Водата притежава още много способности отвъд утоляването на жаждата. Още през първите часове в училище ни учат, че без вода човешкият живот е невъзможен и значението й за всички живи организми – хора, животни и растения, е еднакво голямо. Слушайки уроците за кръговрата на водата, разбираме, че тя притежава невероятната способност да се изменя, не е ограничена само от едно състояние – може да се превръща от течност в пара или в твърд лед.
Натурфилософите от античността са смятали водата за първоначало, за основа на всичко съществуващо, според тях всичко възниква и се превръща във вода. Дали все пак в това твърдение не се крие огромна истина? Днес учените разглеждат водата като предпоставка за живот и именно нея търсят първо на други планети в опитите си да намерят живот извън Земята. От многобройните научни изследвания знаем, че точно във водата са се появили първите форми на живот.
Водата е могъща сила – течаща и буйна, спокойна и тиха, тя притежава способността да се изменя непрестанно, да заема всякакви форми, да преминава през всевъзможни прегради…да се адаптира. Водата не оказва съпротивление, оставя се на течението, но в същото време притежава и нужното упорство, за да си проправя път през скали, стига да има нужното време. Освен да демонстрира упоритост, водата може да носи и утеха, да успокоява. Кроткият пролетен дъжд по прозорците, вълните разбиващи се привечер във вълнолома неизменно ни карат да се замислим за разнообразните прояви на водата. Тя може да е спокойна и съживяваща – да връща към живота клюмнало цвете в летен ден, но и бързаща стремглаво напред да руши прегради и заслони.
Всички познаваме различните преобразования на животворната течност – дъжда, топящият се сняг, сутрешната роса или пък езерата, потоците, реките, моретата и океаните, важно е обаче да осъзнаем и огромното влияние, което те имат върху нас, защото водата може да поддържа живота, но ако не се опазва, всеобхватното й влияние би могло да допринесе за развитието на пагубни болести и зарази.
Често сравняват живота с река и това не е случайно, защото те споделят много общи характеристики – неумолим устрем напред, безвъзвратност, динамичност, неспирни промени. Още Хераклит казва, че не можеш да стъпиш в една река два пъти и в думите му може да открием много дълбока истина – отминалото не се връща, ходът на времето е необратим. Действията на човек не могат да се върнат назад, последствията обаче остават. От нас зависи да се погрижим за реката на живота, да я опазим и да не позволим тя да се превърне в блато. Опазвайки водата, ние опазваме и живота, защото те са неизменно свързани в своето единство и неповторимост.
Да запазим водата чиста означава да се погрижим за собствената си съдба и за бъдещето на идните поколения, да оценим подобаващо огромното богатство да имаме в домовете си чиста питейна вода, без дори да са ни необходими огромни водни кули. Полагайки грижи за водните ресурси, ние се грижим и за разнообразието в животинския и растителния свят, защото както знаем, водата е и среда на живот за много организми. Нека се замислим какъв би бил света без вода. Можем ли да си представим Земята като една безкрайна пустиня без нито едно цвете, без нито едно прохладно езеро? Единствено и само от нас зависи да направим така, че тази картина никога да не се превърне в реалност. Усвоявайки навика да пазим животворната течност чиста, ние гарантираме едно по-добро бъдеще за себе си и за тези, които идват след нас. Да опазим водата и силата, която тя носи във всяка своя капка!
