- Проф. Пантев, какви бяха критериите, по които определихте 100-те най-влиятелни българи?
- Критериите нямат нищо общо с антропологическите представи за добър и лош човек, държавник, политик. Принципът е до каква степен поведението на една личност в политиката променя като степен и продължителност живота на обикновените българи и курса на българската история. Независимо дали с позитивен или отрицателен знак.
- Защо включихте Тодор Живков в класацията?
- Въпросът е до каква степен един човек, въпреки сковаващите железни стени на предопределеността, е проявил импровизация, фантазия, смелост, творчество. Мисля, че личности като Георги Димитров и Тодор Живков навремето са "мърдали" в това отношение повече или по-малко.
В първото издание на книгата Живков липсваше, защото беше още жив. И в тази връзка не вярвам, че някой на 10 ноември 1989 г. можеше да повярва, че той ще бъде така скръбно изпратен на своя смъртен одър в един зноен, ужасен ден, от толкова много хора, които никой не ги беше накарал да дойдат. С остатъка от своята неполитическа дейност Живков, основателно или не, допринесе за една носталгична реабилитация на неговото име.
- Защо Аспарух е на първо място в книгата?
- Той до голяма степен е първооснователят. Все едно да сравняваш Исус Христос с апостолите. Но всеки читател си има своя собствена скала.
- Има ли човек, който не е сред тези 100 българи, но според вас би могъл да е там?
- Според мен не е редно художникът Димитър Гюдженов да отпадне за сметка на Живков. Но все някой трябваше да се изключи.
- А кой от тези българи би могъл да влезе и сред 100-те най-влиятелни в света?
- В световните енциклопедии има три имена - Александър Стамболийски, Стефан Стамболов и Георги Димитров. Стамболийски създава едно изцяло автономно движение в България, което не е инспирирано с нищо отвън. Георги Димитров става прочут с Лайпцигския процес. А Стамболов е първият държавник в историята на модерна Европа, който застава сам не само срещу една велика сила, Русия, но и срещу споразумение на всички европейски сили тази държава да има приоритетно влияние у нас.
Никой нямаше да си мръдне пръста, ако България тогава беше окупирана от Русия. Освен това Стамболов го убиват, наричат го блудник, развратник, тиран. Русофилите се връщат на власт, но руско-българските отношения никога вече не преминават в онази фаза на пълно подчинение. Така, както например при Реставрацията след Великата френска революция емигрантите се връщат озлобени. Колят, бесят, подиграват се. Но не се възстановяват привилегиите и благородническият им статут. И става така, че Робеспиер и Наполеон, въпреки че са победени и оплюти, излизат историческите победители. В българската история Стамболов е единственият, който победен побеждава.
- Не важи ли това и за Левски?
- Левски, естествено, е много по-напред в нашата подредба от Стамболов. Но той остава повече като дух.
- Има ли според вас в съвремието ни българи, които след 50 години биха влезли в подобна книга?
- Едва ли. Сегашните политически дейци излязоха внезапно на сцената. А когато Стамболов става държавник, той има опит от три въстания.
Пък и сегашните ни полититци са едни пощенски гълъби, които пренасят тук идеи и настроения отвън. Кажете ми нещо, което днес е направено в България, без да се роди в чужбина.
- Някои твърдят, че такова нещо е етническият ни модел.
- Това е по-скоро стара българска традиция на толерантност. Барутанлията, който изколи Батак през 1876 г., си умря кротко в собственото си легло, недалеч от този град.
Но може би Симеон Сакскобургготски би влязъл в подобна книга като френетично избран премиер с царска титла. Това е прецедент.
- Как ще коментирате неговото заявление за промени в ПГ и правителството?
- Много просто. Това е успешен опит да прескочи трапа.
Ти и седмица на пазара излезе второто издание на книгата "100-те най-влиятелни българи в нашата история", чиито автори са проф. Андрей Пантев и доц. Борислав Гаврилов. Първият вариант от 1997 г. се превърна в бестселър. Вторият обаче разбуни духовете с факта, че в него попадна Тодор Живков. В първата десетка на най-влиятелните българи са хан Аспарух, княз Борис I, Св. св. Кирил и Методий, Иван Вазов, Левски, Алеко Константинов, разкрива в. "Новинар".
