Въпреки факторът „Global warming”, Океаните и моретата, колко и големи и обширни, трябва да бъдат опазени от замиърсяване “всяка една секунда”. Необратимият процес на разпадането на озоновият слой е част от този фактор „Global warming”. Освен, ако не се случи аномалия, като например ледников период. Ние консумираме постоянно Рибни продукти-океански, морски и речни; ходим на ваканций и почивки; пътуваме и обикаляме света по вода, дори водим войни. Най-малкото, което можем да направим е да опазим околната среда и водата, природата и Озонът, както и самите нас. Има достатъчно болести преносими чрез водата, бацила по бацила, болест навлиза в организмът ни. Съпоставяйки студен чаша кристално чиста вода за консумация и замърсена, инфекциозна непреяистена вода- ни кара да се замисим, какво да направим днес или утре. Най- елементарото, което можем да направим е да създадем навика в себе си. Например, както старото козметично клише ни казва, да не ползваме елезни флакони за лак за коса, да не ползваме козметични продукти, който са на основа киселни, да рециклираме всяка една консерва от храна или Кока Кола, да не чакаме вкъщи да се натрупват боклуци, да не чакаме контейнерите да са препълнени, да не чакаме Озоновият слой да ни навреди; ами по-скоро да се замислим за продуктите и храните, които консумираме жъж ежеденвието си. Като - съпоставката между ежедневие и жизненоважно, е паралелна.
Лична теза е, че Рециклирането и Опазването на Околната среда и Водите, ни прави по-добри хора. Когато ние се грижим за по-горе описаните, ние консумираме след това „позитивни” продукти, които също така ни дават позитивни емоций и ни карат да се чувстваме по-добри и по-добре. Водната енергия и всияко останло описано е и са науки. Когато рециклираме днес една консерва и тя бъде преработене качествено, утре вместо консерва ще имаме пред нас една картонена кутийка, която ще съдържа същият продукт. Когато огледнем картонанената кутийка, ще се замислим за дърветата и реката, ще си спомним вкусът на студената, кристална чаша вода и ще консумираме такава, като й се насладим „капка по капка”. Тогава ще се сетим за Озоновият слой и нашата вакация на Океана или Морето, колко вреден е той; и тогава ще се сетим как сме ползвали флаконът със спрей за коса, който е замърсил теоретично нашата студена крситална чаша с вода. Най- малкото , което можем да направим е да хвърлим картонената кутийка при отпадъци „Хартия”.....и следващият път, когато завали дъжд, да се надяваме всяка една капка да бъде чиста и „позитивна” като чаша вода.