Преди ден хуманитарната агенция "Лекари без граници" (Médecins Sans Frontières, MSF.org) прекрати дейността си в затвори в либийския град Мисрата.
Причината - служителите й били карани да "кърпят" арестанти, които били измъчвани, за да могат те да бъдат подложени на нови изтезания, предаде Ройтерс.
"Носят ни пациенти, по средата на разпит, за лечение, за да може да ги преведем в състояние за следващи разпити - разказа генералният директор на "Лекари без граници" Кристофър Стоукс. - Това е неприемливо. Ролята ни е да осигурим лекарски грижи на пострадали във войната и болни арестанти, а не непрекъснато да третираме едни и същи пациенти между едно изтезание и следващото."
Агенцията съобщи, че е повдигнала въпроса пред властите в Мисрата и пред националната армия. "Не бяха предприети никакви действия - каза Стоукс. - Затова решихме да прекратим лекарската си дейност в центровете за задържане."
Правозащитната група "Амнести интернешънъл" (Amnesty.org) също съобщи вчера, че много бойци и предполагаеми поддръжници на бившия либийски режим са били
измъчвани до смърт в центрове за задържане,
предаде АФП.
Организацията отбеляза, че това се е превърнало в широкоразпространена практика. Много задържани са починали в ръцете на въоръжени милиции във и около Триполи и Мисрата при обстоятелства, които предполагат, че те са били изтезавани, се посочва в изявление на групата.
"Амнести интернешънъл" твърди, че мъченията са извършени от военни и полицейски сили, както и от въоръжени милиции, действащи извън всякаква правна рамка.
Случващото се в Либия не е нещо ново,
пише вестник "Гардиън" в редакционен коментар. Либийци, заподозрени само заради цвета на кожата си, че са поддръжници на Кадафи, бяха измъчвани и набързо убивани по време на въстанието.
Само седмица преди Кадафи да бъде заловен, обезобразен с нож и убит, "Амнести интернешънъл" излезе с доклад, според който мъченията в либийските арести са петно за страната. А ако някой се бе заинтересувал, щеше да види, че един цял град - Тауарга - се обезлюди. Жителите му - предимно чернокожи либийци, избягаха, страхувайки се от отмъщение, защото по време на войната районът бе използван за база на правителствените сили, обсадили Мисрата, пише "Гардиън".
Вестникът припомня за
въстанието, избухнало тази седмица в град Бани Уалид заради арести и изтезания
на служители от администрацията на Кадафи, арестувани по подозрение, че са извършили военни престъпления.
Бойци от племето уарфаля нападнаха казармите на Преходния национален съвет в града, убиха четирима души и освободиха бившите служители. Съветът на старейшините на уарфаля назначил нов градски съвет и заяви, че министърът на отбраната в Триполи го е признал. В околностите на града обаче бойци от Триполи, Мисрата, Бенгази, Тобрук и дори от самия Бани Уалид се подготвят за голяма атака срещу града, ако не им бъдат предадени заподозрените служители. Националната армия не се намеси в конфликта, пише "Гардиън".
Изданието отбелязва, че Либия не е Ирак от 2003 г., където основните услуги се сринаха заедно със стария режим. Нито е Тунис или Египет, където отскоро има демократично избрани институции.
Преходният национален съвет не просто е неадекватен на места като Бани Уалид, а е смятан за враг.
Не само защото Бани Уалид бе един от последните градове, които се предадоха и бе използван за база от Сейф ал Ислам, а защото автономни милиции продължават да правят каквото си искат.
В либийската пустиня обещаваните избори за нов парламент изглеждат тези дни като мираж, пише "Гардиън". Вестникът подчертава, че за това положение са отговорни Франция, Великобритания и САЩ и всички останали, които се намесиха в конфликта миналата година. След като превърнахме Либия в наш конфликт, постконфликтът също е наш, обобщава "Гардиън".
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!