Гърция парализирана от стачка

Хиляди демонстранти излязоха днес по улиците на Атина по време на обявената 24-часова стачка срещу мерките за икономии на правителството заради дълговата криза.

Гръцката полиция използва сълзотворен газ срещу малка група младежи, които хвърляха камъни на централния площад Синтагма в Атина срещу полицаи от силите за борба с безредиците, съобщи Ройтерс.

По данни на полицията между 18 и 20 хил. държавни и частни служители, както и пенсионери и студенти, са се включили в митинга в центъра на Атина.

Някои от тях развяваха черни знамена, биеха барабани и скандираха антиправителствени лозунги като: "Заличете дълга" и "Богатите да плащат".

"И правителството, и неговите международни кредитори отчуждават Гърция със своите политики, най-вече със съкращенията на заплатите и пенсиите, както и с увеличаването на данъците, които средностатистическият грък повече не може да си позволи да плаща", заяви зам.-председателят на синдиката на държавните служители АДЕДИ Илиас Вретакос.

Много от демонстрантите носеха образа на гръцкия премиер Георгиос Папандреу с надпис "Издирва се" и уточнението: "за разпродажбата на Гърция и заради срама и достойнството на народа".

На първата след лятото национална стачка днес

никакви правителствени служби и обществени услуги не работеха,

болниците функционират само с екипи за спешна помощ, а някои държавни училища и университети затвориха врати.

Транспортът също беше нарушен, като над 400 вътрешни и международни полети бяха отменени на летището в Атина, а влаковете бяха спрени.

Работниците протестират срещу очакваните съкращения на заплатите, както и срещу увеличаването на данъците и евентуалното намаляване на минималната заплата в частния сектор.

Намалиха пенсията ми с 400 евро, заявява 66-годишният пенсионер Савас Димитриадис, бивш учител, цитиран от ДПА.

"Не ме интересува дали ще банкрутираме. Вече сме банкрутирали. Остава само държавата да го осъзнае," казва Сотирис Пелеканос, 39-годишен инженер.

Стотици демонстранти продължиха и днес с блокадите на шест министерства в Атина в отговор на плана на правителството да освободи десетки хиляди държавни служители, за да спази изискванията на международните кредитори за икономии.

В момента гръцкото правителство приключва преговорите с инспекторите на Европейския съюз, Международния валутен фонд и Европейската централна банка. Те проверяват дали Атина отговаря на изискванията да получи следващия транш от 8 млрд. евро от спасителния заем на стойност 110 млрд. евро.

При обявяването на стачката ръководителката на Комунистическата партия Алека Папарига прогнозира, че уволненията в държавния сектор ще надхвърлят 200 хиляди.

След седмица срещи с инспекторите от ЕС, МВФ и ЕЦБ правителството разкри

планове за свиване на държавния сектор чрез временното прехвърляне на 30 хил. служители в т.нар. "трудов резерв",

като това означава служителите да получават 60% от заплатите си в 12-месечен срок, през който трябва да си намерят нова работа в държавния сектор или да бъдат съкратени.

Правителството уточни, че 2/3 от служителите, които ще бъдат засегнати от мярката, ще бъдат в близка до пенсионната възраст.

Мерките, които ще бъдат включени в бюджета за 2012 г., се очаква да спестят на Гърция 300 млн. евро до 2012 г.

Гръцкото правителство обяви и планове за нови данъци и такси, които трябва да осигурят 7,1 млрд. евро за бюджета през 2012 г.

План за "контролиран фалит" на Гърция носи германският министър на икономиката Филип Рьослер, пишат гръцките вестници, като се позовават на "Франкфуртер алгемайне цайтунг" и на Дойче веле.

Въпросният план предвиждал процедура за фалит, в случай, че Гърция не успее да се справи с дълга. За целта щял да бъде създаден независим орган, който щял да следи преговорите между задлъжнелите страни и кредиторите.

Изданията припомнят, че помощ, но под формата на германски инвестиции, предвижда също и прословутият

"германски план Маршал" за Гърция,

чийто автор е Филип Рьослер. Този план също щял да бъде донесен от Рьослер при предстоящото му посещение в Атина, като той не хранел илюзии и бил наясно, че процесът за укрепване на гръцката икономика по всяка вероятност ще следва този за възстановяването на Източна Германия.

Печатът съобщава още за телефонен разговор между гръцкия премиер Георгиос Папандреу и германския канцлер Ангела Меркел.

Папандреу повторил пред нея решимостта на своя кабинет да реализира необходимите реформи и да изпълни поетите от Гърция ангажименти към кредиторите.