме нейния интернет магазин, който продава незаконно цигари. В един момент това беше приемливо и за премиера, и за икономическия министър. Протестите обаче отново не спряха.

В неделя Иванова вече не беше приемлива и беше уволнена. Протестите не само не спряха и този път, но станаха още по-големи. Тогава прокуратурата разкри, че Ангел Семерджиев е използвал своето служебно положение, за да набави противозаконна облага - получен лиценз за търговия с енергия, за частна компания. Наказателният кодекс предвижда до 3 години затвор.

Излишно е да питаме защо прокуратурата не е забелязала този случай месец по-рано, докато Семерджиев все още беше на поста си. Просто тогава не е било необходимо. Сега обаче беше необходимо да намерим по един виновник за скъпия ток и за бедността.

Семерджиев го отнесе за първото, а за бедността всички знаем кой е най-виновен. Така Симеон Дянков вече не е министър.

Без сигнал, без ред, всякой гледа само да бъде напред:

"Поздравявам премиера Бойко Борисов за решението да поиска оставката на финансовия министър Симеон Дянков. С това той за пореден път доказа способността си да взема правилните решения в точния момент."
Стоян Мавродиев, председател на Комисията за финансов надзор

Какво може да му се случи на Дянков от тук нататък, предположението е на бившия му колега Трайчо Трайков в Twitter: "Сега очакваме tv7 да покаже как Дянков души с възглавница Мишо Бирата". Самият Трайков също беше обвинен за скъпия ток. Не разбрахте ли, винаги бившите са виновни!

И се зададе една масова подкрепа за протестиращите от представителите на властта, т.е. тези, срещу които се протестира по принцип:

"Община Бургас подкрепя протестиращите и смята, че исканията им са основателни".
Димитър Николов, кмет на Бургас

"Заставам ясно на страната на гражданите и гарантирам, че техният глас ще бъде чут, а компетентните институции ще работят и ще си свършат работата"
Росен Плевнелиев, президент на България

"Ние също получаваме и плащаме високи сметки. За това ние разбираме протестите на хората и ги приемаме като справедливи"
Указание на пресцентъра на ГЕРБ към депутатите от партията

Ветеран по предусещане на вятъра все пак е варненският кмет Кирил Йорданов.

"В знак на подкрепа на справедливите протести на варненци срещу цените на тока, кметът Кирил Йорданов разпореди утре, върху фасадата на община Варна, да се развее националния флаг"
Съобщение на община Варна

Така протестиращите би трябвало да се запитат: Ъъъъ, ама ние заедно с тези ли протестираме? И сконфузени да се приберат по домовете си.

Няма обаче да стане така. Единствената добра новина за управляващите е, че опозицията освен да се опита да яхне протестите, не е предложила решение за изход от ситуацията.

П.П. Заглавието е популярен лозунг от футболните трибуни. Скандира се, когато единият отбор загуби равновесие, а другият започва да организира атака след атака без проблем. И да вкарва голове, дори и да не е по-добрият отбор.